Какво ще бъде препоръчано на следващото правителство от активно действащия Консултативен съвет за оптимизация на осигурителната система? Основното предложение този път се отнася до инвалидните пенсии.
Преди да го коментирам, трябва да се каже нещо много важно. То позволява да се разбере защо някои предложения за оптимизиране не представляват решение на никакъв проблем. Кризата в пенсионната система не е криза в определена система или определен фонд, тя е криза във финансирането на целия ни публичен сектор. Така че няма нужда да се предлагат
решения, които прехвърлят проблема от едно към друго перо от държавния бюджет.
От доста време се обсъждат идеи бенефициенти и плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да се извадят от системата. Чудесно! Тогава или трябва да се намали трансферът от държавния бюджет със съответната сума, или да се намерят допълнителни пари, което ни връща в изходна позиция.
Със сигурност такова прехвърляне не може обаче да бъде част от решението на основния проблем.
Оценявам усилията на служебното правителство да работи над проблеми, залежали от десетилетия, които генерират много негативи и нямат лесни и политически приложими решения. Може би това е усилие да се облекчи задачата на следващото правителство, което, опасявам се, ще има съвсем непосредствени проблеми с голям бюджетен дефицит. През следващата година това ще увеличи стимулите за търсене на бързи жертви, които са получавали "несправедливо" или "нелогично" някакъв вид пенсии. Дори съответните политики да бъдат прокарани, у потърпевшите ще остане чувството на недоволство и пренебрегване.
След това ще се питаме защо гражданите се чувстват изолирани от политиката и обществения живот и защо има толкова голямо недоверие в институциите. Всяка конкретна обществена група има
по-голяма вероятност да поеме част от бремето,
ако вижда, че и други са готови да го направят. Всички засегнати трябва да бъдат запознати с идеите още на етапа на тяхното обсъждане, и то като бъдат поканени да участват или през организации, които ги представляват, или чрез изслушвания на хора, които принадлежат към съответната група.
Инвалидната пенсия не е дефект в системата, а е един от буферите за компенсиране на зле функциониращата ни социална система. Това са хора, които в голямата си част наистина се нуждаят до финансова подкрепа от държавата. Ако Агенцията за социално подпомагане се натовари с допълнителни функции да работи с хората, които иначе по сегашните правила биха получили инвалидна пенсия, там трябва да се отделят допълнителни средства за наемане на човешки ресурс и изплащане на помощи. Така
икономиите на едно място ще се превърнат в
разходи на друго Освен ако целта не е групи нуждаещи се да бъдат прехвърлени в по-малко видими сектори, които не се следят от медиите и където няма толкова много заинтересовани и там без много шум подкрепата да бъде редуцирана или спряна.
Сериозната препоръка, която може да бъде отправена към Консултативния съвет за оптимизация, е наред с актюерските разчети да използва и оценка на социалното въздействие всеки път, когато разглежда определени мерки. Да не бъдат приемани за разглеждане предложения, за които има само данни колко души получават съответната пенсия и с колко ще се намалят разходите на НОИ след промените. Към всяко предложение да има и отговор на въпроса
как то ще се отрази на равнището на бедност
или социално изключване, като се използват поне основните индикатори от пакета на Евростат. Поне тези, които се следят и в рамките на т. нар. стратегия Европа 2020, за да се разбере накъде върви Европа. За България е много препоръчително да се използват и допълнителни индикатори. В крайна сметка ние сме една от най-бедните страни в ЕС. Досега нито в официалните съобщения, нито в другата информация за работата на Консултативния съвет, която изтича към медиите, няма данни да са обсъждани такива въпроси (дано да са обсъждани).
Всъщност основната тема е как да реформираме пенсионната си система. Две неща неизбежно ще се случат - увеличаването на пенсионна възраст и вдигането на осигурителните вноски или данъците, или и двете. Това са и единствените промени, които имат потенциала да окажат сериозно въздействие върху балансите в пенсионната система и държавния бюджет като цяло. От консултативния съвет в медиите изтече информацията, че осигурителните вноски трябва да се увеличат с около 7%, за да се балансира бюджетът на НОИ. Такава оценка звучи реалистично и съм сигурен, че експертите са направили точна сметка. След няколко десетилетия при съотношение от 1 работещ към 1 пенсионер е възможно системата теоретично да се балансира само при 50% осигурителна тежест. При това тук не отчитам допълнителните разходи за здравеопазване в общество с много повече хронично болни.
Неолибералната икономическа мисъл
е изградила особен жаргон, в който под реформи се разбират само мерки на правителството, които намаляват разходите. Това, видите ли, са истински умните управленски решения. Вдигането на данъци и осигуровки не попада под категорията реформи, макар че то също може да бъде направено по умен начин и е трудно политически. Един от аргументите против увеличаването на осигурителните вноски или данъците по време, когато икономиката не върви добре, е, че това може да доведе до още по-голямо натоварване на бизнеса, ново свиване на икономиката и евентуално - нова продължителна рецесия. Но за пазарните фундаменталисти времето никога не е подходящо за вдигане на осигуровките, но винаги е подходящо за сваляне на осигуровките.
Пенсионната система не е само финансова система, тя е и основна социална система, особено в България, където останалите социални трансфери са символични и нямат почти никакво въздействие. Разглеждането на пенсиите само като източници на разходи или финансови “пробойни”
ще бъде пагубно за социалната стабилност
България ще навлезе в периода на непознато досега съотношение на възрастите в обществото напълно неподготвена. Промените ще имат ефект и върху демократичните процедури и политиката. Пенсионерите или хората в предпенсионна възраст ще бъдат сериозно мнозинство. След определен момент в трудовата кариера далеч преди самото пенсиониране за един избирател вече е по-изгодно (от чисто себична, актюерска и счетоводна гледна точка) да гласува за политики, които облагодетелстват пенсионерите, отколкото за политики, които облагодетелстват работещите. Повечето хора вероятно не знаят точно кога настъпва този момент (това е индивидуално, но се случва в определени възрастови рамки). Ще бъде много любопитно как би изглеждала демократичната политика в състарено общество, което не е подготвено за това. Да се надяваме, че дотогава обществото ни ще е изградило по-стабилни механизми за вземане на трудни решения от това всеки да настоява за най-изгодното за него.
По принцип удължаването на възрастта за пенсиониране може да стане безболезнено и да има дори позитивни ефекти, ако хората на тази възраст наистина могат да работят и за тях има работа. Нито едно от двете не е гарантирано. Ефективното удължаване на трудовия живот ще бъде възможно само ако голяма част от хората в съответната възрастова група не страдат от сериозни хронични заболявания, намаляващи сериозно работоспособността. За да добием представа за това, трябва само да погледнем колко лошо нашият пазар на труда се справя с интегрирането на хората с увреждания, които масово са без работа.
Освен това през последните десетилетия безработицата на хората в годините преди възрастта за пенсиониране се очерта като един от проблемите пред политиката по заетостта. Ако от хората се изискват повече години работа, а те нямат възможност да работят, ефектите в социален, а и в икономически план ще са много лоши.
За продължаването на трудовия живот е много важно и каква икономика ще имаме. За хората, изпълняващи по-висококвалифициран труд, е по-лесно да работят по-дълго.
При нискоквалифицираните професии удължаването на трудовия живот е много трудно, първо, защото физическите възможности намаляват по-бързо и по-рано от интелектуалните, и второ, защото нискоквалифицираният труд е свързан с повече рискове за здравето. Това се вижда от данните на Евростат за субективното здраве. В България във възрастта 55-64 г. хората с висше образование,
които се чувстват в добро здраве, са около 60%,
а хората с под средно образование – около 40%. Това е много значителна разлика.
Към момента очакваната продължителност на живота в добро здраве при мъжете е около 62 години, а при жените малко под 66 години. Стойностите са близки до възрастта за пенсиониране, която искаме да бъде достигната, но трябва да се има предвид, че не всички ще бъдат здрави до тази възраст, както и че някои ще имат възможността да получават пенсия, продължавайки да бъдат в добро здраве още известен брой години.
Убеден съм, че има начин стареенето на населението и промяната в демографските баланси да бъдат използвани като икономически ресурс. Добрите пенсии, освен социалния си ефект, създават и потенциал за развитие на една вече зараждаща се икономика на стареенето, която ще бъде все по-иновативна. Докато робуваме на остарели икономически идеи или се фокусираме само върху счетоводната страна на проблема, ние ще се лишим от възможността да участваме в тази икономика и пътьом ще направим пенсионерите си по-бедни.