С Щефан Фюле, еврокомисар по разширението, разговаря КНУТ ПРИЙС - БЮРО НА ВАЦ, БРЮКСЕЛ
- Г-н Фюле, вече от 2 месеца сте комисар по разширението. Как се чувствате като човек, който представлява най-непопулярния ресор в ЕС в момента?
- Аз наистина нямам усещането, че това е най-непопулярната сфера. Смятам, че до голяма степен това е мит. Всички си спомняме твърденията, че разширението не е възможно без нов договор в съюза, а това не създаваше много благоприятна атмосфера. Не е вярно също, че наистина съществува т.нар. умора от разширението. А освен това ние премахнахме препятствието, тъй като Лисабонският договор вече влезе в сила.
- След Лисабонския договор и с председателството на Испания смятате ли, че сега има по-добро отношение към разширението?
- Смятам, че наистина е така. Председателство, което определя разширяването като свой приоритет, може да помогне изключително много. Сега имаме и нова институционална основа. Освен това най-накрая достигнахме до фазата, в която можем да видим някои конкретни резултати в областта на политиката на разширението. Предишните 5 години бяха свързани преди всичко с консолидацията.
Следващите 5 г. ще дадат конкретни резултати - и не става въпрос само за приключването на преговорите от Хърватска, но и за възможността да започнем преговорите с други страни.
- Оптимист ли сте, че Хърватска може да приключи преговорите до края на годината? Ако това стане в началото на следващата година, ще стане ли тя пълноправен член до 2012 г.?
- Нищо не се е променило. Нашата работна позиция все още е, че от началото на 2012 г. трябва да са осигурени финансовите средства за Хърватска като нова страна членка. Но нещата са ясни - след като аз не мога да посоча дата за приключване на преговорите, едва ли мога да се ангажирам със срок за края на ратификациите в страните членки.
Благодарен съм на Хърватска, че разбира, че качеството означава повече от скоростта и крайните срокове. Един от начините да направим разширението по-популярно е да гарантираме, че то носи със себе си резултати и плюсове, а не съмнения и минуси. Затова трябва да сме сигурни, че новите членки са напълно подготвени да поемат всички права и задължения след влизането си в ЕС.
- В случая с България и Румъния бе възприет механизъм, който комбинира качеството и скоростта - приемете ги, дори ако не са 100% готови, и ги наблюдавайте в проблемните области. Този механикъм за сътрудничество ще важи ли и за Хърватска?
- Не, това е абсолютно изключено от страна на Европейската комисия. Това е една от многото поуки, извлечени от предишните разширения, не само от случаите на България и Румъния. Процесът с отварянето и затварянето на преговорните глави и покриването на определени изисквания е най-добрият начин да се избегнат всякакви мониторингови механизми в системата ни след това. Целта ни трябва да бъде в края на процеса по разширяването да имаме страна, която е сто процента готова за задълженията на членството.
- В писмо до сръбското правителство изразихте тревога за неадекватните реформи в правосъдието. Кое точно ви притеснява?
- Ние не сме притеснени за реформата в правосъдието като цяло, а за някои елементи от нея като процедурите за назначенията. Препоръките на Венецианската комисия не са взети напълно предвид и ние имаме притеснения за аспекти на този процес.
- Да се надяваме, че Сърбия скоро ще трябва да попълни “въпросника” на Европейската комисия, за да получи статут на кандидатка. Заради Косово обаче тази процедура може доста да се усложни. Дължината на границите и броят на общините зависят от това дали Косово е включено, или не. Как гледа Еврокомисията на това?
- Чувал съм много въпроси в тази връзка, но никога от този специфичен ъгъл. Въпросникът сега е в ръцете на страните членки и се надявам, че ще получим зелена светлина за старт на процедурата още при испанското председателство през юни. Съдържанието на въпросника ще покаже неутрален подход. Ние не притискаме Белград да избере между ЕС и Косово като част от Сърбия.
- Известно е, че при визитата си в Белград френският външен министър Бернар Кушнер е казал в частна среща, че Косово и кандидатурата на Сърбия за ЕС са свързани. Изпращат ли се различни официални и неофициални послания към Белград?
- Не мога да коментирам среща, в която не съм участвал. Еврокомисията изразява една и съща позиция както в официален, така и в неофициален план. За нас няма връзка между Косово и кандидатурата на Сърбия.
Разбира се, много важно е за всяка страна кандидатка да има добри отношения със съседите си. Надявам се, че в процеса на преговорите за присъединяване ще бъде намерено решение за европейската перспектива на Сърбия и на Косово.
- Наскоро се срещнахте с главния прокурар на Трибунала в Хага. Докладът му през юни ще бъде ли достатъчно положителен, за да придвижи интеграцията на Сърбия в ЕС?
- Едно е какво чувам аз, друго е какво смятат страните членки. До мен достигнаха няколко сигнала - от една страна, има добро сътрудничество от страна на Сърбия, от друга - все още има какво да се направи. Ще видим как страните членки ще прочетат доклада на главния прокурор Серж Брамерц. Европейската комисия остава на позицията си - трябва да започнем подготовката на оценката на молбата на Сърбия за членство. Надяваме се, че членките ще вземат решение през юни.
- Заявихте наскоро, че Македония прави “фантастични реформи”. От друга страна, посланикът на ЕС в Скопие заяви, че страната забави доста темпото след препоръката на Еврокомисията за старт на преговорите. Доволен ли сте наистина, или само окуражавате страната да намери решение за спора с името?
- Една от задачите на Европейската комисия е да мотивира. Но ние никога не използваме реторика, която не отговаря на реалността. Опитваме се да бъдем възможно най-обективни. Това, което казах, е, че 2009-а беше много добра година за реформи в Бившата югославска република Македония. Това направи възможна и препоръката на Европейската комисия за започване на преговорите. Знаете, че не всички страни членки са дали съгласието си и ние още нямаме зелена светлина за преговорите на Македония.
Когато посетих Скопие, изтъкнах 2 важни неща. Първо, има още един въпрос, който остава да бъде решен - проблемът с името. В същото време второто ми послание беше: “Моля ви, продължете с реформите, не спирайте само защото още не сме получили зелена светлина от членките! Това не трябва да ви обезокуражава.” Надяваме се между Европейския съвет от миналия декември и този през юни Македония и Гърция да съумеят да намерят решение за проблема с името, така че да не губим време и процесът на реформите да продължи.
- В Македония малцина се надяват, че проблемът ще бъде решен до юни. Като нов краен срок се споменава срещата на върха на НАТО през ноември?
- Аз не вярвам в нови крайни срокове. Не виждам какво не може да бъде направено до срещата на върха на ЕС през юни, но ще бъде направено до ноември! Не виждам причина да се обвързват сроковете със срещата на върха на НАТО, въпреки че проблемът е важен както за ЕС, така и за НАТО. Препоръката от Европейския съвет през декември говори за възможността за решаване на проблема до юни. Мисля, че когато властите в Скопие осъзнаят, че това е последното препятствие пред процеса на присъединяване, ще използват всички възможности заедно с Гърция, за да намерят решение преди срещата на върха през юни. Не става въпрос за липса на идеи. По-скоро проблемът е в липсата на политическа воля и от двете страни, което може да ни попречи да започнем преговорите с Бившата югославска република Македония.
- ЕС вече води преговори за присъединяване с Турция, но същевременно някои от големите страни членки са против. Как работите в тази ситуация?
- Лесно. Аз не действам според изявленията на политиците, а според преговорната рамка, която бе приета през 2005 г. И тя съвсем ясно посочва, че целта е Турция да стане член, но процесът е с отворен край. В края на деня зависи от страните членки какво решение ще вземат. Най-добрият аргумент е, че Турция трябва да постигне същото ниво на подготвеност както и всеки друг кандидат, така че в края на процеса тя да е една модерна и реформирана държава, която по-скоро ще допринася за работата на ЕС, а няма да бъде товар.
В интервюто са включени и въпроси на Светлана Йовановска, Аугустин Палокаж и Желко Пантелич
ВИЗИТКА
Щефан Фюле е еврокомисар за разширението и политиката на добросъседство от февруари 2010 г.
Роден е през 1962 г. в гр. Соколов, Чехия. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. Бил е министър по европейските въпроси и зам.-министър на отбраната в страната си. През дипломатическата си кариера Щефан Фюле е бил представител на Чехия в НАТО, посланик във Великобритания и Литва. Женен, с 3 деца.