Това, което се залага днес, ще го живеем утре - и ние, и децата ни.
Това, което предвижда пенсионната реформа, дъвкана и предъвквана толкоз години и още нестигнала по-далеч от кривата круша, пряко засяга и достойните ни старини, и достойния живот на тези, дето идат след нас. Засегнати пряко сме всички.
Засегнати в
смисъла на
оскърбени,
не само като заинтересувани и плътно натикани в кюпа й. Темата се върти, превърта, аха змията на порочния кръг да изплюе опашката си и ту някои нови/стари политици, ту спуснатите европейски директиви, ту преливането от пусто в празно пак я набутват в устата й. Точно под отровния зъб.
И в този кръг, от който, оказа се, няма измъкване, сме всички. От учителя с разширени вени и астма, през счетоводителя с 12 диоптъра далекогледство до чисто новия IT специалист, прегърнал току-що получената диплома пред бюрото по труда. Искате факти? Ето ви ги, макар и под формата на пожелателни наброски от консултативния съвет при заместник-премиера на служебното правителство Йордан Христосков. От онзи ден са топли-топли, та чак парят от поредното претопляне.
Това, че нацията ни застарява, не е ново. Отрицателният прираст на населението също е отдавна известен. Обезлюдяването ни откъм млади и способни българи - също. Не бързайте да си правите извода, че в България остава само лошият матр`ял! И тук хората се трудят и дават всичко от себе си. Срещу заплащане, което не получават винаги редовно нито на Св. Парастас, нито на Св. Паралей. От народния епос - така назоваваме дните на аванс и заплата. Но стоят хората на трудовия си пост и си вършат работата. Трупат стаж. За да осигурят не само хляба на масата, не само да си платят сметките, не само за да изучат децата си, но и да доживеят едни достойни старини. Които стават все по-миражни.
Фатаморганата на пенсионната реформа от години е зациклила. От една страна, икономиката се свива, от друга, за работните места са приковани успелите да се докопат до тях. Увеличаването на възрастта за пенсиониране отново е в ход - 65 г. за мъжете до 2018-а и 64 г. за жените до 2021-а (или до 2023-а, или до 2025-а, от три независими източника три различни години), но къде с по-бързи, къде с по-бавни темпове,
то не подлежи
на обжалване
И осигурителният стаж, естествено, нараства - с по 4 месеца на година, докато достигне съответно 40 и 37 години. Пръква се и т.нар. смесена система за I и II категория труд. За стажа преди 2001 г. хората от тези категории ще получават пенсия от НОИ, а за прослужените години след това - от професионалните фондове. А тези фондове изобщо не са набрали необходимите средства. Предпоследната отсрочка е до 1 януари 2015-а, новото правителство ще мисли за следващата. Нямате ли и вие моето усещане, че всяка следваща отсрочка ще си е перманентно предпоследна?
Колко души ще са съгласни да се пенсионират при това неизяснено положение?
Не са ли се вкопчили повечето трудещи се в работните си места точно по причина, че доходите, за които са си плащали и те, и работодателите им - приемам идеалния случай, а не властващата неудържимо сива икономика - ще бъдат неприлично ниски и уронващи достойнството на битието им?
Как човек да не
издъхне на
трудовия си пост
при тези условия? Как да оперира един неврохирург с паркинсон и да ви достави до летище Хийтроу, където ще ви чакат внуците ви, един пилот с лека форма на деменция?
Как ще се качите в автобус, шофиран от 65-годишен диабетик, който е забравил да си вземе пакетчета захар в джоба и във всеки един момент може да изпадне в диабетна кома? Членовете на консултативните съвети, депутатите и министрите не пътуват с автобуси и влакове, летят с чартъри, лекуват се в чужбина. Пенсиите им ще са пожизнени за постовете, които са заемали.
А всички ние, с гайдите?
Ще им играем по
гайдите, това е
Нерадостно ви се вижда? Ами не е радостно.
За десерт ви оставих точката, която прочетох няколко пъти, за да се уверя, че не аз съм превъртялата: ограничаване на ранното пенсиониране и инвалидните пенсии.
Илюстрирах по-горе ограничаването при професии, от които пряко зависи човешкият живот. За инвалидите не намирам адекватни примери. Без ръка, без крак, с церебрална парализа, с психически и физически увреди всякакви - мри, бе! Здрав дух в здраво тяло! Какъв е тоя Стивън Хокинг?! Такива като него нямат място у нас. Не че той не е единичен случай, но по тая логика защо да не приемем законите на древните спартанци - всичко живо, дето не е здраво, от скалата в пропастта направо! Лесно и просто. Е, Спарта отдавна я няма, ама кой пък се интересува от това. За бъдещето на България не мислим, за Спарта сме се загрижили.
Прекалено много системи се навъдиха у нас, и все ялови.
Вдигат се осигурителните вноски за пенсиите, които няма да доживеем да получаваме.
Затлачват се работни места от служители на доизживяване за сметка на децата ни, които няма къде да работят. Изтичат мозъци към чужбина, защото тук мозъчната дейност в определени среди е в недостиг.
Систематично се извършва геноцид над собствения народ
под формата на
реформи, които
нямат почва у нас
Чува се свирнята на Европейския съюз и ни подбутват да се хванем на хорото, а старите ни кокали не могат да подрипват в такт, ето това никой от тези, дето систематизират съдбите ни, не го разбира. Или не искат да го разберат. Много дядовци и баби зад бюрата, хилаво бъдеще за децата ни. И парафразата ми, за съжаление, е точна!