Преди дни срещнах Джеймс Канг, бивш корейски дипломат, който избра да живее в България.
Познавам го заради една глупава история отпреди повече от 10 години. На тази страница във вестник “24 часа” бяхме публикували колаж, в който бе използвана снимка на дъщеря му Кети Канг, по онова време ученичка в еврейското училище в София.
Заговорихме се за дъщеря му и той ми каза следното нещо: “Дъщеря ми бе обявена в Корея за Герой на годината 2011. Това е титла, която се дава от корейската скаутска организиция на деца с изключителни заслуги. Кети Канг знае 10 езика и всичко това е заслуга на българската образователна система, с която трябва да се гордеете, а не да критикувате постоянно.”
Дъщеря му, чиста корейка, започва да учи в т. нар. еврейско училище. До осми клас научава български - естествено, иврит, английски и немски. После продължава в класическата гимназия, където научава старобългарски, латински и древногръцки плюс италиански.
В момента е студентка по китайска филология в Сеулския държавен университет.
Вероятно е единственият човек в Корея, който говори едновременно латински, старогръцки, старобългарски и иврит, и вероятно България е единственото място, където толкова лесно може да получиш толкова елитно образование.
Историята на Кети Канг ме накара
да преоценя
критицизма си
към българското
образование
Наистина имаме система, в която, ако имаш желание, може да придобиеш уникални знания. Това е системата от елитните български начални и средни училища. Които по традиция отговорните фактори се правят, че не забелязват. Непрекъснато се говори за цигански училища, за гимназии в обезлюдени краища на татковината ни. А това, което е наистина качествено и уникално, е неглижирано, нещо като малка мръсна семейна тайна. Завират ги в “Модерно предградие”, както беше случаят с Класическата гимназия. Истината е, че България има уникално ноу-хау в изграждането и поддържането на елитни училища. В които учат внимателно и сериозно подбрани деца на амбициозни родители. Там се обучават шампионите от математически олимпиади, полиглоти като Кети и изобщо всички онези личности в съвременна България, които ни отделят от тресавището на посредствеността, в което е попаднала българската каруца.
Основната причина най-доброто от българското училище да не е повод за гордост, а за пренебрежение, е това, че елитните гимназии съществуват благодарение на неравенството. Ако имаше как, политическата класа и образователната номенклатура да ги е унищожила. Но те съществуват заради прослойката умни, дейни и амбициозни българи, които искат децата им да получават качествено образование.
Това беше хубавото нещо за българската система, сега - критиката.
Масовият уклон
към въвеждане
на униформи
възражда чувството за несвобода. Поне в хората от моето поколение това е като връщане към тоталитаризма. Аргументите са много дълбокомислени - да не се създавало неравенство. Ясно е, че стремежът към показност, характерен за новите български богаташи, не може да бъде прикрит с евтини полиестерни униформи на децата им.
Неравенството си личи. От една страна, е хубаво да има неравенство, защото то дава стимул на по-бедните. От друга, вероятно българската олигархия ще заприлича на сдържан и изискан американски милиардер, който не си сменя колата или любимите маратонки, но след около 200-300 години възпитание в протестантска етика.
Напротив, смятам, че униформата задълбочава неравенството и вкарва в ненужни разходи семействата на по-бедните деца. Защото това са крайно непрактични дрехи, които не могат да заменят нормалните, които така или иначе трябва да се купуват от семействата. Същевременно стимулира по-богатите да се фукат с по-скъпи вещи от дрехите - телефони, слушалки, айпади, ски и т.н.
Униформата в сегашната ситуация е дребна далаверка на училищните ръководства, маскирана като загриженост за доброто възпитание и самочувствието на питомците. Но тя подсказва, че носталгията към тоталната власт съществува и има различни изображения. Едно от тях е униформата. Друго е претенциите към прическите на девойките, какавито имало в повечето училища. Косата трябвало да бъде не знам си как, а иначе. Опитът за унифициране на косата препраща къмпетдесетте. До следващата стъпка - печати по бедрата и преследване на зозите и суингите, има една много малка крачка.
Като започнахме с Корея, да погледнем двете части на полуострова. На север има препоръчани прически за гражданки. На юг младежите ходят на училище, боядисали косите си във всички цветове на пантонската таблица. Северна Корея гладува, а Южна, освен че изхранва събратята си от север с прилични подстрижки, произвежда всичката стомана заатомни реактори в света, всички дисплеи за таблети и разбира се, всички самсунги на света.
Същия стремеж към несвобода откривам и в гласовете за връщане на наборната казарма- по темата виж www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4295661
Затова е редно ръководството на министерството да направи всички тези административно-командни мерки, каквито виждаме напоследък, да бъдат пожелателни. Сега тръгнали да забраняват мобилни телефони в час. Защо? Нали мобилният телефон е огромно облекчение и сигурност за родителя? Ако един учител не може да осигури елементарна дисциплина и ред в часа си, да си ходи, 380 000 безработни има в България.
Ако някой иска да ходи с униформа - моля, ако не ще - да не гозадължават и тормозят.
Аз самият съм чувствителен на тая тема от моите ученически години, но с гордост мога да заявя, че никога не съм имал униформа - от ония гадни сини костюми. Дълга история е как, но успявах да заобиколя системата. Вероятно и сега свободолюбивата младеж го прави.
Затова повече неравенство и повече свобода в българското училище!