Първият ми казус като студент от втори курс беше със сина на мой приятел, на когото отказаха да нарече сина си Кристиян. Име, което сега е безпроблемно. Но навремето не беше включено в списъка с препоръчителните имена. Работата е, че въпросният списък беше само препоръчителен. В интерес на истината тогава съдът отмени отказа на администрацията и
Кристиян и до
ден днешен си
носи името
Критериите и сега са почти същите като преди повече от 30 г. - името да не е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ. Ако името не е от описаните видове, съдът е длъжен да го допусне.
Едно влязло в сила решение на районния съд в Благоевград дава повод за обсъждане докъде се простират законовите предели при упражняване на правото на избор на име от гражданите. Със съдебното решение съдът отказва на 23-годишно момиче да смени името си от Радка на Вилелаурия, но уважава евентуалното му искане - ако не се допусне името Вилелаурия, да се допусне името Вили. Задава се въпросът правилна ли е съдебната преценка.
На първо място, съдът безспорно приема, че е изпълнено изискването на закона да са налице важни обстоятелства за промяна на името. Придобилата известност в обществото чалга песен
"Радка Пиратка"
е била причина момичето редовно да става обект на подигравки и обиди. Поради това за момичето са се създали социални и емоционални затруднения да носи името Радка. В практиката си Върховният касационен съд изрично приема, че желанието на дадено лице да носи определено име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на закона.
След това съдът е разгледал въпроса дали избраното от молителката име отговаря на изискванията на закона - да не е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ. В мотивите си съдът заключава, че името Вилелаурия "е дълбоко неприемливо и чуждо на българската именна традиция". Съдът дори изразява съмнение, че името би могло да противоречи и на правния ред в страната. За да достигне до този извод, съдът разглежда в дълбочина личностите, носещи имената, които са съставните части на името Вилелаурия според самата молителка - името Виле на вокалиста на финландската метъл група ХИМ и името Лаури на вокалиста на друга метъл група - "Дъ Расмус".
Доказателства за личността и моралната оценка на посочените вокалисти съдът събира от “нашумялата “Уикипедия”.
Подвеждането на фактите под приложимата законова норма е неправилно. Името Вилелаурия, съставено от две финландски мъжки имена на популярни музикални изпълнители,
не отговаря на
нито един от
критериите за отказ
съгласно Закона за гражданската регистрация. Съответствието с българската именна традиция не е законов критерий. Въпреки че съдът не е разгледал изрично евентуален извод за обществена неприемливост на името, такъв извод също би бил неправилен, защото съчетанието от две чужди имена с нищо не противоречи на интересите на обществото.
Ако ставаше въпрос не за 23-годишна жена, а примерно за току- що родено дете, може да се мисли дали в средата на деца дългото и по-трудно произносимо име няма да бъде повод за подигравки от други деца. Но в случая този въпрос не стои.
Уловката е, че
молителката е
посочила евентуално
искане
– ако не се приеме името Вилелаурия, да се допусне промяна на името на Вили. В случая съдът е иззел правото на избор на име от молителката и го е упражнил вместо нея, като е дал предимство на името Вили, което повече съответствало на българската именна традиция и кореспондирало с “ред хубави български женски имена - Велика, Величка, Виолета”.
Но съдът не е само консервативен, както се самоопределя, а и постановява решение в отклонение от закона. Той се води от критерии, които не са посочени от закона и разширява необосновано пределите на своята съдебна преценка.