Hа Хелоуин се слага страшна маска и се гонят злите духове. У нас слагането на маските се случи много преди Димитровден, всъщност започна, откакто тръгнаха преговорите за коалиция.„
Кой да влезе с ГЕРБ в правителството?
- Едни искат, но не могат.
- Други искат, но не им стиска.
- Трети не знаят какво искат, но знаят точно какво мразят.
- Четвърти знаят прекрасно какво искат и какво могат, но не казват.
Объркана ситуация. И става още по-заплетена, защото някои политици наблегнаха на
гоненето на
духове с ритуални
танци, мантри
и заклинания
Партийната пропаганда по принцип разчита на такива ритуални танци (в наше време е модно да се наричат опорни точки). Всеки път обаче, когато пропагандният карнавал стане по-шумен от трезвите идеи, аз лично леко се притеснявам.
Ето например стана ясно, че Реформаторският блок е готов да преглътне Патриотичния фронт с неговите задължителни казарми и ракети "земя-земя", за да не попадне евентуалната бъдеща коалиция в зависимост от ДПС.
Ами дайте конструктивни идеи как да стане коалицията така, че хем тя да е цяла и с развързани ръце, хем Брюксел да е доволен.
Който е майстор
в политиката,
знае как се решават такива заплетени ситуации. Не е нужно да се прекалява с гневните крясъци, опорните точки, изтърканите лафове и пропагандата. Стигна се дотам, че някои провидяха зад препоръките от Брюксел едва ли не дългата ръка на българското задкулисие. Е, ако не се съобразяваме с Брюксел, с кого - с Путин ли?
Има в цялата ситуация с преговорите за правителство едно ясно нещо - ако политиците са с нагласа за търсене на решение, за строене на мостове, правителство ще има. Ако имат друга нагласа, ще ходим пак на избори.
Може пък някой да е изчислил с няколко хода напред сценарий, който води до избори през февруари, да речем. Интересно как точно си представя резултата. Избирателите ще са
по-изморени,
по-гневни,
по-отчаяни
И ако се разчита някой да събере протестния вот - протестния вот срещу кого всъщност?
Такъв парламент ще е всичко друго, но не и със стабилно мнозинство.
Като казахме стабилно мнозинство, се сещаме, че мажоритарна система в два тура е тази, която произвежда подобни мнозинства. Но защо разговорът не е в тази посока? Защото прекалено много енергия отива за ритуални танци.
Друг пример за дефицит на разговор по същество. Току що отмина предизборната кампания, политиците ходиха, срещаха се с хората и трябва да са чули какво ги тревожи. Всякакви проучвания на общественото мнение сочат, че хората виждат като
най-голям
проблем
състоянието на
здравеопазването
Тази тема обаче сякаш не съществува в разговора за управлението.
Хората са уморени и искат стабилна власт, която да се захване прагматично с всички натрупали се и възникващи всеки ден нови проблеми в навечерието на зимата. Няма да е зле здравият разум в преговорите да вземе връх над ритуалите.