С изпълнителния директор на Агенцията по заетостта разговаря Виктор Иванов
- Г-н Ангелов, колко души ще излязат от субсидираната заетост в последните 3 месеца на годината?
- Не е задължително при приключване на договорите за субсидирана заетост хората да останат без работа. Трябва да се приеме, че в периода, в който им се предлага субсидирано работно място, те използват възможността да придобият качества и да подобрят шансовете си след това да започнат работа в реалния сектор. В много от случаите това се случва. Иначе до края на годината от програмите за субсидирана заетост очакваме да отпаднат около 17 000 души.
Отпадането на такъв голям брой лица от сферата на субсидирана заетост точно в този период на годината утежнява работата на АЗ, тъй като според данните за 8 г. назад през последното тримесечие на годината безработицата се покачва. Такова покачване регистрираме и в момента.
- Защо при такава явна тенденция програмите за субсидирана заетост не се разпределят по-равномерно в годината?
- Те зависят единствено и само от наличните средства. А вместо да има планиране, често се инвестират пари в моменти на паника и покачване на нивото на безработицата. Програмите не се насочват прецизно към тези групи безработни или тази част от бизнеса, където бихме постигнали по-висок ефект. Въпреки че вече 8 г. АЗ насочва усилията си в обучения, квалификация, програми за стимулиране на заетостта, прави впечатление систематичното нарастване на безработните от най- уязвимите групи - над 50-годишна възраст, тези с основно или по-ниско образование, продължително безработните и хората с трайни увреждания. Те представляват над 50% от всички регистрирани безработни. Незаетите от първата уязвима група в момента са 133 хил. души, с ниско образование - 167 хиляди, а с трайни увреждания са 17 хил. В тази статистика трябва да се има предвид, че едно лице може да присъства в повече от една от посочените групи.
- Каква е причината това да се случва?
- В последните години програмите на АЗ не са планирани ефективно, защото, 1-о, в тях по-скоро попадат безработни, които имат качества да се реализират сами. 2-о, обхващаме работодатели, които така или иначеразкриват работни места. В това се крие най-сериозното изкривяване на политиките на пазара на труда. Ние сме длъжни да отделим средства за подпомагане на тези, които наистина имат нужда и нямат качества или са с ограничени възможности за заетост, независимо дали това е свързано с тяхната ниска квалификация, или пък е с региони, в които няма алтернативи. Иска ми се да наблегнем на повече възможности за хората с трайни увреждания. Има нужда да се гарантира заетост и на незрящите.
- И как ще се случи тази промяна - с по-добро планиране при вас или трябват законодателни промени?
- Почти
400 хил. души са
преминали през
различни
обучения. Но
ефектът на пазара
на труда е
незначителен както като производителност на труда, така и като устойчивост. Продължава да има несъответствие между търсенето на работодателите и знанията и уменията, които предлагат безработните. Т.е. ефектът от вложените от държавата средства е спорен. Повече от 8 години политиките на пазара на труда са повторяеми, те не достигат своя ефект и въздействат само краткосрочно.
- Тази година имате нова програма “Сигурност” - безработни се назначават за селски пъдари. Имаше ли смисъл от нея?
- Тя по-скоро е социална, а не толкова свързана опазване на обществения ред. Все пак не може да се очаква наетите да имат същите качества като служители от МВР. Към нея се насочват главно хора на социално подпомагане и може да се твърди, че това е друга форма на индиректно социално подпомагане. Мнението на МВР и областните управители е по-скоро положително, но програмата е доста скъпа, а не е обезпечена. Разходите за нея през 2014 г. са 10,3 млн. лв., а от началото ѝ по бюджета на АЗ са постъпили само 3 млн. Реализирането ѝ е за сметка на останалите дейности и националния план за действие по заетостта.
- Планирате ли да предложите субсидираната заетост да бъде откъсната от кметовете, областните управители и министерствата, за да не се превръща в предизборен инструмент?
- Практиката кметове да се превръщат в най-големите работодатели не помага за развитието на местната икономика. От друга страна, субсидираната заетост е необходима, особено в населени места, в които няма алтернатива. Тя може да е и мярка за подпомагане на инвеститори, за новоразкрити предприятия. Но това е свързано с анализ на местния икономически потенциал и пазар. Всичко това минава през промяна във философията на политиките на пазара на труда. Трябва да се промени и Законът за насърчаване на заетостта, който е доста стар и не дава гъвкавост за вземане на решения според местни нужди.
- Защо в последните години няма ограничаване на субсидираната заетост? Вие сам споменавате за хора, които са “рецидивисти” - или работят по програма на АЗ, или са на социални помощи.
- Разчитаме на субсидираната заетост толкова много, защото при вземането на управленски решения често е по-лесно да се вмени роля на АЗ като работодател, отколкото да се формират политики за стимулиране на бизнеса. Държавата трудно може да е работодател, защото няма ресурс да назначи толкова хора, колкото са безработните.
Ако разгледаме резултатите от 2010 г. насам, подобни решения са довели само до драстично увеличение на броя на безработните, насочени в субсидирана заетост - когато няма средства в бюджета, те се връщат и се регистрират като безработни без особена алтернатива.
Добрата новина в случая е, че от началото на годината работим в условия на ограничен бюджет и нямаме програми, които да предложим на безработните. Вместо това бюрата по труда започнаха да предоставят реална посредническа дейност, да консултират и да отделят повече време за индивидуална работа с безработните и работодателите. И започнахме да постигаме резултати без директни финансови средства. Ако погледнем тенденциите в други европейски държави, ще видим, че където безработицата пада и е ниска, се вземат решения за увеличаване на персонала на агенциите по заетост. Доказано е, че отделянето на повече време за индивидуална работа с безработните дава по-устойчив ефект, отколкото бързото изкарване на голям брой хора на субсидирани работни места, след които те нямат алтернатива.
- Какви са тенденциите при младежката безработица? За нея имате изключително голям финансов ресурс.
- Тя намалява отчетливо от началото на годината и според нашата статистика, и според НСИ и Евростат. Това обаче не се дължи на политики и програми, а е заради по-задълбочените консултации в бюрата по труда. За съжаление, нямаме нужния брой персонал за наистина качествени консултации. Младите хора в по-голямата си част имат всичко необходимо, за да започнат работа, трябва им повече информация как да управляват кариерата си. Като изключа експертните усилия, към момента не можем да се похвалим с някакви съществени политики към а младите хора. А от юли 2013 г. за България са предвидени достатъчно финансови ресурси от фондовете на ЕС Трябва само да отделим оборотен финансов ресурс и след изпълнение на първите мерки да поискаме възстановяване от еврофондовете в рамките на инициативата на младежка заетост и Младежката гаранция. Към момента обаче нямаме разработени конкретни програми и вложени средства.
- Защо не усвояваме парите - лоши програми, липса на интерес?
- Има висок интерес сред работодателите и младите хора. Но няма ясна визия или концепция нито като законодателство, нито като активни политики на пазара на труда, нито пък можем да се похвалим с нови идеи. По единствената за момента нова схема, насочена към младежите, все още липсва финансиране. А колегите в бюрата по труда са събрали 10 хил. заявки от работодатели, желаещи да наемат млади хора за стаж и обучение.
- Тоест имаме едни 55 млн. евро от ЕС и няма кой да се наведе да ги вземе и така ще си отидат?
- Тези 55 млн. са само от европейското финансиране. Имаме добре разписана стратегия за младежката гаранция, която е подкрепена и с прогнозен бюджет, но към момента не работим ефективно по нея.
- Няколко пъти в последните месеци казвате, че младите хора, които не желаят да учат и да работят, очевидно имат алтернативен доход.
- Не само при младите, а при безработните като цяло голяма част не са мотивирани да започнат работа. Аргументират се с ниско заплащане, лоши условия на труд, натовареност и т.н. Трябва да е ясно, че колкото по-дълго време един човек седи без работа, толкова повече намаляват шансовете му да започне такава, която желае, а с течение на времето - и каквато и да е работа. Затова не намирам за добро решение на всеки изпаднал в такава ситуация да се отказва от работно място. Не допускам и че когато човек е изправен пред тежки финансови проблеми, би могъл да си позволи да отказва работа. Точно заради това мисля, че всеки един отказ за приемане на работа е свързан с алтернативна възможност да се получават доходи.
- Ако държавата удари сивата икономика, ще промени ли пазара на труда? Имате ли дори груба представа колко са хората, които имат алтернативни доходи и заради това отказват работа?
- Най-вероятно това биха могли да са хора на социални помощи или друг вид обезщетения. Разбира се, нямаме данни колко души са се изкушили да заобиколят системата. Прави впечатление, че голяма част от хората на социални помощи също намират форми на алтернативен доход и те не са свързани непременно с отношения с работодател. Но са достатъчно много, за да стане невъзможно за бюджета на социалното министерство да покрива разходите всяка година.
- Колко време седи без работа един човек у нас?
- Средната продължителност на престой в бюрата по труда на безработните лицата през периода януари-септември 2014 г. e 8,5 месеца.
С най-малък престой (по-малко от половин година) са най-високообразованите и квалифицирани: с висше образование и специалистите, безработните младежи до 29 г. С най-дълъг престой - почти 1 година, са безработните с основно и по-ниско образование.