СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИЯТ пакт обвързва евентуалното си ангажиране в Ирак с позицията на новото правителство в Багдад. Още при преговорите за съставяне на правителството на Ал Абади пактът е изпратил писмо до президента Фуад Маасум, в което съобщава за готовността си да подпомогне Ирак за отразяване на заплахите от "Ислямска държава".
Според изявления на иракски държавни лица отговорът на писмото ще бъде огласен след официалното обявяване на новия кабинет.
Според парламентаристи премиерът Ал Абади, наследил тежките проблеми, сътворени от съпартиеца му в партия "Дауа" Малики, е споделил с приближените си желанието си за сътрудничество с НАТО в изграждането на иракската армия като съвременна професионална структура, която да е в състояние да се справи с външните и вътрешните предизвикателства за сигурността на страната.
Рифове и
съмнения
В натовските кръгове продължават дискусиите около необходимостта от подобна намеса и се изказват опасения за последствията от нея. Опонентите предупреждават, че ще се повтори горчивият опит на американските сили в Ирак след свалянето на режима на Саддам Хюсеин през 2003 г. Други опасения са свързани с военната операция на НАТО в Либия. Тази намеса хвърли страната в пламъците на племенна и етнорелигиозна война: бившата джамахирия беше поделена между различни племена и милиции, манипулирани от старата и новопоявилата се олигархична система за източване на огромните постъпления от либийския нефт, което доведе до разрушаване на инфраструктурата и превръщането на Либия в "провалена държава".
Друг страничен резултат от либийската авантюра бе, че ислямистки милиции или просто въоръжени бандитски шайки се отправиха към усвояване на нови територии в съседни на Либия държави, застрашавайки тяхната национална сигурност.
Според информирани източници в рамките на пакта има сериозни сблъсъци в мненията на различните страни членки за формите и естеството на натовска намеса в Ирак и Сирия. Подобни дискусии отразяват и липсата на ясно виждане как да се процедира
при съпротива
на "арабската
улица"
срещу идеята за западна намеса в тези страни. Неясни са и последствията от евентуална натовска операция в Близкия изток на местно и регионално ниво. Липсата на консенсус е причината досега НАТО да се въздържа от публично обсъждане на идеята за някаква негова ръководна роля в готвещата се коалиция.
В лекция, организирана от фондация "Карнеги Европа", генералният секретар на НАТО Расмусен отрече намеренията на пакта да оглави международна коалиция срещу "Ислямска държава" на този етап: "НАТО няма намерение да участва във въздушни удари срещу тази организация". И добави: "Не се предвижда също ръководна роля на пакта в тази операция". Расмусен уточни и че в централата в Брюксел не е постъпвало подобно искане, като изрази, от друга страна, подкрепата си за страните от коалицията.
Според говорителя на пакта до 2010 г. Джеймс Апатурай на срещата на високо равнище в Уелс държавите членки са обсъждали възможността за координиране на помощта за иракската армия и силите за сигурност, както и при предоставянето на хуманитарна помощ.
Възможности
и рискове
Самият Расмусен определя три сфери на възможно сътрудничество на пакта: допринасяне за изграждането на боеспособна иракска армия чрез обучение на въоръжените й сили, координация между страните от международната коалиция и подобряване ефикасността на разузнавателната дейност и обмен на информация за участието на западни джихадисти в "Ислямска държава", тъй като по думите му те са сериозна заплаха за износ на тероризъм в западните страни. Според директора на "Карнеги Европа", цитиран в ливанския вестник "Ал Сафир", няма политически консенсус за намеса в Ирак поради негативния опит от Афганистан и Либия.
От друга страна е видно, че десетте страни, които са твърдото ядро на въпросната коалиция, членуват и в НАТО. Изключение е Австралия, която е сред най-дейните участнички.
Европейците и американците са решени да не допускат участието на Иран и Сирия в международната коалиция по обясними причини. Евентуалното участие на Сирия би означавало легитимирането на режима на Асад и подкрепа на тезата му, че се сражава срещу терористи. От друга страна, включването на Иран би настроило срещу инициативата сунитските държави, които обвиняват Техеран, че финансира шиитските милиции в Ирак, Ливан, Йемен, Бахрейн и Саудитска Арабия, считайки тези формации за не по-малко опасни от сунитските джихадисти, начело с "Ислямска държава".
Американските и натовските стратези определят като основна цел отстраняването на заплахата от "Ислямска държава" в Ирак. Това изисква разрушаването на нейните центрове, както и изолирането на джихадистите от техните съюзници - иракските сунитски племена, както и отрядите на бившите баасистки офицери, обединени в 40 военни съвета. Евентуалното обръщане на последните срещу досегашните си съюзници би допринесло за изтласкването на джихадистите до границите със Сирия, което би улеснило унищожаването им от въздуха от авиацията и безпилотните дрони на трите основни участника в коалицията - САЩ, Великобритания и Франция.
Отказът от изпращане на сухопътни сили не изключва провеждането на тайни военни операции от специалните сили на САЩ, Великобритания и Франция. От друга страна, въпреки изявленията на Расмусен, за ненамеса на НАТО в тази пълномащабна война в Близкия изток по време на срещата на пакта в Уелс са проведени
преговори
с Йордания
в рамките на т.нар. програма за изнесени действия. Според високопоставен представител на НАТО, чието интервю бе публикувано в арабския вестник "Шарк ал Аусат", излизащ в Лондон, "..това е подробно разработена програма за сътрудничество между Йордания и НАТО, благодарение на която това кралство ще се превърне в единствената сред асоциираните арабски страни, която ще има подобна роля в рамките на пакта".
По-нататък той твърди, че "благодарение на тази програма Йордания ще участва в обсъжданията на евентуални мерки по отношение на Сирия и Ирак". Според наблюдатели това е безпрецедентна стъпка. Самият крал на Йордания Абдула официално обяви присъединяването на страната му към коалицията на международните и регионалните сили за противодействие на тероризма и екстремизма. Според йордански източници преди дни в Аман в секретно съвещание са взели участие отговорни служители на Пентагона и ЦРУ. Домакините са били представени от високопоставени ръководители на йорданското разузнаване. На срещата били обсъдени възможностите за логистична подкрепа от Йордания за силите на коалицията. Според тях
"Йордания
ще бъде
командният
център
на предстоящите военни операции, като експерти на ЦРУ работят в Аман за подготовката на въпросните секретни операции в Сирия и Ирак. Под техен надзор ще бъдат прехвърлени над 4000 умерени сирийски бунтовници, обучени във военни лагери в Йордания през последните 2 г."
Според йордански разузнавателни източници Йордания ще предостави логистиката на свои военни летища и въздушното си пространство за американски и британски самолети за бомбардирането на определени цели в Западен Ирак или северните райони на Ирак и Сирия. Въпросните бомбардировачи ще излитат от столицата на Иракския Кюрдистан Арбил".