ЧАВДАР НАЙДЕНОВ
Има един стар съветски виц. Чукча (представител на сибирска народност, близка до ескимосите) донесъл разказ във вестник и настоял да бъде публикуван. Редакторът се потресъл от неграмотността на текста и посъветвал: “Защо не прочетете малко литература, например Чехов, Хемингуей…” Авторът отговорил: “Чукча писатель, чукча не читатель”.
Това ми дойде наум, когато видях нападката на Петър Ганев срещу протестите по повод Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТТИП).
За него това е някакъв заговор, зад който “прозира език на омразата”. Вместо примери изсипва думи като “провокативност”, “конспиративност”, “насаждане на страх”, “манипулативност”, “водене на открита идеологическа война срещу капитализма и въобще свободата”.
Всъщност протестите срещу ТТИП не са българска конспирация, а част от общоевропейско надигане на гражданското общество, далеч по-мащабно в Западна Европа и САЩ, отколкото в тукашната световна провинция.
Става дума за споразумение за либерализиране на режима на инвестиции и търговия между ЕС и САЩ, което се договаря от юли миналата година, известно със съкращението ТТИП. Тъй като реално митата между двете икономически общности са нищожни (средно 1% за внос в САЩ и средно 4% за внос в Европа), договорът се занимава почти изцяло с немитнически (нетарифни) бариери. А под “бариери” се разбират гаранциите за безвредност на храните, стандартите за защита на околната среда, обществените услуги - от водоснабдяване и образование до здравно и пенсионно дело, медицина, вкл. регулацията на финансовите пазари и банките, откъдето тръгна Великата рецесия. Иначе казано, предмет на преговорите са правото и задължението на държавата да провежда всевъзможни политики в интерес на обществото.
Питате се какво търговско има в това и за какво бихме избирали демократично представители, ако няма да могат да взимат решения, без да засегнат нечии търговски планове? Подобни въпроси задават хора и стотици организации на гражданското общество в Европа и САЩ. Защото са осведомени. (Вж. подробна информация в http://solidbul.eu/)
Двете големи американски профсъюзни федерации и европейската профсъюзна конфедерация изразиха “тежка загриженост” по повод замисленото споразумение.
(http://www.etuc.org/press/trade-
unions-express-%E2%80%98grave-
concerns%E2%80%99-over-eu-us-
trade-agreement#.VHVKp4uUf84)
Че на проведената от ЕК “Публична консултация” какво трябва да има в една глава от ТТИП - тази за защитата на инвеститорите, бяха получени 150 000 отзива, от които 95% - критични! Много “манипулатори” имало в Европа.
Само една от тези 142 500 критики представлява становището на 121 видни професори по международно право от университети и академични институции от цяла Европа. Накратко то се свежда до това, че идеята на преговарящите по т.нар. инвеститорска защита (ISDS – Investor State Dispute Settlement) ще внесе пълен хаос в правосъдието на континента.
(http://www.kent.ac.uk/law/isds_
treaty_consultation.html)
Не само сред леви интелектуалци у нас, а в Европейския парламент има сериозна опозиция на договора. Не български десен еколог, а търговските министри на Франция и Германия заявиха, че този механизъм е основен препъникамък за ТТИП и по тази причина той няма да може да бъде приет тази година. Учените имат един принцип: колкото повече се разширява кръгът на знанията, толкова повече периферията на този кръг се допира до неизвестното. От което следва принципът – “Бъди скромен!” Но според Ганев всички тези опасения са откровени глупости. Най-просто казано, въпросната инвестиционна защита ще бъде механизъм, който се опитва да направи така, че политиците и администрацията да не злоупотребяват с определени компании, защото така им е угодно към даден момент. За това става дума - за правила, които до голяма степен ги има в ЕС и които често потъпкваме. Този механизъм не иззема никаква власт, а просто казва - вие решавате какви да са правилата, но поне ги спазвайте и нека са за всички.
За сведение на нашия пазарен експерт този механизъм няма тепърва да бъде въвеждан. В момента той съществува в двустранни споразумения за насърчение на инвестициите, сключени серийно от България и повечето европейски страни през 90-те години.
Второ, въпросният механизъм за защита (ISDS) не представлява “въвеждане на правила”, а точно обратното – начин да се уреди спор досъдебно, без прилагане на съществуващите закони. Той дава право на чужда корпорация да отправи иск към държава, когато почувства, че печалбите й са намалели заради някакъв нов закон, правилник, решение, присъда на Върховния съд на тази държава, даже решение на Международния съд в Хага или Европейския съд в полза на въпросната държава! Искът се отправя към арбитражен трибунал, в който на практика заседават трима международни търговски съветници, обвързани с корпоративния свят. Като правило имената на членовете на трибунала, съдебните заседания, представените доводи и доказателства, дори присъдата остават в тайна. ISDS не позволява държава да се откаже от подобен “арбитраж”. Няма реален контрол нито за конфликт на интереси при съдиите, нито за очевидна корупция.
http://corporateeurope.org/sites/
default/files/publications/profiting-
from-injustice.pdf
Примери от последните години:
Шведската Vattenfal иска компенсации от Германия заради решението й след Фукушима да се откаже от ядрената енергия до 2022 г. “Филип Морис” иска компенсации от Австралия за това, че забрани рекламата върху пакетите с цигари.
Канадската Lone Pine Resources специално се пререгистрира в САЩ, за да може да съди Канада заради мораториум върху фракинга в провинция Онтарио.
Ганев иронизира твърдението, че по силата на ISDS инвеститор може да съди държава заради повишение на минималната работна заплата. Но това не е виц, а наличен факт! Френският воден мултинационал Веолия съди Египет за решението му след революцията да повиши минималната работна заплата! Ако корпорацията е достатъчно могъща, ISDS й дава почти божествен статус. Например за 20 г. нефтодобив “Шеврон” превърна част от тропическата джунгла в Еквадор в Rainforest Chernobil – Тропически Чернобил. След като еквадорският Върховен съд я осъди да плати милиарди, “Шеврон” получи “арбитражно” решение Еквадор да й плати за това, че е била осъдена! Голямата опасност от включването на ISDS в ТТИП идва от това, че ако недай боже се случи, ще бъде превърнат в безсрочна част от общностното право на ЕС и ще го направи необратим, докато двустранните договори имат срокове, които постепенно изтичат. Докато тенденцията по света е към отказ от подобна клауза. Очевидният извод е, че този механизъм ще бъде канал за намеса на корпорациите и в забраните за фракинг, и в отказа да се внася месо с растежни хормони, които причиняват рак, и в приватизацията на образованието и т.н.
Та ако Ганев се учудва каква конспирация съединява леви интелектуалци и десни еколози в София, нека е ясно. То е същото, което ги свързва с все по-широки кръгове на несъгласие в цяла Европа, а вече и висши държавници от всякакви нива. Те четат за какво става дума, преди да говорят публично. Поради това съм сигурен, че той докрай ще съхрани ентусиазма си към ТТИП.