Депутатите одобриха състава и ръководството на 12 от общо 22-те постоянни комисии
Председателят на парламентарната група на Българския демократичен център оглави постоянната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента. На днешното си заседание депутатите одобриха състава и ръководството на 12 от общо 22-те постоянни парламентарни комисии.
От групата на БДЦ зам.-председатели на комисии станаха Мартин Иванов - на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, д-р Красимира Ковачка – на Комисията по здравеопазването и Петър Петров - на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
БДЦ има членове във всяка от постоянните комисии, чиито състав бе одобрен днес, съобщиха от пресцентъра на България без цензура. В Комисията по правни въпроси – Явор Хайтов, в Комисията по земеделието и храните – Румен Йончев, в Комисията по труда, социалната и демографската политика – Стефан Кенов, в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – Борислав Иглев, в Комисията по околната среда и водите – Христо Тодоров, в Комисията по културата и медиите – Росен Петров, в Комисията по вероизповеданията и правата на човека – Росен Петров, в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения – Чавдар Пейчев.
Съставът и ръководството на останалите 10 постоянни парламентарни комисии ще бъде гласуван утре.
„Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е една от най- важните комисии в парламента“, коментира депутатът Светлин Танчев, който бе избран за неин председател.
„България е пълноправен член на Европейския съюз и според мен това е една от най-важните комисии, тъй и в сферата на бюджетния дефицит и в повечето неща, ние сме ограничени от европейското законодателство. Това е една от най-важните комисии и защото тя следи за синхрона на българското законодателство с европейското – дали съответните директиви са правилно транспонирани в нашето законодателство, дали регламентите на ЕС се спазват и т.н.“, уточни Танчев.
Той изтъкна, че в момента страната ни е в най-добрата светлина, в която може да бъдем в ЕС и затова ще се бори да покаже имиджа на България в правилната светлина. Танчев припомни, че тази комисия участва във формирането на политиката на Европейския съюз и посочи, че това ще са основните неща, с които ще се ангажира на първо място.
„На второ място е контролът върху европейските фондове. В България нямаме конкретно законодателство за европейските фондове, нямаме ясни правила, по които вицепремиера, който отговаря за еврофондовете да обединява отделните министерства, нито пък да ги задължава. Затова се надявам Народното събрание като най-висш орган в държавата и съответно тази комисия да работим в синхрон със съответните министри и съответните ведомства, които усвояват средствата, за да постигнем по-високо на усвояване на европейските средства, отколкото е сега.
Мисля, че това са основните задачи, като се има предвид, че парите, които се отпускат от ЕС в следващите няколко години са в пъти повече от досега и като цяло това ни става основен източник на финансиране и страната ни има нужда от тези средства“, коментира още председателят на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Депутатът Мартин Иванов, който стана зам.-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление коментира от своя страна, че с новата си позиция ще помогне да се изпълнят предизборните обещания, дадени от ББЦ: да се изравни стандартът на живот в по-бедните и по-богати райони.
Иванов каза още, че ще се бори за отпускане по социално-икономически програми на средства за Северозападна България и регионите, отдалечени от главни пътни артерии и магистрали. Той даде пример в Нова Загора, където след пускане на магистралата до Бургас, икономиката отчита спад и градът замира. „Трябва държавна намеса, за да се спре този процес“, категоричен бе той. Мартин Иванов изтъка сред важните задачи и укрепването на трансграничните сътрудничества с Румъния, Македония, Сърбия и Гърция, както и държавите в Черноморския регион посредством кохезионните фондове за програмите от следващия програмен период.