Не съм Румен! Иван съм! Не! Не съм от Правец. От Пазарджик съм! Иван съм от Пазарджик!
Младият Гунински за сетен път повтаряше ЕГН-то си, но не истинското, а това, което си бе измислил още в първите минути на отвличането. Още докато Прокопи Културиста и Киро Шкафа го притискаха към пода на микробуса, в който го натикаха.
Разхождаше кучето си с приятел на улицата точно срещу арката на Националната спортна академия, когато пред тях спря бял "Форд Транспортер". Даже се отдръпнаха, за да му направят място да паркира.
Румен в първия момент не разбра какво се случва, когато отвътре изскочиха трима мъже с черни маски на главите и го хвърлиха в каросерията.
Стана толкова бързо, че маратонката и джиесемът му се изтъркаляха на асфалта.
Извиха веднага ръцете му зад гърба и ги стегнаха в белезници. На главата му нахлузиха нещо черно. Не виждаше нищо. Още в първата минута, докато белият микробус се отдалечаваше със свирещи гуми пред очите на изумения му приятел, Прокопи и Киро започнаха да го разпитват: "Как се казваш? Ти ли си Румен?"
- Иван съм. Не съм Румен - настояваше Гунински.
- Студент си, нали?! От Правец! Нали живееш тук?! - включи се и Йожи. Както обикновено, той седеше отпред до шофьора Релето.
- Студент съм. Тук живея, но съм от Пазарджик. Не съм от Правец. Иван съм от Пазарджик! - повтаряше 22-годишният студент по спортен мениджмънт.
След 10-ина минути вече бяха на добре познатото скрито място в гората до рекичката край Герман. Там бандата на Йожи имаше навика да прекачва отвлечените във втори автомобил, за да ги откара в къщата за пленници. Тук сменяха колата, защото тази, с която атакуваха, можеше да е видяна при отвличането, както се случи преди минути.
Обикновено се бавеха в горичката максимум 10 минути, но тази вечер ситуацията беше различна и останаха там почти два часа. Младежът твърдеше, че не е Румен Гунински - нароченият за отвличане, когото Павката Прасето им беше подал.
Това им се случваше за първи път.
Разпитът продължи в мрака до гората в хладната нощ. Но Румен Гунинскиупорито твърдеше, че е Иван от Пазарджик. В миг на безсилие дори вдигнаха качулката, за да му видят лицето.
Изглеждаше абсолютно същото момче, което Павел им беше показал преди 3 седмици. Той потърси първо Любо Гребеца - обясни му, че могат да отвлекат сина на негов стар приятел от Правец - Румен, чийто син учи в София. На следващия ден Гребеца и Прасето се срещнаха с Йожи и Киро Шкафа и взеха решение момчето да се проучи.
Ден по-късно Гребеца и Прасето започнаха да дебнат пред блока срещу арката на Националната спортна академия, където живееше студентът. Видяха го, а на следващия ден го показаха и на останалите. После подготвиха къщата в едно село край Ловеч. Видяха се още един път, за да си разпределят задачите.
Момчето щяха да атакуват Йожи, Прокопи и Киро Шкафа. Гребеца беше наблизо в обичайната си роля, за да ги предупреждава, ако се появи полиция. Точно когато свършваше "Сънчо" по БНТ, успяха да "дръпнат" младежа доста бързо в микробуса.
Имаше свидетели, наистина, но на тях вече не им пукаше особено. Смятаха се за недосегаеми. За последните 2 години и 7 месеца бяха отвлекли 12 души, а полицията дори не подозираше кои са.
"Това е само бизнес. Няма нищо лично - казаха на Румен дежурната реплика и добавиха: “Ако наистина не си ти, ще те пуснем.”
Държаха го в гората цели 2 часа. В това време Гребеца се срещна с Павел Прасето, за да му каже, че всичко е минало както трябва, а един от автокрадците в бандата вкара белия микробус в дере край Бистрица, заля го много обилно отвътре и отвън с бензин и го запали.
Междувременно бе минало достатъчно време, за да съобщят информационните агенции, че отвлеченият същата нощ в Студентски град младеж се казва Румен Гунински.
Качиха го на задната седалка на "Ауди А6" между Киро Шкафа и Прокопи. Скоро влязоха в къща с голям гараж. Вкараха колата директно вътре, изкараха го в широкото хале и го смачкаха от бой, бесни, че е опитал да ги заблуди.
После го качиха на 2-ия етаж, както си беше овързан с белезниците, и го оставиха там до сутринта.
На следващия ден Йожи и Киро Шкафа докараха Гунински със същото ауди със затъмнени стъкла до сградата на "Търговска лига" на бул. "Г. М. Димитров". Там имаха среща с Гребеца, с Павел и с Радослав Лебешковски. Павел и Радослав се качиха в автомобила, за да закарат момчето в къщата край Ловеч.
Тъй като преди 6 месеца бяха застреляли и заровили съучастника си, отговарящ за преговорите - Иван Сапата, трябваше да се договорят дали Йожи, или Релето да прати на бащата на момчето есемеса, с който щяха да поискат за живота му 3 милиона евро.
Наглите бяха оптимисти - знаеха, че бащата е общински съветник от БСП в Правец, голям бизнесмен. Този път сигурно щяха да вземат голяма пара.
Едва ли Наглите се замисляха, че отвличането на Румен Гунински им е фаталното 13-о поред.
Същата сутрин, когато аудито с жертвата потегли от сградата на "Търговска лига" по бул. "Г. М. Димитров", на по-малко от 2000 метра по въздух оттам в ГДБОП вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов вдигна горещ скандал на антимафиотите, след като разбра, че те нямат почти никаква информация срещу бандата, която вече 31 месеца тероризираше София.
Наглите наистина имаха преднина. И като минаваха с Гунински в автомобила покрай сградата на националното следствие, не си и помислиха, че 2 месеца по-късно ще ги настанят в единични килии там.
Наглите не си даваха сметка, че бяха нарушили един от основните принципи за успешна конспирация - групата им бе станала твърде голяма. Бе въпрос буквално на седмици да изтече информация.
В акция "Гунински" участваха повече хора. Затова при преговорите Йожи, който основно комуникираше с бащата, бе много твърд - искаше да приберат над 300 хиляди евро.
“Ще събереш парите! Взел си ремонта на метрото!
В интернет днес го пише!" - пращаше есемеси на бащата лидерът на Наглите. Още на втория ден похитителите бяха пратили Гунински-старши на табелата за с. Богров до София, където му бяха подхвърлили SIM карта. За да не оставят отпечатъци по нея обаче, те толкова я бяха трили, че повредиха чипа. Наложи се да му залепят друга с тиксо на табелата за ГКПП Калотина.
"Не мога да събера 3 милиона" - пишеше им бащата. "Ще събереш! Ако искаш да видиш Румен жив!" - отвръщаха му те. Преговорите се проточиха. В един момент му пратиха запис на гласа на сина му: "Тате! Много ви обичам. Искат парите. Направи всичко възможно!"
Пленникът Румен беше вързан за едната ръка с белезници за стена в мазето на селска къща. От време на време чуваше рева на двигателите на самолети, а всеки ден - шуртене на вода в мивка на първия етаж точно над мазето.
Пазеха го Радослав и Павката Прасето. Единият се държеше с него грубо, а с другия понякога завързваше кратки разговори. Един ден Румен му каза: "Бих искал, ако може, да тренирам." "И на мен ми се тренира" - отклони "добрият" пазач желанието да му освобождават от време на време за малко ръката.
Въпреки че не им създаваше проблеми, Наглите Павел и Радослав не изпускат нито за миг студента. Той беше техният вече почти разписан чек.
Ако не станеше някаква беля, след няколко седмици всеки от тях щеше да получи дял от по стотина хиляди лева. Затова го пазеха много внимателно.
На стената в мазето имаше камера, свързана с телевизор в тяхната стая. Наблюдаваха го постоянно.
Междувременно в Правец, на около 80 км оттам, бащата бе събрал 257 хиляди евро и им прати SMS, че повече не може да намери.
На следващата сутрин, беше едва 5 часът, той получи отговор от бандата. Никога до този момент те не бяха комуникирали с близките на жертвите в такъв ранен час. Сега обаче един от тях - Йожи или Релето, беше решил да разиграе пред Гунински-баща театъра, че той е добрият герой, който му праща добронамерено съобщение тайно от другите.
Есемесът гласеше следното: "Шефе, не те познавам какъв си и що си, но виждам, че си се запънал с парите. Недей, че ще стане нещо лошо с детето!
Плащай! Ще стане страшно. Ще го убият!
Смятам, че ще се съгласят и на 700-800 хиляди. Не ми връщай есемеса, че ще ме убият, ако разберат!"
Вдигането на стойността на откупа продължи още цяла седмица, като един ден, за да му покажат колко наясно са със ситуацията, бандитите му пратиха съобщение: "Не слушай колегите от института!" Имаха предвид психолозите от института на МВР, които бяха в екипа, прикрепен към бащата.
На 25 ноември Румен Гунински-старши им изпрати съобщение: "Събрал съм 357 хиляди евро. Ако искате, да вършим работа. Да, синът ми ми е много мил, но повече от това наистина няма откъде да събера."
"Обърни ги в левове. В банкноти по 100 и бъди готов!" - отвърнаха му изненадващо Наглите.
Откупът за живота на Гунински обаче бе предаден чак при третия опит.
Как Васил Маникатов си спаси пръста, като обеща на Наглите, че ще вземе пари от братя Галеви, а тях ги арестуваха още на другия ден - четете утреВиж още Отвлечете ме да вземем пари от вуйчо, Затворник грабител разкрива Наглите пред министъра, 14 дни Наглите крият двама отвлечени, Режат пръст на Краус, за да вземат 300 хил., Бончеви 72 дни в ада “Наглите”
Търсете книгата “Наглите” на сергиите с в. “24 часа” - 300 стр. разкрития за бандата само за 7 лв.