ГЕОРГИ ГАНЕВ*
Следващата графика някак логично е за реалната работна заплата. Силно проблемен индикатор от гледна точка на достигане до някакво (бедно) подобие на кохерентен времеви ред. Основният проблем е дефлирането, както и композицията на потребителската кошница. Очевидно те са драматично различни за периода преди и след 1989 г., а пък за периода 1990-1998 инфлацията е големият проблем - при висока инфлация простите годишни агрегати както на заплатите, така и на цените не са достатъчни за извеждане на реалната заплата, защото е от огромно значение точно как са се движили заплатите и цените в рамките на самата година…
По тази причина всъщност времевият ред е снаждане с всички напълно резонни критики и слабости на този подход от три части. Първо, за периода 1965-1989 са използвани статистическите годишници на НРБ, в които си има изрична таблица за средната годишна номинална (в лева) и реална (индекс) работна заплата. Индексите на реалната са преизчислени така, че 1989 г. да стане 100.
След това за периода 1989-1998 са използвани редовете от Брунбауер и от Гарибалди, Маковец и Стоянова. Двата реда съвпадат с много малки разлики.
А за периода на ниска инфлация от 1999 г. насам данните за номиналната заплата са дефлирани с индекса на потребителските цени. Също са откриваеми в статистическите годишници на РБ.
Та графиката на реалната годишна заплата изглежда така.
В тази графика има три ясни периода. 25 години нарастване от 1965 до 1990 г. След това срив на две стъпки - през 1991 г. и в периода 1994-1997 г., помежду им има малко възстановяване през 1992 г. и 1993 г. След това рязко обръщане на тренда след 1997 г. и нов период на нарастване от 1998 до 2013 г., като стойността на индекса през 2013 г. е с около 3,3 % по-ниска от 1989 г.
* От поредица публикации със сравнение на данни по повод годишнината от 10 ноември 1989 г. от сайта на Центъра за либерални стратегии. Предишните сравнения публикувахме в броевете от сряда и четвъртък.