БЪЛГАРИЯ някак плавно и неусетно се превръща в каубойски екшън със сюжет от зората на Дивия запад. Не, няма да ви занимавам с показни убийства и разчистване на стари сметки за уреждане между силови групировки. Те са от друг филм.
Сега иде реч за тревожни събития от последните дни. Предхождани от симптоми, на които може би не сме обръщали достатъчно внимание, минали са и са заминали в новините.
Така вероятно ще стане и с последните случаи, в които дрънкането на оръжие и размахването му посред бял ден ще отшуми като заглъхването на системата за ранно предупреждение на населението. Дали обаче трябва да си запушим ушите? Очите отдавна сме си затворили - я от страх, я от омерзение, я от незаинтересованост. Нали не се случва на нас конкретно.
Всъщност въпросът с притежаването на лично оръжие никога не е слизал от дневен ред. Вземат се непрекъснати мерки за неговото узаконяване, ограничаване, контролиране.
И винаги се намира някой Йордан Опиц или Петко Савов, дето
да гръмне и
да взриви
общественото
мнение
Не знам колко от вас помнят иконописеца Опиц, който в защита на жилищния си вход употреби законно притежаваното си оръжие и отне живота на едно момче. Било наркоман, имало подозрения, че тараши мазетата, така ли е, или не - не съм чула съдът да се е произнесъл, но беше доказано, че е застреляно в гръб, без буркан туршия в ръцете.
Определено личната собственост е неприкосновена. По тази логика и Петко от Лясковец се барикадира в дома си, след като беше заплашил, че ще стреля по децата в близкия училищен двор, тъй де, крещят, вдигат шум, дразнят го...
Та Петко уби на място един от полицаите, изпратени да го обезвредят, и куршумът рикошира в цяла България. Напомням ви тези инциденти, защото те са прецедент, който неусетно се превръща в обществен рецидив. Онзи ден застреляха млад мъж почти в идеалния център на София по времето, когато хората сядат на тихата и кротка семейна трапеза, преди да се съсредоточат в баталиите на випбрадърите или в поредния уестърн с Чарлс Бронсън или Клинт Истууд. Нищо против избора и съчетаването на хляба със зрелищата. Но зрелищата от екрана плъзват на улицата и кръвта не е червена боя и грим. Това ли искате да гледат децата ви по новините след филма? П онзи ден един моторист пък се вживял в ролята на "ренегата" Лоренцо Ламас и бам с пищова към шофьора, който го засякъл на платното.
Шофьор на маршрутка (ох, тия маршрутки, яхнати от джигит до джигита!) пък извадил изпод седалката патлака си и го опрял в главата на пешеходец, дето с всичкия си акъл не се скрил предвидливо в близките храсти, да речем, ами се замоткал на пътя към крайната спирка, където диспечерът седи с хронометър в ръка и не го интересува пътно-транспортната обстановка и животът и сигурността на водача и пътниците, а само разписанието, защото уж не всичко е пари, приятелю, ама не точно баш всичко.
Народът ни изтрещя от кризи, недоимък, безработица, безхаберие, бездържавност.
Нервите на всички
ни са опънати до
скъсване
и току не издържат. Както са отбелязали братя Стругацки, "Човек съм и нищо животинско не ми е чуждо", ама аз животно с лично оръжие не съм виждала. Мигар мерките са все още толкова халтави, че през луфтовете на закона се прекарват пищови, пушки, СПГ-та, черешови топчета и каквото не е гръмнало още? И ако не - как се случват тези стрелби? И ако да - кой ги допуска?
Кой замижава с едно око, вземайки на потенциален прицел деца, баби, мъже в разцвета на силите си и юноши, бледни от гняв? Това ме интересува. Не може да запашеш револвер и пушка да нарамиш, та да се правиш на блюстител над закона.
Не може, бе! Вярно е, че времената са вълчи, че по селата бродят шайки всякакви, че старците са пропищели, бабите спят с газов пистолет под възглавниците и брадва зад вратата, че сигурността на всеки един от нас, ей, хора, наистина на всеки един, изобщо не е гарантирана в нито един момент, ама нали сме част от Европа и страна членка на тоз неин Европейски съюз, не сме събрани от кол и въже в каубойския салон до крайната гара по Трансатлантическата железница в САЩ, преди още да са били щати, не сме в 1860 г.! Не може всеки да врътка колта около показалеца си и да си играе на "кой боядиса коня ми зелен"! И ако вицът е смешен,
ситуацията в
България е
плачевна
Защото в крайна сметка в каубойските филми винаги се намира един честен шериф като Уайът Ърп или една Великолепна седморка, дето да внесат ред и порядък, да защитят унижените и оскърбените и да не позволят на неуравновесените, алчни, самозабравили се разбойници да зловредят на мирното и почтено население. В уестърните законът винаги побеждава. Не ми казвайте, че ви се живее в този уестърн, създаден по пошъл сценарий от некадърен режисьор и с актьори натуршчици, които се вживяват в ролята на кинозвезди. Не казвайте, че ви се гледа такъв филм. Не казвайте, че искате да продължават да го прожектират на децата ви. Утре някое от тях ще е пианистът. И хепиендът ще отиде на кино.