Със социолога АНДРЕЙ РАЙЧЕВ разговаря Мила Гешакова
- На крачка от какво сме, г-н Райчев? Нови избори, десноцентристко, левоцентристко правителство, програмен кабинет, широка коалиция, голяма коалиция...
- Нито една от тези врати не е затворена. И никой не знае пред какво сме. Според мен най-малка е вероятността за предсрочни избори. Но за първи път в историята на българската коалиционност тече не импровизация за гасене на пожар, а опит за реален
архитектурен проект, който би трябвало да бъде някаква коалиция. Разбира се, решаващи ще бъдат разговорите с Реформаторския блок.
- Кои са възможните съюзи?
- Аз бих ги подредил по вероятност така: едно - управление на ГЕРБ с реформаторите и с подкрепа на патриотите; две - ГЕРБ излиза и казва: "Който иска - да подкрепи моето правителство, който не иска - да не го прави, но тогава отиваме на избори." Но аз мисля, че такова правителство все пак ще управлява, защото най-вероятно ще получи подкрепа от патриотите и от ДПС. Не се знае и дали в някаква степен БСП няма символично да подкрепи такъв кабинет. И трета по вероятност и все още незатворена врата, но свързана с боричкания вътре в БСП е възможността да се направи широка коалиция, под която нямам предвид ГЕРБ и БСП, а ГЕРБ и БСП и много други. Най-сетне обаче има вероятност от типично български скандал.
- Какъв?
- Мога ли тук да цитирам Иван Хаджийски? "Българска работа: работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство, нескопосно ръководена и завършваща по определение със скандал, за да послужи само за регистрация на печалните си герои." Дотук не виждам "необмислена - недомислена" - ГЕРБ постъпи разумно, правейки тези преговори. Не е вярно и че е "нескопосно ръководена" - ГЕРБ ги ръководи с желязна ръка. Добра е идеята за двата тура, също идеята да не е Борисов, а трите дами. Въпросът е дали ще избегнем последната дефиниция на Хаджийски за българска работа - дали ще завърши със скандал. Много се надявам да не стане така, но все пак ние сме си българи.
- Преди ни мъчеше двуполюсният модел, сега пък ни пречат 8-те партии в парламента. Има ли оптимална формула, благоприятна за сдружаване и постигане на съгласие между български политици?
- Двуполюсният модел наистина ни пречеше. И пречката, която създаваше, не беше нестабилна власт. Напротив - двуполюсният модел произвеждаше много стабилни управления. Проблемът беше, че бяха циклично сменяеми - когато махаш единия полюс, идва другият. И няма никакви шансове нещо друго да се случи. Изборът се свежда само до две партии, неприемливи за половината население, но това е капан, от който
не може да се излезе.
Излезе се чак при цар Симеон Втори, когато рухна. Освен това при двуполюсния модел опозицията има само една задача - да си гледа часовника и да е сто процента сигурна, че щом народът заръмжи, ще качи другите. Иначе двуполюсният модел създаваше силна власт със силни лидери.
- Каква власт може да произведе многополюсният модел?
- Дава ни много повече пластичност, но по-слаба власт. Мен ако питате, вторият вариант е за предпочитане.
- Защо? Не стават ли предсрочните вотове безобразно чести?
- Двуполюсният модел те обрича. Впрочем лесно можем да го върнем, ако въведем мажоритарната система. Тогава само две партии ще влизат в парламента и ще се въртим като в Англия или Франция. Пропорционален вот дава у нас картина като в Германия - може да се появят нови партии, нови идеи. Зелени в Англия например продължава да няма в парламента. Мислите, че няма зелени хора в Англия ли? Има, само че те са в такива проценти, че никога не могат да пробият през мажоритарната система там. Двуполюсният модел ги смазва. Обратното - в Германия, където има смесена избирателна система, зелените избуяха, веднъж с малко, друг път с повече. Същото се случи и с крайно левите - с 4% пробиха в големия парламент. Но всяко нещо си има и обратна страна. Опасна е свръхфрагментацията.
- Не сме ли в точно такава ситуация?
- Не. Имаме две големи партии, които все още съставляват мнозинство - ГЕРБ и БСП като механичен сбор надхвърлят 121 депутати. Но при евентуална фрагментация на БСП и възможна на ГЕРБ някой ден, защото ГЕРБ е лидерска партия все пак и е свързана с един човек, можем да отидем вече в заболяването на пропорционалната система - свръхфрагментация, при която никаква коалиция без съгласието на 5 партии не може да се състави. Ето това е опасно.
- Ваши колеги социолози говорят за предсрочен вот с местните избори догодина. Ако се наложи да гласуваме скоро, за каквото намекна Борисов, кога?
- Има такава възможност догодина с местните избори, но на мен по-вероятно ми се вижда по-догодина с президентските.
- Значи сте убеден, че искането на реформаторите за кабинет с 2-годишен хоризонт ще се наложи?
- Това тяхно искане е и правилно, и неправилно. И ще обясня в какъв смисъл. Според мен, който сам обяви края си след 2 г., е много по-стабилен, защото дава възможност за много по-сериозен диалог с хората. Започнат ли да му говорят: "Слизай! Махай се! Оставка!", той има аргумент да отвърне: "Никаква оставка. След 2 г. ще гласуваш, а аз съм дошъл сега за това, това и това." И така няма да си под прицела на народните писъци: "Не мога повече така!". Отговорът ще бъде: "След 2 г. ще избираш отново!" В този смисъл искането за 2-годишен мандат е умно. Но има и друго - ако реформаторите искат да бъдат реални партньори на ГЕРБ, трябва да осъзнаят, че са малкият, дребният партньор - та те са 3 до 4 пъти по-слаби като подкрепа, не могат да си позволят да кажат това. Тази реплика може да произнесе носителят на мандата, а не неговият малък съдружник. А те се правят на велики и командват. Това е реплика, аналогична на тази: "Аз ще кажа кой ще е премиер и кой не." Държат се точно като умните и красивите. И, айде сега, ние ще направим много голяма услуга на Борисов да вземем правителството. Как?
Той има 32 процента, те имат 9!
Той има 6 варианта пред себе си, те имат само два: или да влязат при него като малцинствен партньор, или да си седят в опозиция. Какво друго могат да предложат? Разбирам да бяха в диалог с другите малки партии, да имаха някакъв авторитет в очите на Първанов, на Бареков, на Волен Сидеров. А те нямат! С тях никой не иска да си говори.
Борисов е на една крачка от управление с тях, ако приеме 2-3 техни искания, защото при тях амбицията е много голяма. Патриотите му казват: "Прави правителство. Ако искаш, ние ще ти препоръчаме някого, няма да влизаме в кабинет, но ще те подкрепим". Силно рамо може да получи иот Местан. Така че Борисов веднага може да направи кабинет. Но той не иска да влезе в капана да е като равен с някакви дребосъци. И не става дума за презрение и високомерие, а за ситуация, в която някой от тях пристига и казва: "Така повече не може, Борисов. Ще развалим работата!". Затова според мен политиката на Борисов е сводима до една строфа от песен за Симеон Първи: "Нека поклон ми направи, па ще видим по-подир"... Това им казва Борисов. Затова аз бих сложил в екипа на г-жа Бъчварова, г-жа Цачева и г-жа Стоянова и една жена психотерапевт...
- Как ще се решава казусът с КТБ?
- За КТБ нещата са спешни и ще бъде решаван от парламента на 27 октомври, независимо дали има правителство или няма. В този смисъл това е първото практическо мнозинство, което ще трябва да се произнесе кой ще е управител на банката и какво ще се прави със заплетения казус с КТБ. От одитния доклад излиза, че слагат в този 1 млрд. дефицит всички пари, за които предполагат, че са проблемни. Но според мен дупката им е по-малка от милиард. Има и външни фактори, които възнамеряват да сложат този милиард на масата. Затова съм убеден, че ще се сформира някакво мнозинство, което ще решава този казус, и то ще включва ГЕРБ. Но дали ще бъде ГЕРБ плюс БСП, или ГЕРБ плюс ДПС, е мътен въпрос. Борисов успява някакси да изтласка към премиера Близнашки решението на въпроса, за да се окаже ГЕРБ наследник на вече решен проблем. Така че редовното правителство да може да каже “Ами така беше, когато аз дойдох”. Но няма да може да наследи въпроса като парламентарно мнозинство. Няма как да стане - шефът на БНБ трябва да бъде сложен. И законите, които се изискват, ще трябва да бъдат приети, преди той да се произнесе кой да е премиер.
- Колко опасен е нов вот?
- Отново ще ни остави без парламент. И ако, не дай боже, в КТБ се яви нова кризисна ситуация, ще блокира системата. Защото този милиард отгоре трябва да се появи и трябва да бъде раздаден на хората, а срокът изтича...
А иначе на въпроса колко опасни са нови избори ще отговоря така: България е без реформи вече пета-шеста година, тъй като цялото управление на ГЕРБ в това се и състоеше - реформите се отлагаха и се раздаваха бонбони на протестиращите.
При Орешарски реформите не се и започнаха, не се и обозначиха, затова се раздаваха двойно повече бонбони на протестиращите. И сега, ако служебният кабинет остане 6 месеца, значи, че половин година никой няма нищо да пипне. Така не може! Ще започнат да гърмят подсистеми тип железници, болници, нещо друго. И тъй като виждам по медиите резултати от сбирката на ГЕРБ в посока “Дай да ходим на нови избори!”, смятам, че е рефлекс от времето, когато рейтингите на лидерите му бяха 50-60%. Казват: “Ние можем да вземем цялата власт!” и да, могат да я вземат, но не могат да имат гигантска народна подкрепа като преди. Едно е да имаш 50% от местата в парламента при 50% от избирателите пред урните, друго - да имаш 50% при 20 процента от населението. Привидно това пак е голяма власт, но фактически не е. ГЕРБ може и да направи при някакви обстоятелства 130 депутата, примерно при 3 партии в НС, но какво от това? Този резултат не съответства на народната воля. ГЕРБ вече не е народната партия с главно Н, вече не е мечтата на народа. ГЕРБ сега е една много голяма негова част - 1,1 млн. души. Но от 5,5 млн. пълнолетно население.