Владимир Кличко никога няма да забрави деня, в който се докосва за първи път до бокса. В залата го завлякъл по-големият му брат Виталий.
“Като сложихме ръкавиците, толкова силно ме удари, че видях звезди посред бял ден. В този момент си казах: Това определено не е за мен”, разказва днешният хегемон на тежката категория в документалния филм “Кличко”.
Първото му впечатление от бокса се оказва погрешно. Владимир не само че не се отказва, но тръгва упорито по стъпките на Виталий и в крайна сметка и двамата украинци стават световни шампиони. Кличко са първите братя, които държат най-престижните пояси по едно и също време.
Освен това те са първите боксови шампиони, които имат докторска степен по спортна науки и говорят свободно четири езика (украински, руски, немски и английски).
Виталий е роден на 19 юли 1971 г., а Владимир се появява на бял свят близо 5 лета по-късно - на 25 март 1976 г., също в Семипалатинск, където бе най-големият ядрен полигон на бившия СССР. Бащата на боксовите звезди Владимир Родионович Кличко е бил офицер във военновъздушните сили. Той участва в разчистването след аварията на АЕЦ в Чернобил през 1986 г. Предполага се, че именно спасителната акция е довела до разболяването му от рак на един доста по-късен етап от живота му. Полковник Кличко води мъчителна битка със страшната болест и умира на 64-годишна възраст. Той си отива едва няколко дни след като Владимир защитава световните си титли срещу Дейвид Хей. Синовете му го преместили на лечение в Хамбург, където се проведе и мачът с британеца. Бившият пилот изгледал срещата по телевизора в болничната си стая и на следващия ден бил транспортиран в Киев, където починал.
Братята си спомнят добре ядрената катастрофа в Чернобил. По онова време те живеят във военната база край Киев, където баща им работи. Летището е на около 100 км оттам.
“Спомням си самолетите и хеликоптерите, които излитаха постоянно, за да изсипват върху завода олово, което абсорбира радиацията. Баща ни беше един от първите, пристигнали в Чернобил, и в продължение на няколко месеца работи по разчистването на радиоактивните вещества. В нашата база миеха военните машини, които се връщаха оттам, и се образуваха големи локви. В тях пускахме хартиени лодки, без въобще да си даваме сметка колко опасна е радиацията. След няколко седмици всички деца от училището ми бяха евакуирани към Азовско море”, разказва Владимир. Брат му подчертава, че експлозията на реактора е белязала тяхното семейство.
Световните шампиони посещават за първи път Чернобил няколко месеца след смъртта на баща си. Те финансират проекти за подпомагането на живеещите в т.нар. зони 2 и 3 до Чернобил.
“Радиацията е трудноразбираемо нещо. Не можеш да я подушиш, да я усетиш, не е топла или студена, нито пък се вижда във въздуха. Но все пак съществува. Като бях в Чернобил, посетих местно училище и едната класна стая беше запазена, както е изглеждала на 25 април 1986 г. Било е петък, един ден преди аварията. Почувствах се като в машина на времето - чиновете, учебниците, дневника на учителя, дори пердетата. Всичко беше както съм го запомнил от детството си”, споделя Владимир.
Когато стават известни, майка им Надежда Уляновна ги кара да обещаят, че по никакъв повод няма да се бият един срещу друг. През последната декада шампионите са отклонявали баснословни оферти заради думата, която са дали.
“Не бих излязъл срещу брат ми и за 1 милиард долара. Не може да сложиш пари срещу сърцето на майка си”, категоричен е Владимир. След като брат му се оттегли от бокса и стана кмет на Киев, той се прицели в титлата на WBC. Най-престижният пояс дълго време бе притежание на Виталий. Ако го спечели, Владимир ще овладее и четирите големи трофея в тежка категория.
В началото на състезателните си кариери братята тренират в полския клуб “Гвардия Варшава” и демонстрират огромен потенциал. През 1993 г. Владимир става европейски шампион за младежи в тежка категория. 2 г. по-късно печели титлата на военния шампионат в Италия, а най-големият му успех на аматьорския ринг е титлата от олимпийските игри в Атланта (1996).
Същото лято завършва Педагогическия факултет в Киев и е приет за следдипломна квалификация в Киевския университет. През януари 2001 г. Владимир защитава успешно дисертацията си и става доктор на спортните науки. Титлата в комбинация с тежките удари му носи прякора Доктор Стоманен чук. Виталий пък “се окичва” с прозвището Доктор Железен юмрук.
Владимир преминава в професионалния бокс след олимпийската титла. Кариерата му започва в германския “Универсум Бокс-промоушън” в Хамбург, където се състоя и мачът му с Кубрат Пулев. Първият му треньор е небезизвестният Фриц Здунек, с когото постига 24 поредни победи на ринга. В 25-ия обаче украинецът е нокаутиран от “туриста” Рос Пюрити, влязъл в двубоя с актив от 24 успеха, 13 загуби и 1 равен. Въпреки това на 14 октомври 2000 г. печели първия си голям пояс - този на WBO, след успех по точки над Крис Бърд. Между 2003 и 2004 г. или по-точно в рамките на 13 месеца е нокаутиран два пъти от Кори Сандърс и Леймън Брюстър, а някои от боксовите експерти заключават, че той няма сърце и брадичка, за да стане голям шампион.
“Бях много мотивиран да докажа, че критиците ми грешат. Винаги съм вярвал в себе си, независимо от обстоятелствата. Това е и посланието, което ми се иска да отправя към другите - когато паднеш в живота, трябва да се изправиш и да продължиш напред”, убеден е Владимир. Преди третата си загуба от Брюстър той сменя почти целия треньорски щаб и наема Еманюел Стюард. Американецът изгражда непробиваемата му защита, която в комбинация с гръмотевичните му удари го прави непобедим. След нокаута от Брюстър Владимир прави серия от 20 срещи без загуба и печели трите от четирите най-престижни титли. В рамките на 10 г. записва 17 успешни защити на поясите, последната срещу Кубрат Пулев. Стюард почина през октомври 2012 г., малко преди мача му с полския гигант Мариуш Вах.
Братята Кличко живеят дълго време в Германия, но през 2004 г. решават да се преместят в квартала на американските знаменитости Бевърли Хилс. Въпреки че е отдаден на бокса, Владимир записва доста победи и на нежния фронт.
Връзките му са предимно с актриси, изпълнителки и модели, като официално известните са Ивон Катерфелд, Каролина Куркова, Алена Гербер. През 2009 г. се запознава с американската актриса Хейдън Пенетиър. Две години по-късно те се разделят, за да се съберат отново след още 2 г. През октомври 2013 г. Кличко и русокосото миньонче се сгодиха, а на 1 декември очакват първото си дете. Виталий вече има три от бившата атлетка и модел Наталия Егорова, с която са женени от 1996 г.
Заради напредналата бременност звездата от сериалите “Герои” и “Нешвил” Пенетиър не бе край ринга на мача с Кобрата. Американката обаче участва в протестите срещу бившия украински президент Виктор Янукович и подкрепи партията на Виталий - УДАР.
Според списание “Форбс” нетното финансово състояние на братята е около 100 милиона долара - Виталий е изкарал около 65 млн. Общият им актив на ринга също е доста внушителен - 108 победи, от които 94 с нокаут. Настоящият кмет на Киев е на 2-о място във вечната ранглиста по процент на успехите с нокаут - 87,23.
Виталий също се е срещал и с българи, като има победи над Свилен Русинов (на военния шампионат през 1995 г.) и над Албен Белински - вече на професионалния ринг. Той нокаутира Белински за 15-ата си победа на 30 януари 1998 г. Случайно или не, баткото се разправя на ринга с двама от едва тримата, нокаутирали Владимир - Пюрити и Сандърс, който преди 2 г. бе застрелян в Южна Африка.
Братята имаха желязно правило. Когато единият се бие, другият неизменно е в неговия ъгъл на ринга.
“Това си има и чисто психологически ефект - все едно съперникът ни се бие срещу двамата. Като погледне към ъгъла, вижда две лица и четири очи”, шегува се Владимир. Виталий зае мястото си на мача с Кобрата и нахлу на ринга, за да прегърне брат си, след като съдията отсъди нокаут.
На два метра от тях пък Тервел помогна на своя брат да се изправи след свирепия удар.
Преди години известният френски режисьор Клод Льолуш каза следното нещо: “Боксът е най-жестокият, но и най-близкият до живота спорт”.
Трябва да си поставиш цел и да се биеш за нея. Понякога ти нанасяш удари, в следващия момент обаче се оказваш на пода. Тогава трябва да намериш сили да се изправиш.