На пръв прочит лицето му излъчва ведрост и благост на мъдрец със сини очи. Зад тях обаче стои войнствена вяра и борбеност, които увенчават с успех делата му. Ловчанският митрополит Гавриил посреща предизвикателствата, защото знае, че не е сам и че има Божи промисъл и подкрепа. Затова и се хваща с дело, надхвърлящо по мащаби едноличното човешко битие.
Днес владиката ще освети и ще отслужи първата света литургия в приземния храм на новата катедрала, която строи от 9 години в центъра на Ловеч. Да уважат делото му, ще служат с него Старозагорският митрополит Галактион, Варненският Йоан, Неврокопският Серафим и Русенският Наум. От Московската патриаршия пристигна и Борисополският митрополит Антоний, който управлява делата на Украинската православна църква и е ректор на Киевската духовна академия, както и Воронежкият митрополит Сергий и Черновитският еп. Лонгин.
Проектът за катедралата е големият изпит пред Гавриил, като отива митрополит в Ловеч през януари 2001 г. Той знае, че последната катедрала в страната е построена преди 80-те във Велико Търново, но смята, че такъв подвиг няма да е по силите му. Подтиква го светогорски старец, пред когото дядо Гавриил разказва, че митрополията е закупила парцел в центъра на Ловеч и някога ще се строи катедрала.
“Не някога - делото теб чака, Бог те е благословил за това”, рекъл старецът. Но го напътства, преди да поиска от другите, самият той да даде: “Продай си апартамента и дай парите за храма”
Митрополит Гавриил приема думите като благословение, след което лесно изпълнил послушанието - продава жилището си и слага парите в сметката на храма. “И тогава ми стана много по-леко на душата. Защото, като си дал свое, делото ти става по-близко”, изповядва Ловчанският владика. Той вече има вярата, че Господ помага храмът да стане.
Как да изглежда катедралата, също е провидение свише. Гръцки монах от манастир със светогорски устав нахвърля идейния план, от който ловешки архитект изготвя безвъзмездно проекта. Сградата е 850 кв. м, разгърнатата и площ е 1700 квадрата, а куполът и се извисява на 25 м. “Храмът е светогорски тип - трикорабен и трипрестолен, т.е. в него ще може да се водят служби на три олтара. Ще носи името на “Св. св. Кирил и Методий”, обяснява владиката.
Симеон Сакскобургготски като премиер прави първата копка и кабинетът му дарява 100 000 лв. С парите от продадения апартамент сумата вече е 150 хил. лв. и владиката започва строежа. Атонските монаси в Света гора също се включват в акцията. От манастира “Зограф” даряват чудотворната икона “Св. Георги” и превеждат 4000 евро за делото. И правителството на Света гора в Карелия изпраща 3000 евро. Дава и кметът на Ловеч, семейство от София оставило 500 лв.
Кой левче, кой два, кой сто и народът започнал да дарява. Дядо Гавриил уговаря мобилен оператор и пускат телефон 1561, на който изпратен SMS носи по едно левче в сметката за храма. “Дари ли за катедралата, всеки ще построи храм и в душата си”, казва владиката. Общо правителствата на НДСВ, БСП и ГЕРБ дават 400 000 лв., но закъде по-напред. Преди да сдаде властта Борисов превежда 600 000 лв., но от партия ГЕРБ, не от държавата. Най-крупният дарител е анонимен - нито иска да го хвалят в медиите, нито нещо в замяна. Дарява заради вярата.
Животът на 64-годишния митрополит Гавриил е православна школа за по-младите. Роден е в София, живее около 7 години с родителите си в Чехословакия, а после се дипломира като строителен инженер в София Нищо не подсказва, че ще се обърне към Бога. Но като студент заживява в Клисурския манастир “Св. Петка” край Банкя - без ток, без път, с тежък труд, а и властта начумерено го следи. “Когато ме приеха студент, си мислех, че започват моите земни радости, скитания, любов. Но се запознах първо с епископ Партений, един изключителен духовник. Каза ми: “Млад си, но у тебе и у повечето млади няма радост. Защото сте далеч от вярата в Бога, а човек като млад трябва най-много да се радва на живота.” Той ме въведе в църковността. После се запознах с моята духовна старица в Клисурския манастир матушка Мария - свят човек. И което бих изживял като студент, няма нищо общо с истинската радост от общуването ми с тези духовници.
Опитваха се да ме върнат насила към светския живот и властите, и баща ми, но бях по-съгласен от живота си да се лиша, отколкото от общуването с тези святи хора и от радостта, която ми носеше вярата.”
Западно радио разказва, че студент живее в манастир. Това му носи неприятности с комунистическата власт, но не може да го отклони от пътя. Замонашва се през 1979 г., а година по-късно е игумен на Клисурския манастир. Завършва задочно Духовната академия през 1984 г. Две години е на богословска специализация в Московската духовна академия. Научен ръководител и духовен наставник му е Волоколамският и Юриевски митрополит проф. Питирим. Става доктор по богословие с труда си “Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX в.” През 1986 г. Гавриил става архимандрит и оглавява 5 г. Българското подворие при Московската патриаршия. Връща се и от 1991 г. е протосингел в Софийската митрополия и продължава да е игумен на Клисурския манастир край Банкя.
Дядо Гавриил опазва парите на Софийската митрополия от разколниците. “През 1996 г. трябваше да спасим влоговете от 3 опасности - от инфлацията, от банков фалит и от разколниците, на които кметът Стефан Софиянски бе предоставил булстата на Софийска митрополия. С него те вече бяха изтеглили 300 000 долара от Св. синод. Тогава Епархийският съвет реши да подпишем протокол с Руската църква, по силата на който тя отвори сметка в Българо-руска инвестиционна банка в София. Там се преведоха нашите пари и нито стотинка от тях не е изнасяна в чужбина”, разказва митрополитът. Но и разколниците, и властта искат да го натопят.
Тогавашният министър на финансите праща ревизия, но тя установила, че парите са използвани само по решение на епархийския съвет, утвърдено от патриарха, за нуждите на митрополията. Ревизионният акт от 2000 г. два пъти ходи в прокуратурата, но никакви злоупотреби и начет няма. Но дълго се тиражират съчинени доноси срещу Гавриил, сякаш им е трън в очите, защото бе единственият митрополит без досие в ДС.
През октомври 1998 г. Гавриил е хиротонисан за епископ и става викарий на Софийския митрополит, а в края на януари 2001 г. - Ловчански митрополит. Сред големите духовници чертае пътя му и прочутият в цяла Русия архим. Йоан Крестянин от Псково-Печорския манастир. Дядо Гавриил 20 години общува и с него - до смъртта му през 2006 г. Тъкмо отец Йоан му дава духовна опора в трудни моменти: “Вие написахте книга за подвижниците и затова те вече никога няма да Ви оставят”. Преди края на земния си път пък дядо Питирим му казва, че в манастир край Атина има подвижник игумен на гръцки манастир. Митрополит Гавриил не се възгордява от сана си, а намира светогореца Тимотей, който днес е духовният му отец. Именно игуменът му дава вярата, че владиката може и трябва да съгради катедралния храм.
Когато синодът гласува дядо Гавриил да е кандидат за патриарх, той каза, че го чака още много несвършена работа като митрополит - той е председател на Върховния църковен съвет в Св. синод, оглавява културно-просветния отдел в БПЦ, както и групата за въвеждане на религиозното обучение. В епархията си пък отвори кухня за бедни към митрополията, издава безплатно сред вярващите православни книги, убеди синода да се канонизират Априлските мъченици. В личен план животът на Ловчанския владика не е атрактивен. Най-голямата клюка е, че след дълга служба обича да пие по една бира на приказка със свещениците пред митрополията. Заплатата му е около 600 лв. плюс 200 лв. представителни. Светската му специалност е инженер по пътно строителство, но на въпроса кой път е построил, казва: “Старая се да строя пътя към царството Божие и да помагам и на други за мостове към него.”
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/4388024
www.24chasa.bg
Ловчанлийският владика вдига първия от 80 г. катедрален храм
4461
Последвайте ни в Google News Showcase