С Христо Иванов, министър на правосъдието, разговаря Димитър Мартинов.
- Г-н Иванов, как ще коментирате чутото на дискусията в сряда за съдебната реформа?
- Това събитие беше още един важен етап от оформянето на консенсус за съдебната реформа.
Представители на всички важни съдебни институции и широко представителство на гилдията застанаха зад идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии - съдийска и прокурорска. Бяха дадени ценни идеи и съществени поправки, но общият знаменател беше възприемането на актуализацията на стратегията за съдебна реформа. Все по-широко се споделя разбирането, че е дошло време да се направят някакви по-сериозни стъпки за реформа. И че трябва
да излезем от
състоянието
на безвремие,
което ни доведе до перспективата България да бъде изведена в един по-голям контраст с Румъния, и то не в наша полза.
- С кои от досегашните критики сте склонен да се съгласите и от кои позиции не бихте отстъпили?
- Въпросът дали ВСС да остане постоянно действащ, или да се върне към заседание на сесии продължава да бъде дискусионен. Аргументите на едната страна са, че не е добре да се връщаме към предишен модел и че постоянно действащият ВСС има по-голям капацитет.
В полза на идеята за съвет на сесии, пък се изтъква, че когато членовете на съвета продължават да работят и като съдии, прокурори, следователи, това създава естествен механизъм на контрол от страна на колегите им, с които те продължават да делят общи кабинети.
За международната експертиза на прокуратурата и друг път съм казвал, че не съм сигурен защо предизвика толкова шум. Това е мярка, която цели участието на чужди експерти, когато се изработва необходимият нов организационен модел на прокуратурата. Не мисля, че трябва да се преувеличава като значение.
- Предлагате ли намаляване на мандата на главния прокурор?
- Темата за намаляване на мандата не само на главния прокурор, но и на “тримата големи”, защото тук те вървят заедно, е доста сложен технически въпрос. Действително,
техните
7-годишни
мандати са доста
дълги,
особено в период на бързо натрупване на демократичен опит, който трябва да можем да отчитаме в следващ цикъл, преди да сме го забравили.
Същевременно те са обвързани с мандатите на останалите органи на държавна власт и трябва да се разглеждат в контекста на мандата на парламента, на правителството, на ВСС. Така че тук става дума за много фин конституционен баланс и ние не искаме да предопределяме подхода в това отношение.
За нас е ясно, че тази тема е важна и трябва да се обсъди, при това внимателно. Целта ни беше просто да създадем гаранция, че такова обсъждане ще се състои, след като има обществен интерес към него, а не да налагаме една или друга идея.
Ако след обществен дебат се стигне до някаква идея и има политическа готовност да се направят промени в конституцията - да. Ако не се постигне, нещата ще останат по този начин. Но не е това фокусът на стратегията.
- Какви са мерките срещу корупцията в Темида?
- От една страна, всяко ограничаване на независимостта на съда е основа за неправомерно влияние и корупция и в този смисъл, като укрепваме независимостта, се борим и с корупцията.
Наред с това предвиждаме разширяване на кръга на обстоятелства, които трябва да бъдат декларирани от магистратите, включително фактически съжителства и принадлежност към различни сдружения, неформални и тайни общества.
Много важно е създаването на звено, което да прави задълбочена периодична проверка на всички потенциални индикации за корупция или точки за корупционен натиск, включително банкови сметки и преференциални кредити, начин на живот, който не съответства на доходите, имотно състояние или поведение на близки на магистрата, което повдига въпроси.
Подобно филтриране, правено от вътрешен за системата орган, може и трябва да бъде много силен фактор за превенция на корупцията. Въпросът не е просто да се декларират данни, но и да има кой да задава въпроси, да иска още информация и да “съединява точките” – нещо, което не се прави.
- Вицепремиерът Меглена Кунева заяви, че е особено важно парламентът бързо да избере главен съдебен инспектор, чийто избор се забави твърде дълго, както и ВСС да избере председател на Върховния касационен съд (ВКС).
- Трябва да си даваме сметка колко е вредно за страната впечатлението за безпътица в реформирането на съдебната власт от последните години. А вероятно най-ясният образ на тази стагнация е непроведеният избор на главен съдебен инспектор вече близо 2 г. след изтичане на мандата, което доведе до изпадането на този орган в безтегловност.
Докладът през януари не просто ще отчете проблемната ситуация в България, но ще го направи по начин, който да превърне в политически факт възприятието за
голяма дистанция
между България
и Румъния
И от това ще има определени последици за България в Европа.
Разбира се, изборът на главен съдебен инспектор е ключов в това отношение. Нужно е не просто максимално скорошно откриване на поредната процедура в парламента. Това трябва да стане по един наистина убедителен начин, който да покаже, че процедурата ще доведе до убедителен, мотивиран избор, основан на качествата на кандидата, а не на предварителни договорки. Трябва да видим решително скъсване с опитите за партийно кадруване в съдебната власт.
Аналогично стоят нещата при избора на председател на ВКС. Много е важно колегите във ВСС да оценяват, че трябва да произведат един безспорен избор на процедура, която не повдига никакви съмнения относно равнопоставеността на кандидатите, и за мотивите, с които се взима едно или друго решение. Изборът на председател на ВКС не е просто назначение на администратор, но е дефиниране на “лицето” на съдебната власт, на това каква е визията ни за нея, каква искаме тя да стане.
- Казахте да очакваме обективно негативен доклад на ЕК през януари. Имаме ли шанс и с какви конкретни действия можем да променим мнението на евроекспертите до края на декември?
- Ние сме в трайна стагнация в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и няма какво да направим, за да променим това нещо в кратки срокове, така че докладът да бъде друг. Той просто ще констатира този факт с всички последици от това. Много е важно обаче ние да покажем, че сме
способни да
формулираме
някакъв план
за излизане от това състояние и да почнем да работим по него.
Това, което можем да направим, е да дадем убедителна перспектива за промяна. Сериозното изпитание ще дойде след доклада – да го превърнем в дъно, от което да се оттласнем, а не в бюлетин за нивото на тинята, в която да продължаваме да затъваме.
- Казвате, че предложението за участието ви в правителството е дошло от премиера, но преди година нарекохте Борисов и Цветанов “мутри”.
- Цитирате стар фейсбук статус, който е писан в една доста разгорещена среда. Вторачването в “площадния” език, който съм употребил, не е нищо повече от опит да слезем на нивото на махленско сплетничене. Ако въпросът е за възгледите ми и тяхната последователност, както тогава, така и сега смятам, че политическата система и държавното управление у нас са болни и имат нужда от сериозни реформи.
Към онзи момент изглеждаше правилно или не, че протестната вълна от последните години може да доведе до поврат в това отношение. Днес за мен е ясно, че е по-реалистично промените да се случат чрез бавни индивидуални усилия на отделни участъци от “фронта”. И в контекста на този възглед за мен ключовото нещо в момента беше наличието на реална възможност да се направят конкретни реформи. Присъединих се към този кабинет заради тази възможност.
Оттук нататък единствено важното е дали ще успеем да направим реформи.
CV
* Роден на 13 септември 1974 г.
* Магистър по право от Софийския университет “Св. Климент Охридски”
* От 2006 до 2014 г. е програмен директор на Българския институт за правни инициативи
* На 5 август т.г. е назначен за министър на правосъдието и вицепремиер в служебното правителство
* На 7 ноември т.г. е назначен за министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов
* Владее английски и руски език
* Женен, с едно дете