Около 2 млн. души обитават 707 000 панелки у нас, повечето от които строени между 1960 и 1980 година. Битовизмите на този тип съжителство отдавна се превърнаха в нарицателно и дори във вицове. Всички знаем кога съседът се радва на победата на любимия си отбор и щем не щем, ставаме част от радостта му.
Шумовете и миризмите си проправят път от кухните на комшията до нашите спални. Това се превръща в навик. Но и най-издръжливите клякат пред могъщата сила на студа през зимата и влагата през есента и пролетта. Добрата новина е, че изход има. Лошата е, че струва скъпо. 10 000 лв. излиза средно обновяването на стандартната панелка от 75 квадрата. Тоест, за да се санира едно жилище, гълта малко повече от 130 лв. на квадрат. За целта обаче може да се разчита на един от плюсовете на членството ни в евросемейството - оперативната програма "Регионално развитие" дава шанс да санираме сградите с 50% по-евтино.
40 млн. евро идват от програмата за обновяване на жилища на Програмата за развитие на ООН (ПРООН).
Дотук проектът е чисто демонстрационен - 27 сгради в страната бяха обновени, за да се покаже, че идеята може да излезе от прашните папки и да стане реалност. Предвижда се през 2011 г. мащабите да станат много по-сериозни. 500-600 жилищни сгради ще могат да бъдат санирани с европари. Строителното министерство има амбицията да търси средства от продажба на въглеродни емисии и фондовете за енергийна ефективност по линия на европейската солидарност за затварянето на блокове от АЕЦ "Козлодуй". Пари ще дойдат още и от оперативната програма за следващия й период от 2014 до 2020 г.
До юни ще чакаме да станат факт промените по закона за етажната собственост. В най-добрия вариант ще бъдат ефективно действащи към края на годината. Целта е да се намали процентът на собствениците, гласували с "да" за саниране на сградата. Сега се искат 100%. Това слага невероятна бариера пред изпълнението на какъвто и да е проект, защото пълно съгласие не е имало и няма и да има при хора с различен социален и материален статус. На финалната права са останали за доизглаждане подробностите дали да се свали на две трети или три четвърти необходимият минимум от съгласни съседи. Според Цвета Наньова, която е програмен директор на ПРООН, най-оптимален вариант е 75%.
При санирането държавата и собствениците ще участват напълно наравно - 5000 лв. ще извади всяко домакинство, а другите ще дойдат като подарък. Преди това трябва първо и да се открие банкова сметка и да се депозират по 300 лв. от всеки апартамент. Може би най-сложният момент е в това, че трябва да се напише и проект за изпълнението, който ще се оценява от МРРБ. Собствениците ще вземат парите, само ако са се събрали заедно под формата на юридическо лице.
Големият плюс тук е, че ще се разчита на т.нар. колективен кредит. Така всички ще могат да се възползват от парите, дори и онези, на които банката би им отказала пари по редица причини. Колективният кредит се взема от името на етажната собственост, а и има лихва от едва 7 до 10%, което е много по-добре от всяка една банка.
В една от наскоро санираните сгради в столичния Дианабад семействата са отделили по 5000 лв., но сметката за ток, с който се топлят през зимата, е 45 лв. за жилище от 100 квадрата, а температурата и през най-големия студ вътре била 18 градуса.