Да изглеждаш добре и да направиш добра кариера са най-модерните ценности на младите сега. Това показва проучване на "Галъп" сред 1300 българи на възраст 15-29 г.,осмислено от доц. д-р Сийка Ковачева и проф. Петър-Емил Митев в книгата "Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014 г.", Вчера тя бе представена от фондация "Фридрих Еберт".
Според Петър-Емил Митев в момента в България съжителстват четири генерации. Първата е на 50-те и 60-те години на миналия век. Нея изследователят олицетворява с поета Пеньо Пенев - талантливия младеж в бригадирска куртка, запътил се да строи големия град. По думите му на хората от това поколение най-приляга образа на мигранта - този, който напуска малкото си родно място, за да търси щастието си в големия град. Според социолога това е най-социалистическото поколение, което за разлика от следващите е далече от меркантилността. В ценностните му мотиви за миграция към града доходът е на 5-о място, а на първо е желанието да се влюбиш и ожениш.
Второто поколение е това на синовете на тези мигранти, което расте през 70-те и 80-те години на миналия век. По думите на Митев това са хората, облагодетелствани от социализма - образовани, с нови професии, които упражняват в града, тези млади възприемат всичко това като даденост. За разлика от своите конформистки настроени майки и бащи те искат повече свобода. "И първата територия на свободата беше собственото тяло - свобода на прическата, свобода на облеклото, свобода на слушането на определена музика, свобода на биологическите контакти на тялото,
сексуална разкрепостеност", коментира социологът.
Третото поколение са младежите от 90-те години на миналия век - поколението на прехода. Неговият портрет най- сполучливо е нарисувал социологът Андрей Райчев - приличат на
"дете на разведени родители - сини и червени"
По думите на проф. Митев те са и поколението почувствало първо мощната промяна - центърът на тежестта от държавата се премества върху гражданското общество. Младите от 90-те искат да работят в частна фирма, десните сред тях доминират в съотношение 2:1 спрямо левите, и сред житейските им стратегии задължително присъства желанието да напуснат страната (едва 14 на сто в тези среди не мислят да емигрират). Тъкмо те преживяват втория миграционен бунт - от българския град към европейските и американските градове.
Четвъртото поколение - сегашното живее във време, в което емигрантският бум е минал. В хода на 25-те години преход са настъпили големи различия в развитието на отделните региони. Младите от Северозападна България гледат не към чужбина, а към столицата и областните центрове на югозапада. Представителите на тази генерация носят отпечатъка на социалните разломи след 10 ноември 1989 г. “Ключов израз е:
“Имам ли далавера от тази работа?”
По думите му в това поколение виждаме равносметката на прехода. Ако през 90-те години на миналия век демокрацията е силно идеализирана, сега поражда разочарование, като най-голямото е от партиите. Ако през 90-те младите са поставяли на първо място пазарната икономика и демокрацията, днес свободата е номер едно, а пазарната икономика е на трето място.
Според данните от проучването 91% от младите прекарват свободното си време в интернет, а 2/3 престояват там над 3 часа. Половината от попитаните обаче никога не са били на театър и изложба.
Социолозите откриват съществени социални неравенства сред новите млади - на единия полюс е “златната младеж” - потомство на родители с висше, престижна професия или собствен бизнес, а на другия - младежи от социалното дъно, които живеят на ръба, често са без образование и работа.
“Днешните млади разчитат освен на труд, и на интелектуалност, пробивност и действеност. Назад остават скромността, съчувствието и солидарността”, коментира ценностната промяна доц. Сийка Ковачева. Според нея, ако през 70-те години “кариеризъм” е тежко обвинение, сега далеч не е така.
Данните показват още, че 3/4 от младите у нас
живеят с родителите си,
но за удобство, а не от безпаричие. Според данните 90% имат собствени стаи в жилищата на мама и татко. Твърдят, че водят автономен начин на живот и те не им се месят, дори когато става дума за избор на партньор в живота.
Българска особеност е, че стремежът към семейство изобщо не се свързва със сключването на граждански брак сред новите млади. Обратно на либералното отношение към семейния живот половината от попитаните демонстрират консервативни нагласи - мъжете искат повече власт, а представителите и на двата пола сред попитаните смятат, че отглеждането на децата е женска работа.
Любопитно е също, че най-много доверие младите изпитват към семейството, роднините и приятелите си - т.е. към най-близкото си обкръжение. Към всеки друг кръг социални контакти младите българи са дистанцирани и недоверчиви
Данните показват, че новите млади трудно се вписват в колективни акции и мероприятия. Например едва всеки 4-и сред тях заявява, че участва в някаква степен на доброволчески труд, а 15% твърдят, че членуват в доброволческа организация. Повечето от тях обаче споделят, че им се е случвало да помогнат на възрастен или човек в беда, но “соло”.
Проучването показва още, че българските турци са престанали да бъдат маргинализирана общност. Сега е изплувала нова картина на диференциация - най-големите различия са не при българи и български турци, а при български турци и роми. Върви по линия на образованието, доходите и представеността в управлението.