Ще ги видим, колкото разбрахме истината за ченгетата в нашия живот или за кредитните милионери
ОТ 1990 година, та досега приковават вниманието ни върху досиетата на Държавна сигурност. Въпреки наличието на доста подробен закон за хората с досиета в ДС и за нейните агенти се знае твърде малко. А още по-малко се знае за жертвите. И така 25 години, докато на хората им втръсна. Нещата се докараха дотам, че когато съобщят някой "нов" с досие, хората вече си казват: Аха, и този значи...
Няма смисъл да задълбаваме в темата, по която някои станаха вече професори и защитиха докторски дисертации, но от това на обществото не му стана по-ясно кои са лошите, кои - добрите, и главно - какъв е "приносът" на бившите тайни служби към сценария на българския преход такъв, какъвто го живеем с нарастваща погнуса.
А съгласете се - точно този "принос" е един от най-важните въпроси на прехода. Защото и до днес не сме сигурни ние ли сами си изковахме демокрацията такава, каквото е сега, или някакви хора "със зелени чорапи" и със съответните чинове в ДС ни дърпаха конците. Дърпали са ни ги, защото им позволихме. Защото ги оставихме "да минат метър" и често да диктуват правилата на играта.
Вижте само кой ни говори от телевизиите сутрин - стане ли напечено в държавата, тези хора започват да раздават акъл и концепции как да се оправим.
Кой какво трябвало да направи, та да тръгне работата в смешната ни държавичка по мед и масло. Ама как ще тръгне, когато сме оставили точно въпросните хора да ни чертаят бъднините.
Сетих се за целия този драматичен като резултат спектакъл с досиетата, защото от него може и да не разбрахме много, но в едно се убедихме: че никога няма да научим цялата истина за досиетата, никога няма да разберем ролята на хората от ДС в прехода, нито пък ще знаем кой кой е сред тях.
Самият факт, че допускаме подобни хора да ни дават акъл, вече говори достатъчно до кое дъно сме догребали.
Припомням всичко това заради новия сериал, с който смятат да ни "забавляват" в следващите една-две, а може би и повече години. Зависи от развръзката. Става дума за случая КТБ и за това, че вече ни предупреждават: ако се отворят досиетата на КТБ, ще се стигне до такива сътресения в политическия ни живот, че ни чака нова социална революция, нов 10 ноември, че дори и нов преход.
Във фейсбук дори се разхождат някакви списъци кой колко милиона е държал в КТБ.
И публиката вече е зарибена, не пести нито емоции, нито благословии. Един имал 1 милион, друг 5-6, трети даже десетки милиони.
На този фон хора с по 500 000 лева (пак по недостоверния източник фейсбук) директно заминават към графата "леваци".
Всеки е в правото си, разбира се, да вярва колкото си иска на подобни "списъци" и досиета. За себе си знам: никога няма да научим кой колко е държал в КТБ. Нито в други банки - родни и чужди. Както не разбрахме за 25 години къде отидоха парите на България.
И още по-важното - откъде са взели парите тези мили родни спестовници - дали от спестени закуски, дали от депутатски заплати (които по закон са три-четири хиляди лева), или може би от министерски (по-ниски са и от депутатските - пак по закон).
Щяла да падне тайната - дрън-дрън... Нищо няма да падне, най-много някоя изкупителна "жертва" да падне на мушката според това накъде духа вятърът на политическата конюнктура.
Хайде да се върнем няколко години назад, спомнете си какво разбрахме за кредитните милионери, които депутати и партии бранеха като матросовци на амбразурата. Е, двама-трима ги повъртяха из медиите, да оберат пяната от хорския гняв. А останалите си мишкуват на едро, както и досега.
Така ще стане и с досиетата на КТБ. Вероятно и с други подобни досиета... То си е част от "забавата", предназначена за народа, защото отдавна не му стигат нито хлябът, нито пастите. И главно - защото никой не ги пита тези синковци с милионните депозити откъде са ги взели. Да сте чули някой да им е правил ревизии, да е ровил лист по лист във фишовете им за заплата и да се е ударил по главата - абе, на този нещо сметките му не излизат...
Всички знаем, че говорим за крадени пари (в повечето случаи), но какво от това. И като казвам крадени - крадени са от данъкоплатците, не че си ги крадат помежду си (макар и това да става понякога). Дребни тарикати, по-едри мошеници, обикновени далавераджии и арогантни костюмари, обединява ги едно - да вземат каквото могат, защото тази държава им го позволява. Защото отдавна архивите на съдебната ни система са се превърнали в новата национална библиотека на безотговорността по български. Затова и забравете за досиетата КТБ. Забравете и за нов 10 ноември. Старият ги устройва идеално.