"При мотоциклета рамката липсва, човек е в пълен допир с всичко, става част от гледката, вече не я наблюдава, а усещането за присъствие е изумително. Физическите неудобства имат значение само ако настроението не е в ред" - цитат от любимата ни книга "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет".
Представата ни за дълго пътешествие е пътуване с мотоциклет, така сме обиколили страни на всички континенти без Австралия... засега. Пътуването до Иран бе планувано 2-3 години, но по куп причини - предимно международнополитически, успяваме да го осъществим едва сега. Благодарим на посолството на Иран, че получихме визите си за 3 дни.
Планът ни е по най-бързия начин да преминем Турция, така че след бесни 800-900 км на ден по обяд на 4-ия сме пред образите на аятоласите, които ни гледат от стената на иранския граничен пункт Базарган.
Вълнението на прага на ислямската република е голямо, в съзнанието ни се преплитат романи, филми и пътеписи - от "Не без дъщеря ми" до възхвали на древната цивилизация, които будят приключенския дух. Облеклото - съобразено изцяло с местните изисквания. В дамския вариант е кърпа, покриваща косата, туника или риза под бедрата, и панталон. И за мъжете дългият панталон е задължителен. Типичните за повечето източни държави формалности и дребни разправии отнемат 2-3 часа. Вече разполагаме и с известно количество местна валута - риали, обменени от препоръчан от митничаря чейнчаджия. Все пак пробваме да изтеглим и от банкомат в първия град. За съжаление, предварителната информация се потвърждава - банковата система на Иран не е свързана със световната, поне що се отнася за туристи.
Ако нямаш пари в
брой, си за никъде
Кредитни карти, оказа се, се приемат единствено в някои магазини за килими в Исфахан, но неясно по каква линия.
Второто, с което трудно се свиква, са разстоянията. На картата - 3 пръста, но всъщност са 300 км! Иран е почти колкото цяла Западна Европа, при такъв мащаб картите леко подвеждат.
Пристигаме по тъмно в Урмия. Масовият хотел 3 звезди предоставя огромно мраморно фоайе, ориенталски разкош, персонал, който на много малко места говори английски, и доста семпли, но сравнително чисти стаи. В баните има и европейска, и ориенталска тоалетна.
Сутринта отпочинали започваме същинското си пътуване из Иран. Този ден за пръв път се сблъскваме и с иранските власти. Застига ни кола с двама униформени мъже, въоръжени с автомати и пистолети. Искат ни паспортите и със знаци показват да ги последваме. След 4 - 5 км спираме пред железен портал с вишки, на които има войници с картечници. "Любезно" сме поканени да влезем. В стаята на командира, след 4-5 часа обяснения с жестове и много малко английски стана ясно, че
местен цивилен агент
е докладвал, че
правим снимки
А бяхме снимали само соленото езеро Урмия. Хората бяха любезни, но ситуацията - стряскаща. Накрая се разделяме почти с прегръдки, но вече закъснели доста. Пристигаме в Керманшах по тъмно. Късметът ни се усмихва и успяваме да разгледаме комплекса Таг'е'Бостан на красиво нощно осветление, тъкмо преди затваряне. Това са няколко скални барелефа от времето на Сасанидите ІІІ - VІ в. пр.н.е. Другата голяма забележителност в района е Бисотунският надпис (VІ в.пр.н.е.). Имаме невероятния шанс буквално да го пипнем.
Намира се на отвесна скала на 65 м височина и в момента до него е построено скеле за работещите там археолози и реставратори. Но и ние се уреждаме... някак си. Представлява идеална композиция от фрески и клинописни знаци. Описват се събития от времето на ДарийІ.
Югозападната провинция Хузестан е известна най-вече с две неща: град Шуш с гробницата на пророк Даниил и Чока Замбил, един от най-старите и известни зигурати - древни пирамидални постройки, по-стари от египетските пирамиди. По покана на археолозите и с цел безопасност си опъваме палатката в двора на местния археологически музей.
Навлизайки все по-навътре, започваме да усещаме истинския дух на страната. В големите градове срещаме образовани хора с английски, перфектно поддържани паркове, модерни сгради. А извън тях - безкрайни пространства пустиня и глинени къщи. Общото обаче е
искреното
гостоприемство,
отзивчивостта и безкрайният интерес към външния свят. Срещаме се с хора от всякакви социални групи и независимо от това дали се разбирахме добре или зле, предлагат помощ, храна, подслон или просто ни спират, за да контактуват с нас.
Наближаваме Персийския залив, температурата рязко се повишава и достига 45 градуса. Най-накрая го виждаме. Само мъжете обаче са облагодетелствани спокойно, по бански, да се разхладят във водите му. В парковете в крайбрежните градчета и селца са опънати стотици палатки, навеси, килими - имаме чувството, че цялото население е навън. Димят скари, варят се супи, режат се салати. Иранските хора обичат да са навън и го правят при всяка възможност.
Тук решаваме с оглед на огромните разстояния и ограниченото време да съкратим част от маршрута и вместо към Бам поемаме директно към Шираз - един от емблематичните градове на Иран, съчетал стария център с двореца на Карим шах и огромния сук (покрит пазар) с нови модерни постройки и ширещи се булеварди. Паркове и градини, места за хранене - от заведения за бърза закуска в западен стил до традиционни ресторантчета с автентична местна храна. Въпреки че като цяло не е разнообразна, иранската кухня е вкусна. Основните ястия са ориз, месо (без свинско, разбира се), предимно печено на скара, зеленчуци. Виж, сладките неща са друго нещо!
Шираз е отправна точка за няколко изключителни места Първото е Персеполис, столица на Персийската империя от най-могъщия период, опожарена от Александър Македонски през 330 г.пр.н.е. Второто, Пасаргада, е първата столица на Персия с гробницата на Кир Велики, нейният създател. Третото - скалните гробници на персийските царе в Накш'е'Рустам и Зороастрийския храм.
Докато Персеполис впечатлява с мащабите си, отнесени към онова време (V-IІV в. пр.н.е.),
скалните гробници
спират дъха
с големината и изяществото на каменните барелефи.
С Шираз се свързва и прочутият сорт грозде. За съжаление, не е възможно да се опита местно вино от него поради политическата конюнктура и законите на шериата.
Пътят след Шираз е впечатляващ. Преминаваме с много завои през планинска верига, достигаща 3000 м, и слизаме в пустинята Дашт'е'Кавир - безкрайна каменисто-пясъчна шир, за да стигнем по 200 км право като конец шосе до града оазис Язд. Тук е мястото да уточним, че рядко правим предварителни резервации, предимно разчитаме на местни хора и късмет. Това обаче в Иран се оказва не особено добра практика, тъй като интересът към държавата расте, а местата за настаняване и хотелите среден клас са кът. Така че предварителната резервация за нощувка в емблематичните градове е почти задължителна.
Но за Язд имаме жокер - мистър Лориан. Този достолепен господин ни праща в разкошен хотел, стара къща от ХVІІII в., и организира престоя ни в града по превъзходен начин. За нас Язд остана мястото, покрило всичките ни представи за Изтока. Ненатрапчиво ново строителство, огромен жив стар град, типични глинени къщи с уникалните вятърни кули, служещи за климатик, тесни улички, в които да се загубиш, тук-там мяркащи се силуети на забулени в черно жени, безбройни магазини за тежки коприни, работилници на ковачи, кожари и бижутери. И всичко това на синята светлина, отразяваща се от няколкото великолепни джамии. Язд е град оазис и водата е на особена почит. Местният музей на водата показва начините на добиването през различните периоди.
Близкият град Мейбод е запазен почти на 100% автентичен. За времето, когато
тук е минавал пътят
на коприната,
разказват керван сараят, хранилищата за вода и лед, музеят на килимите с екземпляри на над 500 г. На 20-ина километра насред пустинята пък се извисяват скали, в които е скътано зороастрийското светилище пещера Чак-чак. То приютило през VІІІIII век по време на арабското нашествие последната персийска принцеса, изповядваща зороастризъм, и пази до днес свещения вечен огън.
Пътят между Язд и Исфахан минава изцяло през пустинята, но гледката се разнообразява от изоставени замъци, свидетелство за кипелия някога живот тук. Пътищата в Иран в голямата си част са отлични. Недостатъкът е, че минават през всички населени места, в които освен "легналите полицаи" те забавят и преминаването през местния пазар, неизбежното объркване, както и трафикът от всевъзможни моторетки, които като рояк кръжат около нас. Но пък това е страната с най-евтин бензин, в която сме били. Литърът е 35 ст. за чужденци, а за местните е наполовина. Извън градовете обаче минаваме над 200 км, без да видим бензиностанция.
Исфахан. Представите ни бяха като за град от 1001 нощ. Реално той е доста модерен и ако не са забрадените жени, имаш чувството, че си в някой европейски град. Изключение е старият център с Площада на имамите и пазарите, където можем да усетим духа на Ориента. Казват, че
площадът е втори по
големина в света
след "Тянанмън"
Огромната площ е оградена от типични сгради, а от 4-те му края - с джамии. Тук очите ни се насищат на цветове. Синьо - от керамиките по джамиите, и яркочервено и жълто от искрящите багри на килимите. Ковачи изработват пред очите ни медни съдове с човешки ръст, а търговците разстилат килим след килим и разказват за символите по тях и багрилата. В този толкова мюсюлмански град учудващо сутрин се будим от камбанен звън. Идва от арменската църква. Хотелът ни е в Джулфа, арменския квартал. През ХVIIІІ век шахът дава земятя на арменците, които и до ден днешен живеят тук, изповядвят свободно религията си и дори имат представители в парламента.
Вечер атмосферата е уникална. По улиците се разминаваме със суперколи, шофирани от облечени по последна мода хора, обгръща ни зеленината на перфектно поддържаните паркове и градини. На фона на тях изпъква старият мост Хаджу с неговите 23 осветени арки. Той събира самородни певци и музиканти с невероятната си акустика.Убеждаваме се, че Исфахан е "построен, за да заслепява".
Техеран. 15-милионен град не може да не те впечатли. Големи булеварди и невероятно движение. Хаос като в Дамаск и скорост като в Тбилиси.
Правилата са, че
няма правила
По принцип не сме почитатели на този тип административни и политически центрове, но все пак се разписваме на основните забележителности: новия символ на Техеран - кулата Азади, шахския комплекс Голестан с пищните дворци, площадите "Имам Хомейни" и "Бахарестан". Хапваме и местен специалитет - телешка глава, току-що сварена и обезкостена пред нас.
Напускаме Техеран в петъчен (неработен) ден, надявайки се на бързо изнасяне в посока Каспийско море. Нищо подобно. Сякаш всичките 15 милиона пътуват в нашата посока. От всички коли ни махат, поздравяват и приканват да поспрем. Не устояваме, когато поредна кола се изравнява с нас, а жената в нея държи лист с напис Welcome to Iran. Спираме и се запознаваме с младо семейство биолози, което настойчиво ни кани на гости: "Закъде бързате, утре ще продължите." Завиждат ни, че можем да пътуваме навсякъде по света. Разделяме се със съжаление, че няма как да отделим време, и продължаваме.
Проходът Чалус, водещ към Каспийско море, е изключително красив, но и много натоварен. Цял Техеран е излязъл покрай реката и се наслаждава на оскъдната зеленина.
Каспийско море - множество почти свързани курортни градчета. Отново не на всички ни е позволено да се разхладим по бански във водата. 30 градуса е, дамите са на брега добре облечени и забулени, а по-младите девойки се опитват да плуват с панталони, ризи с дълги ръкави и кърпи на главите. Пътувайки из страната, наблюдавахме различни нюанси в дамската мода - от плътно увити в черно до "фриволно" облечени дами, което в най-смелия случай означава клин, риза или туника с дълъг ръкав и шал, метнат на висок като Айфеловата кула кок. Доста практично решение, позволяващо шалът да не пада.
Установяваме, че Техеран и Исфахан са световни столици на пластичната хирургия. Почти всеки 10-и, независимо мъж или жена, е с видимо подобрено лице или с току-що направена операция, носещ гордо превръзка на носа.
Природата е изключителна, времето хубаво, така че решаваме да спим на брега на морето. Намираме къмпинг, договаряме цена (около 5 лева) и се наслаждаваме на залеза. На сутринта прекрасното настроение е сринато. Установяваме, че сме обрани. За късмет нищо фатално - лични вещи и сувенири. С изключение на митническия документ за мотора (карнет дьо пасаж - задължителен при пътуване с МПС в Иран). За информация се свързваме с българското посолство в Техеран и с местната полиция за издаване на протокол за кражбата. И от двете места получаваме пълно съдействие, а от полицията хиляди извинения и храна за из път.
За десерт е останало автентичното планинско село Мазулех, което направо гъмжи от пътешественици от различни краища на света. Вечерта около бълбукащите наргилета всички разказваме за приключения, обменяме полезна информация и мечти за бъдещи пътешествия.
ДАНИЕЛА И НИКОЛАЙ КАЛАЙКОВИ