За 13-те години от началото на пенсионната реформа през 2000 г. тя е била променяна от три управления и сега с нея се захваща четвърто. И всъщност това е проблемът на пенсионната реформа, защото с всяка промяна тя ставаше все по-неразбираема за хората.
Всъщност сегашното правителство има доста трудна задача. От една страна, реално стои "опасността" да бъде възродена реформата на бившия финансов министър Симеон Дянков, която само той не е определял като
човеконенавистна От друга пък, е опасността в опита си да тушира негативите като политически последствия вицепремиерът Ивайло Калфин да си издейства такова вдигане на възрастта за следващата година, че да обърка още повече хората. И допълнително да ги отблъсне от пенсионната система. А и да мултиплицира негативите за години напред, ако спази намерението си вдигането на възрастта за пенсиониране през 2015 г. да е първата стъпка от цялостна реформа.
Всъщност най-големият проблем на възрастта за пенсия е неразбирането на механизма. Странно е, но изключително малка част от хората разбират, че годината има 12 месеца, а не 10. А това е възлово, защото си правят грешно сметките при възраст за пенсиониране, свършваща на 4 или 8 месеца, както е в момента. И разбират за грешните си сметки, когато им върнат документите за пенсия с отговор, че ще трябва да поработят още. Но пък именно моделът "Дянков" дава на левия вицепремиер в дясното правителство Ивайло Калфин шанс да изправи тази грешка.
Какво предвижда този модел, по който всъщност вече се смята бюджетът на НОИ за следващата година? Предвижда вдигане на възрастта за пенсия и изискването за стаж с по 4 месеца от 1 януари. Но това пък означава и закръгляне. Условията в пенсионната възраст за жените стават 61 години, за мъжете 64 години. Просто и ясно. Имаш рожден ден, в който навършваш възрастта, и като подарък получаваш право на пенсия. Няма сметки, няма чудене и колебаене кога ми идва времето.
И тази обвързаност на рождения ден и датата на пенсиониране трябва да продължи с тази профански проста обвързаност. Още повече че Калфин има готов модел за тази обвързаност, изготвен по времето на служебния социален министър Йордан Христосков. Така нареченият вариант 3 от папката, която той предаде на Калфин при смяната на властта предвижда възрастта за пенсия да се определя от годината на раждане. Роден си през 1952 г.,
пенсионираш се на 64 г., ако си мъж, и на 61 г., ако си жена
Роден си през 1967 г. и се пенсионираш на 65 години, унисекс.
Вариантът на Христосков обаче има отново един основен проблем. Нарастването на възрастта става плавно с по 1 или 2 месеца на година в зависимост от пола (виж таблицата). И реално отвързва датата на пенсионирането от рождения ден. Това се прави с мотива, че по-плавното вдигане на възрастта е човеколюбиво и така го правели в Германия.
Само че пропускат, че докато в България всяка година се наливат милиарди от данъци за плащането на пенсии, то в Германия обявиха намаляване на осигуровките, защото пенсионните каси са препълнени. Това очевидно не се осъзнава и от сегашния социален министър Ивайло Калфин, който също се обяви за плавно вдигане на възрастта.
Звучи добре, но е рентабилно единствено в негов личен политически план. А осигурителната система, в която всяка година дефицитът нараства, кучета я яли. Вярно, резкият скок на възрастта за пенсиониране звучи човеконенавистно, но пък е ясен и прост. През 2015 г. се пенсионират родените през 1952 г., през 2016 г. пенсионната възраст става 65 години за мъжете и 2 години не се пенсионира нито един мъж.
Същата стъпка с по една година при жените пък ще изпълни доброзорната препоръка на Европейската комисия за изравняване на възрастта за мъже и жени през 2019 г. Всъщност това ще отвори един прозорец за трупане на приходи и премахване на дефицитите в пенсионната система от няколко години.
Подвариант на тази проста схема, който да звучи по-благоприлично, е вдигането на възрастта за пенсия през няколко години. Примерно родените през 1952, 1953, 1954 и 1955 г. се пенсионират при възраст 64 години за мъжете и 61 години за жените. Следва вдигане с една година за родените през 1956, 1957, 1958 и 1959 г. По-човеколюбиво, но отново просто и ясно. Духваш свещичките на рождения ден и отиваш да подаваш документи за пенсия.
Тази система ще даде възможност да се премахне и измисленото условие за наличие на осигурителен стаж.
Пенсионирането от НОИ е солидарно, т.е. никой не си получава пенсията от личните си осигуровки. Тогава няма и никакъв смисъл от изискването за осигурителен стаж. И без това нарастването на това условие в последните години вече доведе до това, че една пета от българите нямат възможност да се пенсионирати всъщност са оставени без никакви доходи - нито от заплата, нито от пенсия. Доста по-прост вариант е да се въведе пожелателен осигурителен стаж, отново по набори. Така човек се пенсионира, ако има стаж, и получава пенсия, която замества примерно 50% от последната му заплата. Всяка година липсващ стаж я намалява примерно с левче.
Реално тази промяна ще направи цялата система на пенсиониране проста и предсказуема. Хората няма да се сблъскват с десетични запетаи, дроби и изваждане пред корен квадратен, за да си сметнат сами пенсията. А принципно всеки е по-спокоен, когато може да си планира живота и да е наясно какво го очаква.