ОТ известно време мантрата в Реформаторския блок е: “Няма да се разпаднем! Няма да се разпаднем!...” Не само заради имперското пренебрежение, с което Меглена Кунева се закани да неутрализира гражданския съвет на коалицията и не просто защото предстои неизбежно избиране на коалиционен лидер, което още отсега нарушава хормоналния баланс на този политически организъм. Главната причина водачите от блока да се успокояват взаимно онзи ден в кулоарите на парламента датира от по-отдавна - от преговорите за съставяне на кабинета.
В момента, в който се разчу, че Кънев и компания са се разбрали с ГЕРБ, голяма част от интелектуалното обкръжение се засили да снема високото си доверие от реформаторите. Умни хора, симпатизанти, даже членове, се надпреварваха наравно с невъзпитани журналисти да мачкат психически блока - едните с високопарни фрази, есета на тема предадени надежди, съсипани съдби, отстъпничество и разочарование, а другите чрез типичните си груби и просташки коментари в стил "Тия верно са Кунев и Кънева..."
И докато останалият свят преодоля драмите след предсрочните избори и пренасочи вниманието си към следващите актуални новини, около РБ продължава да се затяга примката, насаждаща чувство на вина, настояваща за кръв и възмездие. Разгръща се някаква спонтанна подмолна кампания, нещо като тихо домашно насилие.
Едно от последните “запалвания” пред портите на реформаторите е на Илко Семерджиев, бившия министър на здравеопазването от мандата на ОДС, който обяви, че напуска партията на Радан Кънев. Прощалното му писмо общо взето обобщава воплите на всички, които се усещат лично засегнати от участието на блока в действащото правителство: “Настоящата коалиция, в която ДСБ участва, включително със свои министри в правителството на ГЕРБ-РБ-АБВ-Патриотичния фронт, показва, че редовите членове и симпатизанти на ДСБ, както и избирателите са брутално излъгани.” Следват люти критики в безпринципност, несъвместимост с личните му разбирания за последователност и почтеност, недоумение от общуването с “отцепилото се про-путинско крило на БСП”. Сюжетна линия, оживяла от началото на 90-те, когато интелектуалците не знаеха как да сдържат силните си емоции и избухваха в плач насред парламента, както Тити Папазов във “ВИПип Брадър”. По същия начин биха се тръшкали момичетата по цялото земно кълбо, ако се окаже, че Клуни е гей.
Какво фактически са очаквали тези хора от Реформаторския блок? Да си разменят лексиконите и да си направят еднакви татуировки на тайни места? Като масоните ли се изживява това общество? Защото “брутално излъгани” могат да се окажат само хора с брутални очаквания.
Отстрани цялата история е смешна - надъхани активисти, без всякаква представа за смисъла и предназначението на политиката, ги избива на меланхолия, изпадат в депресия и страдат от натрапчивата мисъл, че някой за нещо им е длъжен. В личен план. А реформаторите изглеждат все по-унили, връзват се на днешните си обвинители, защото те са довчерашни техни приятели и доброжелатели, които незнайно защо, в противовес на интелектуалните си претенции, си представят властта в битови и буквални категории.
Щом пък са толкова дълбоко принципни тези фенове, как изобщо са преглътнали създаването на коалицията РБ? Къде точно беше пресечната точка между Костов/Кънев, жалките останки от НДСВ в лицето на Кунева и Даниел Вълчев, руините от СДС и отцепниците от ДПС? Нечовешко трябва да е било самовнушението, че този сговор е основан на общи принципи и ценности. Та Кунева и Вълчев са част от тройната коалиция, момчета! Да не говорим за Нейното комунистическо семейство.
Как възвишената политическа хигиена на същите обострени днес симпатизанти допусна интригата с преференциалния вот за Светослав Малинов на европейските избори? Къде им беше финото възпитание? Произведоха вълнуващ вътрешнопартиен скандал, облечен в спортсменска терминология - феър плей било, по-добрият винаги побеждавал, демокрацията била вездесъща. А сега, когато Кунева е вицепремиер, а Москов - здравен министър, същите хора се отричат от целия блок, понеже не им се вижда етично.
Изглежда, много се гордеят и от оплюването на Божидар Лукарски, голямо творчество се разгърна на тази тема във фейсбук. Дори от БСП не си позволиха толкова гадна гавра с лидера на СДС, колкото собствените му избиратели. То не бяха снимки как реве гол до кръста на стадиона, то не бяха вицове... На това ли обидените от бизпринципната коалиция викат “ценности” и “принципи”, при положение, че човекът беше предложен, гласуван и избран за лидер на синята партия година по-рано? Как пък тогава никой не гъкна?
Тези критици, твърди, непромокаеми демократи, биха показали на 43-ия парламент как се цупят - ако зависеше от тях, нямаше дори да стъпят в централата на ГЕРБ след вота на 5 октомври. Следвайки своята колективна сепаратистка логика, Блокът щеше да е достоен за уважението им, ако бе провалил съставянето на кабинета. Така щеше да съсипе имиджа на Борисов веднъж завинаги, да остане верен на предизборните си клетви и да съхрани любовта на своите поддръжници. Нищо, че кризата и безвластието щяха да се задълбочат, голям праз, че държавата щеше да похарчи още грешни пари за нови избори - ама душите им щяха да останат чисти, нали!
Горките, реформатори! Никога не съм предполагала, че точно аз ще го кажа!