Мария ТОДОРОВА
11 000 на ден. Добре звучи като за джобни пари! Това всъщност е маркерът за бедност в един от големите градове на Индонезия – Джогджакарта, културната столица на страната. Уловката тук е валутата. В момента 100 000 индонезийски рупии се търгуват за по-малко от 14 лв. Началната сума още ли е толкова привлекателна? Световната банка смята, че дори на 11 000 (327 273 рупии за месец) маркерът за бедност е твърде занижен от държавата. Според организацията поне 11.4% от индонезийците са в графата бедни (живеят с по-малко от 2 долара на ден).
Новият президент на Индонезия Джокови в предизборната си платформа обеща да работи за подобряване на положението на бедните семейства. В програмата му фигурираха точки като месечна субсидия за семейства с ниски доходи, както и десет милиона нови работни места в следващите пет години на мандата му.
За сега обаче с този лев и малко много бедни хора покриват дневните си нуждите за храна и вода, за подслон, за дрехи и здравеопазване, както и за образование. Как оцеляват те?
На първо място с евтина храна, която в Индонезия е под път и над път. Буквално. Уличните заведения тип подвижна количка сервират най-достъпната храна. За 5-6 000 рупии (около 80 стотинки) може да се намери типичното за страната ястие Nasi goreng ayam – пържен ориз с пилешко месо. Притеснението при уличната храна е, че тя се приготвя и сервира навън при повече от 30 градуса дневна температура. А и разбира се, че от нея няма да се набавят необходимите 2100/2200 дневни калории. Порция пържен ориз с пилешко е около 330 калории.
Оцеляват и като не пестят от вода. В Индонезия е безопасно да се пие само бутилирана вода. Интересно е, че местните не могат дори да си представят, че водата от чешмата в някои части на света е годна за пиене. За литър и половина от течността ще трябва да си отделите поне 5 000 рупии (около 80 стотинки) за деня.
Подслонът си е принципно сложен въпрос. Добрите климатични условия в страната допринасят той да не е основен за хората с ниски доходи. Неправителствени организации помагат за решаването му. От 1997 г. до сега Habitat for humanity е построила над 11 108 къщи. Техни обитатели стават бездомни индонезийци. Целта на организацията е с малки и практични къщи да осигури удобно място за живот на граждани на Индонезия.
При лекар всички плащаме, когато ни се наложи, но предпочитаме да ходим само в краен случай. В Индонезия обаче е изградена голяма система на държавно финансирани болници за граждани с ниски доходи. Puskesmas са тип здравни заведения, в които може да получиш безплатна лекарска консултация. В тях обаче се лекуват само леките болежки. Puskesmas се приближават най-много до вид безплатен кабинет на общо практикуващ български лекар. В двумилионна Джогджакарта има няколко подобни болници. Освен това независимо какво работиш, работодателят се задължава от държавата да отделя пари за здравните ти нужди. При необхдимост работникът може свободно да се възползва от сумата. Ако обаче разходите му за здраве я надвишават, той сам трябва да доплати. Обикновеният химик в лаборатория на Yamaha в Индонезия има здравна издръжка на стойност 2 млн. индонезийски рупии (около 280 лв.).
Като столица Джакарта е регион, в който правилата са малко по-различни. Например там гимназиалното образованието е напълно безлатно. В другите райони то се заплаща. Държавата обаче подпомага деца от бедни семейства, като напълно поема разходите за образованието им. Така им дава равни шансове за развитие с останалите деца от по-заможини семесйства. Според Статистическата служба на Индонезия през 2014 г. 16 млн. деца посещават училища при 33 млн. домакинства в страната и закон, който намалява наполовина данъците на семейство, ако то има две деца.
11 000 рупии са малко пари, но държавата полага грижи хората, които живеят дневно с толкова, да оцелеят. Последните политически промени подсказват още по-голяма социална подкрепа за бедните и желание за промяна.
Текстът е реaлизирaн по време нa обмен зa млaди журнaлисти Beyond Your World.