ИДЕЯТА за въвеждане на минимално почасово заплащане е една добра идея, която се обсъжда доста отдавна, но по една или друга причина трудно се преглъщаше от профсъюзите.
Мисля, че въвеждането ѝ ще направи пазара на труда много по-гъвкав. Ако това стане, тази система ще бъде добра и за работодателите, и за работещите, които предлагат своя труд.
От една страна, тази система ще направи предлагането на труд по-възможно за онези, които са нискоквалифицирани.
От друга, търсенето на труд ще бъде по-гъвкаво. Тоест много хора могат да си намерят работа.
Ако погледнете в момента, един от големите проблеми е, че голяма част от населението, бидейки извън пазара на труда - защото само около 60 процента са заети, когато стоят повече от една година без работа, те губят умения и квалификация. Хора без умения и трудови навици не са полезни за никого. Нито за себе си, защото не могат да издържат семействата си, нито за икономиката. Самите работодатели имат изгода да е колкото може по-качествен пазарът на труда и хората да имат повече трудови умения.
Дяволът сигурно ще бъде в детайлите. Например, когато се въведе тази минимална почасова ставка, с какво ще бъде обвързана, как ще се ползва, отпада ли изцяло другият модел на минимална работна заплата, или двата модела се прилагат комбинирано. Което предполага почасовото заплащане да се прилага само в определени случаи и за определени видове труд.
Аз смятам, а и историята показва, че чистите и прости модели са винаги за предпочитане пред някакъв хибриден модел, в който се включва от всичко по малко.