С постигането на съгласие между ГЕРБ и АБВ става
ясно, че ще има по-скоро център-ляво мнозинство
Какво научихме досега от преговорите между ГЕРБ и другите парламентарни формации за съставяне на правителство?
Прави впечатление, че вместо да представя програмата си и приоритетите си и да търси подкрепа от другите формации, ГЕРБ се държи като учителка на изпит. Преговорният екип на най-голямата парламентарна формация задава въпроси за предизборни програми, иска гаранции за стабилността на други парламентарни групи, подчертава различията, които има с тях.
Трите дами, които преговарят от името на ГЕРБ, имат агресивен стил на преговори, който вероятно се базира на усещането, че ГЕРБ е в позицията да "одобрява кандидати" за участие в парламентарно мнозинство. Всъщност подходът на най-голямата парламентарна партия би трябвало да е точно обратен. Нормално е ГЕРБ първо да представя собствените си управленски приоритети и да търси подкрепа за тях на първо място от тези политически формации, с които очаква да постигне съгласие.
Отговорността за това дали ще има правителство, какви ще са приоритетите на новото управление и доколко стабилно ще е то, се носи почти изцяло от ГЕРБ. Независимо дали оттам съзнават това, или не, най-голямата парламентарна партия изобщо не е в позиция да преговаря твърдо и да предявява прекалено големи претенции към потенциалните си партньори. Не и с 84-мата депутати, които има в това Народно събрание.
Ако твърдият стил на преговори доведе до това, че никоя политическа сила "не е достойна" за партньор на ГЕРБ, с изключение на Патриотичния фронт, то най-голямата парламентарна партия може да запише сериозен провал на политическата си сметка. Неспособността на победител в изборите да обедини около себе си по-малки формации, да ги убеди в приоритетите си и да застане в лидерска позиция е провал във всеки парламент и във всяка демокрация.
Това е толкова очевидно, че е учудващо, че трите дами, които преговарят от името на ГЕРБ, не го забелязват.
Дори ако след проведените преговори Народното събрание гласува предложеното от ГЕРБ правителство, ако то започне да работи в условията на аморфна и неясна подкрепа, функционирането му би било истинско мъчение. Такъв кабинет би влязъл в обувките на кабинета "Орешарски" от първия ден поне по отношение на липсата на стабилност.
Най-разумният начин ГЕРБ да обвърже потенциалните си партньори с политически ангажименти и отговорност за новото правителство е да подпишат политическо споразумение, което очертава ясно политическите ангажименти, които поема всяка от формациите.
Разбира се, при политически преговори има поне две страни. Тоест ГЕРБ носи основната, но не и цялата отговорност за успеха или неуспеха на преговорите.
Стои и въпросът с какво формациите, които участваха в преговорите, допринесоха за качеството им.
Не разбрахме например на какво се основава съгласието между ГЕРБ и Патриотичния фронт. Ако то се базира единствено на факта, че Патриотичният фронт приема г-н Борисов за премиер, това изобщо не е реална подрепа за стабилно управление. Условия като това лидерът на спечелилата избори политическа партия да не бъде номиниран за премиер, изобщо не трябва да стои на масата за преговори.
Патриотичният фронт подозрително бързо се съгласи на всичко, поискано от ГЕРБ. Това неизбежно навлича подозрения, че "патриотите" са готови на всякакви отстъпки заради участие във властта. Както разбрахме - дори да приемат политическата подкрепа на ДПС за новото правителство.
Лансираната от "патриотите" формула "подкрепа от една партия, но при изваждането от властта", където следва да заменим "партия" с "ДПС", не е нито наивна, нито е само противоречива. Тя е цинична!
Ако политическото партньорство с ДПС е "антипатриотичен акт", както винаги са ни убеждавали "патриотите", докато бяха в опозиция, то възниква въпросът "патриотичен акт" ли е подкрепата за ДПС с цел участие в управлението? Дали пък "патриотизмът" е политическа платформа, подходяща единствено за опозиционно поведение?
Постигането на бързи политически съглашения с минимум пречки пред заемане на политически постове е точно този тип съгласие, от което ГЕРБ би трябвало да бягат. Защото моделът "подкрепа срещу власт" е точно това, от което обществото ни е отвратено.
Иначе започваме новата седмица поне с една неизвестна по-малко. С постигането на съгласие между ГЕРБ и АБВ става ясно, че ще има по-скоро център-ляво мнозинство, отколкото дясноцентристко.