Знаете ли откъде започва световната кариера на Кристалина Георгиева, която в сряда стана зам.-председател на Европейската комисия и неин финансов министър?
От Фиджи. Тя вероятно е първата с български паспорт, стъпила в тази екзотична държава в Тихия океан, състояща се от 320 острова. Това се случва през 1990 г.
А преди това Кристалина завършва политическа икономия и социология във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС) през 1976 г. и още от следващата 1977 г. започва да преподава политикономия на капитализма в института. Става доцент.
През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема "Екологични политики и икономически растеж в САЩ". Ако беше избрала тема от предмета, по който преподава, непременно трябва да цитира Маркс, Енгелс, Ленин, Тодор Живков, както и конгресите на БКП.
Тя признава Маркс за учен философ, но останалите идват в повече. Хрумва , че единствената тема, по която те не са изказвали мъдри мисли, е екологията. През 70-те и началото на 80-те години на миналия век партийните конгреси още не се занимават с екологични проблеми, пък и самата дума още е малко известна.
А защо икономически растеж на САЩ, а не на Съветския съюз например? "Защото Щатите можех да критикувам, колкото си искам, а срещу СССР нямаше как да кажа и една крива дума", отговаря ми през смях Георгиева.
Тъжната причина за избора на тази тема е смъртта на неин много близък човек, който умира, след като се заразява от замърсена подпочвена вода.
За Кристалина това е престъпление на държавата и институциите, които е трябвало да предупредят хората.
И през 1990 г. е поканена като гост-професор в Южния тихооекански университет във Фиджи. Нито там, нито в Австралия България има посолства, но известната с упоритостта си българка успява да се снабди със самолетни билети до Фиджи и назад. След два дни път каца на летището там и подава паспорта си на гишето за проверка. Служителката въвежда данните в компютъра и пита: "Извините, вие откъде сте?" "От България." Жената пак написва нещо, гледа екрана десетина секунди и отсича: "Няма такава държава!" Оказва се, че България не фигурира в паспортната система на Фиджи.
През 1991 г. Кристалина кандидатства за Фулбрайтова стипендия в САЩ. Програмата е за икономисти на името на Александър Хамилтън. А проектът на българката е съчетание от двете и любими теми: "Икономика на околната среда". На интервюто я питат какво знае за Хамилтън.
Тя с ужас разбира, че е пропуснала да прочете нещо за него, макар че образът му е познат отнякъде. Откъде обаче? И изведнъж се сеща, че портретът му е на банкнотата от 10 долара. Щом е на такъв малък купюр, значи не е бил президент на САЩ, може би е финансист, разсъждава кандидатката. Наистина младият тогава Хамилтън, един от бащите основатели на Щатите, е първият им финансов министър.
Когато казва за портрета му на банкнотата, членовете на комисията започват да бъркат в джобовете и портфейлите и да търсят десетдоларова банкнота.
"И така благодарение на "знание", придобито чрез дедукция, заминах за САЩ. Първо в Масачузетския технологически институт, а след него отидох в Световната банка", обяснява Кристалина Георгиева.
Постъпването в тази банка дължи на приятелка бразилка, с която се запознават на семинар по екологични въпроси в Залцбург. Сънародничката на Пеле я кани да изнесе лекция в Световната банка. Нашата сънародничка се съгласява, подготвя се грижливо, облича си най-хубавия костюм в кафяво и влиза със самочувствие в цитаделата на световните финанси.
Оглежда се наляво и надясно и... светкавично се изнася до най-близкия магазин за дрехи, от който си купува тъмносин костюм.
Така влиза и в банкерския дрескод (За любителите на темата ще допълня, че когато напуска банката, Георгиева е станала известна с жълтите и червените цветове на дрехите си.)
Изглежда прави отлично впечатление и с лекцията си, защото веднага е поканена да работи няколко месеца като консултант. На третия ден от новата работа звъни телефонът и женски глас казва, че се обажда от офиса на еди-кой си господин, може ли да дойде при него в петък в 14 часа.
"Момент да си погледна календара", отговаря българката и след малко казва: "Не, тогава не мога, предложете някой друг ден." Тишината от другата страна е оглушителна. Жената все пак успява да уточни деня и часа на срещата.
Георгиева разказва тази история на приятелката си бразилката и тя ужасена възкликва: "Господи! От офиса на г-н Колин?! Ами това е най-важният човек, с когото ние с теб работим. Той е началникът на началника на нашата началничка!"
Още в началото на разговора с г-н Колин Кристалина разбира, че той всъщност провежда интервю за работа с нея. Когато официално я кани, тя благодари, но отказва - има да пише учебник в родината си.
Като научава за това, нейна българска приятелка също възкликва: "Кристалина, ти луда ли си?! Знаеш ли, че има хора, готови човек да убият, за да постъпят на работа в Световната банка!"
Онзи първи отказ всъщност осигурява по-голяма заплата. "В ония времена имаше нещо като дискриминация в заплащането. Хората, идващи от по-малки и скромни държави, получаваха по-малко. На мен ми дадоха заплата, която реално отговаряше на капацитета ми и беше по-голяма от заплатата на бразилката, която ме покани в банката", уточнява Кристалина Георгиева. Годината е 1993 -а, длъжността е старши специалист по икономика на околната среда.
Тогавашният президент на Световната банка Джеймс Уолсенсън забелязва таланта, експедитивната и пъргава мисъл на българката и тя расте бързо в кариерата си.
Става директор по околната среда в Източна Азия. След 2 г. я повишават в директор по околна среда във Вашингтон - това е все едно министър на екологията в Световната банка.
Там работи 4 години и предлагат да замине като директор на банката в Москва. Колегите я разубеждават - не си слагай беля на главата, там се работи изключително трудно.
"А аз тогава се сетих за моя прадядо Иван Кършовски, който много обичал Русия - признава Кристалина. - И си казах: "Господи! Че той ще се обърне в гроба! Да мога аз да отида и да направя нещо за тази страна и да не го сторя?!"
През 2004 г. отива в Москва и пристигането съвпада с ръкополагането на Путин за втория му президентски мандат. Заварва разруха: няма програма, екипът - стресиран от очакването си да бъде уволнен.
Бързо определя трите приоритета за работа: повече работа с изостаналите райони, да "дръпнат" с големите си проекти, и то без корупция, и помощ в образованието и социалната сфера.
И за да направим дългата история кратка, веднага ще ви кажа, че когато след три години Кристалина си тръгва, идва да я изпрати цялото правителство на Русия. Финансовият министър Кудрин носи орден от Путин.
По руски обичай го топва в чашата си с шампанско и го връчва на българката с думите: "Само заради това, че направихте данъчната ни система прозрачна, заслужавате не орден, а паметник да ви издигнем". Увеличихме събираемостта на данъците с една трета", допълва Георгиева.
Връща се в Световната банка и става директор по устойчиво развитие - отговаря за 60% от порциона на финансовата институция. След това я правят вицепрезидент на банката. И до ден-днешен няма друг източноевропеец заемал такъв висок пост в СБ.
Една януарска нощ на 2010 г., в три часа срещу понеделник , телефонът на Кристалина Георгиева в дома в Мериленд звъни. Сигурно е било тревожно, както пишат класиците, това извъняване, защото отсреща е премиерът Бойко Борисов: "Полудяхме, Криси, моля те веднага да заминеш за Брюксел. Положението е лошо, но вярваме, че с капацитета си ще успееш да станеш еврокомисар..."
В 8,30 ч. Георгиева е на всекидневната "планьорка" на ръководството на банката. В 8 часа отива при президента на банката Боб Зелик. Преди време той е отклонил молбата да се върне в България, когато в София се пазеше мястото за вицепремиер в кабинета "Борисов". "Ние сме в средата на криза - казва тогава американецът. - Да, България ви е много важна, но целият свят е много важен. Никакво отиване!"
Сега без предисловие тя му казва: "Боб, този път няма накъде, трябва да отида..." Той целият почервенява: "Кристалина, това е такава безотговорност!". Дори се разфучава.
"Сега вече става дума за репутацията на моята страна, на моя народ. Не е въпросът до правителството. Народът ми е унизен...", казва Кристалина.
Двамата влизат в залата за заседания и той казва: "Имам една много лоша новина и ще започна от нея, за да я махнем от дневния ред. През лятото българите се опитаха да откраднат Кристалина, но аз тогава ги спрях. Този път те се промъкнаха под прикритието на нощта!"
След време Боб Зелик се обажда на Барозу и с типичното си чувство за хумор казва: "Жозе, ако може, оправете там нещата за 2-3 месеца и Кристалина да си идва в банката..."
Така без никакво време за размисъл, но и без особено колебание Кристалина Георгиева напуска високия си пост в институцията, която е дала толкова много. И се хвърля в ново предизвикателство.
Има десетина дни да се подготви за може би най-важния изпит в живота си и толкова нощи да приключи работата си в банката. Както винаги се подготвя перфектно, за финал си измисля две реплики - според ситуацията.
Изслушването е на 3 февруари и на финала Кристалина казва: "Днес е рожденият ден на моята майка. Навършва 79 години. Моята майка винаги е вярвала в Европа. Тя преживява войните през миналия век и винаги е вярвала, че хората могат да се обединят и ние и децата ни да живеем добре. Моята майка винаги е искала от мене да науча френски език. Ако вие ми се доверите, аз обещавам да науча френски..."
Когато препитването свършва и на всички става ясно, че това е точният човек за поста, към мястото на Кристалина се приближава около 60-годишен депутат от по-задните редове
и от очите му текат сълзи. Тя не знае кой е той. "Госпожо Георгиева, благодаря ви - казва мъжът, - нямате представа как добре измихте срама от лицето на вашата страна."
"Тогава си помислих, че целият ми живот, всичко, което съм правила, съм го правила за тия три часа в Европейския парламент", каза ми Кристалина Георгиева.
Тя заема поста си на европейски комисар на 9 февруари 2010 г. Само след 10 месеца - на 30 ноември 2010 г., е обявена за Комисар на годината и за Европеец на годината в класацията на електронното издание "Юръпиън войс". Отличена е за своя принос в работата си и по-специално - за управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.
Вече българка ще командва парите на Европа. Но хич не очаквайте "родни" аванти от тази изключително принципна и съвестна жена.
Която вече говори и чете и на френски език.
Дарява хиляди лични левове за пострадалите при пороите
Победата има много бащи, загубата винаги е сираче. Така стана и сега след избора на Кристалина Георгиева. Мнозина в България побързаха да си направят самореклама колко много са помогнали да получи този пост. Истината е по-скоро обратна, доста хора се помъчиха да попречат.
Нейното избиране за зам-председател на Еврокомисията е признание преди всичко за нейните качества, а не за нещо друго, което е част от словесната дипломация в настоящия момент.
С помощта на нейни колеги от Световната банка и познати от България направихме ето този словесен портрет на Кристалина Георгиева:
l Тя е много добър мениджър на хора, на екипи. Знае как да ги мотивира, да дадат най-доброто от себе си.
l Абсолютен работохолик. На хората около нея понякога е трудно да следват темпото . Винаги мисли с няколко хода напред.
l Никога не повишава тон, запазва спокойствие и при много критични ситуации. Но умее да смесва любезност и твърдост в една безпогрешна сплав. Гласът й се чува, макар че обикновено говори тихо.
l В същото време е пряма, откровена и честна с всички. Гледа те в очите, когато трябва да ти каже неприятни истини или факти. Но прави това фино и деликатно, без да те унижава. И никога пред други хора.
.l Ненавижда мошеничеството, увъртанията и лъжата.
l Ако сгреши, си признава веднага, че грешката е нейна. И се извинява.
l Защищава и подкрепя екипа си, когато е убедена, че той работи добре и съвестно.
l Не обича празни приказки. Обича фактите. Още в началото на всеки разговор започва по същество, без предисловия.
l Казва си мнението, без значение какъв е рангът на хората около нея и го отстоява мотивирано. Не се колебае да влезе в двубой, когато се налага, но се бори компетентно и цивилизовано.
l Парите за нея никога не са били самоцел. Близките й знаят, че е една от най-щедрите дарители в България сред известните хора; много по-щедра от далеч по-богати хора от нея. За пострадалите от наводненията във Варна, Добрич и Мизия даде десетки хиляди лева чрез БЧК от джоба си. В Елена дари прекрасни книги с бисерите на българската литература на читалищната и училищната библиотека. Не е известно колко са дарили от джоба си "политическият и финансовият" елит на България.
l Емоционалност и рационалност при нея са в пълна хармония.
l Тя е естествен лидер: при важни срещи с важни хора виждаш как светкавично схваща интересните идеи или концепции, осмисля ги и ги представя така, че всички наоколо много често приемат нейните предложения. Личности като Бил Клинтън, Бан Ки Мун или Кристин Лагард могат често да се видят в разговор с Кристалина, когато е в Ню Йорк или Вашингтон.
l Излъчва очарование, уважение към другите, оптимизъм и увереност, която никога не избива в самоувереност. Умее да слуша, когато има кого...
l Естествен обединител и строител на междуличностни мостове: в София са я виждали с хора от различни страни на политическия спектър, но обединени от българщината, родолюбието и културата - акад. Антон Дончев, акад. Георги Марков, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев и др.
l Измъчва се вътрешно от неразбориите в България, от нашия песимизъм и черногледство.
l Дали по наследство от големия Кършовски род, или от годините, прекарани в САЩ, усмивката и оптимизмът й са заразителни.
l Нейната внучка Ивана е голямата й любов и слабост.