Сестра му трябваше да свири на коледен концерт, но остава в болница заедно с другото си братче. Карам им се, но никога не съм им посягал, твърди бащата
8-годишната Кристина не можа да изсвири с цигулката си "Кукувицата" на коледния концерт в зала "Зора" в Сливен, защото лежи с оперирано дясно рамо в областната болница "Д-р Иван Селимински". Тя е момиченцето, което заедно с по-малките си братчета Самуил, на 7 години, и 5-годишния Данаил, се изгуби в планината под местността Карандила и прекара нощта срещу неделя в гората. След като бяха издирвани цяла нощ от полиция, алпинисти, горски работници, спасители, кучета и дори хеликоптер на гранична полиция с термокамера, на сутринта трите деца бяха намерени от случаен турист недалеч от града.
"В четвъртък, изписахме Самуил, макар все още по лицето му да личат белези от нощното приключение. Данаил, който изгубил ботушките си, докато тримата преминавали през придошла рекичка и прекарал нощта само по чорапи, има измръзване от втора степен на лявото краче и трябва да остане още под лекарско наблюдение, но няма никаква опасност от ампутация нито на пръстите, нито на ходилото. Възстановяването на каката ще продължи по-дълго, трябва раздвижване, но операцията е успешна и раната не кърви", обясни вчера пред "24 часа" д-р Михаил Жечков от детската хириргия.
Трите деца бяха настанени в една стая на хирургичното отделение, за тях през деня се грижи баща им Андов Проданов, вечер го сменя майка им Мая. Преди да поеме "вахтата" вечерта на 17 декември, тя трябваше първо да заведе най-голямото от петте деца на семейството - 9-годишната Марина, на коледния концерт, който сестра й пропусна. Там Марина изсвирила на цигулка в съпровод на пиана "Тиха нощ, свята нощ".
Марина и Кристина са ученички в трети клас, макар Криси да е с годинка по-малка. Тръгнала на училище 6-годишна, за да бъдат в един клас с каката. И двете от 3 години свирят на цигулка към местно читалище, сега запалили и първолака Самуил. След края на коледната ваканция той се връща на училище, където последно учили как се пишат буквите Д и Ф.
"Всичките ни деца са желани, избирали сме им царски имена", казва Андон. Най-малката им щерка, която е на 4 години, нарекли Калина.
Андон признава, че 5 деца се гледат трудно в днешно време, но добавя, че със съпругата си Мая се справят сами. Никога не е разчитал на никого в това отношение, най-малко пък на социалните служби.
"Преди време, когато се роди Калина, потърсих помощ за отопление, тогава не бяхме купили дърва. Най-напред ми казаха, че нямам 10 подписа като безработен от трудовата борса и ме отрязоха. Следващия път решиха, че имам 2 имота - двора ни в Сливен и бащиния ми наследствен двор в село Пъдарево, и пак не ми дадоха помощ. Тогава се принудих да отрежа с триона всички плодни дървета от дома на баща ми, за да се топлим през зимата, но на социалните са им сложил кръст и повече не ми трябват за нищо", категоричен е бащата. Дори съжалявал, че сега, ден след инцидента, приел да отоговаря на въпроси на техни представители, които веднага се сетили за многолюдното семейство.
"24 часа" намери по телефона областния шеф на "Социално подпомагане" в Сливен Тотка Костова, която каза, че тепърва ще разговаря със социални работници и експерти, за да формират отношението си към семейство Проданови заради инцидента. Обеща да говори по-късно и... престана да вдига телефона си.
"Ако искат да помогнат, нека ми помогнат да купя нова дограма за строежа у дома, който правя съвсем сам. Трябват ми 1 голям прозорец, 3 малки и една врата", изброява Андон Проданов. И балатум за стаите.
Мъжът се заел да надстрои фамилната къща на улица "Кутелка" с още 2 стаи, тъй като сега родителите с петте си деца живеят само в два стаи. И до Нова година щели да се разширят, но дъждовете объркали плановете му. Добре, че завършил покрива, но не смогнал с дограмата, не стигнала и варта. Сега вместо дограма на прозорците на строежа временно са сложени одеяла, видя намясто "24 часа".
Миналата събота най-после спряло да вали и Андон извел 5-те си деца на разходка в планината. Отишли до някъде със семейния автомобил, после продължили пеш нагоре към Карандила по известната Хайдушка пътека. На връщане станала белята - двете момченца и Криси избързали тичешком надолу по пътеката, башата останал по-назад с Марина и Калина. По думите му, дори не успял да им се скара да не бързат толкова, защото не успявал да ги догони. Криси предложила да го изненадат, като слязат преди татко си долу при колата, която оставили край първата станция на лифта. Но вместо да стигнат до колата, тримата объркали посоката и поели отново нагоре към местността "Халката", после съвсем се изгубили...
"Преди сестра ми Ваня да подаде сигнал на тел. 112 за изгубените деца, закарах двете момиченца вкъщи и се върнах са ги търся сам. И със сигурност щях да ги намеря и изобщо нямаше да се стигне дотук, но не допусках, че са успели да преминат през една рекичка, която сега е доста придошла. Не само аз, и спасителите после не ги търсиха натам. Чак сутринта ги намери един човек, такава била божията воля", допълва Андон.
Той пожела чрез "24 часа" да благодари на всички, които не са спали цяла нощ срещу неделя, за да издирват Кристина, Самуил и Данаил. Както и на лекарите от болница "Д-р Иван Селимински" в Сливен, които не само се грижиха за тримата, но и решиха след безплатната ортопедична операция на рамото и мищницата на момиченцето за сметка на медицинското заведение да останат имплантите, който са монтирани в рамото на детето. Стрували 800 лева и ако трябвало семейството да ги плати, какъвто е редът, това щяла да разбие целия им бюджет за храна пред Коледа.
"В социалните мрежи хората вече се организират да събират пари за тези импланти, нека те бъдат за коледни подаръци на петте деца и продукти за семейството", призовата зам.-директорът по медицинската дейност на болницата д-р Хрисант Хрисантов.
От неделя насам бащата Андон Проданов е чул какви ли не небивалици за себе си и семейството си. "Най-голямата глупост е, че с жена ми не сме можели да се грижим добре за децата си, че едва ли не социалните щели да ни ги вземат за отглеждане на друго място", категоричен е той и допълва: "Не живеем богато, но децата ни никога не са останали голи и гладни".
Докато майка им Мая е заета с грижите за тях у дома, Андон се стреми с търговия да връзва семейния бюджет. Работи главно през лятото по морето, като продава цветя и китайски стоки.
"Като баща нито веднъж не съм ударил дете. Е, понякога им се карам, но без това те ще ти се качат на главата. Като дете имах щастливо детство и играех на воля, сега се стремя да осигуря същото и на моите деца. Те затова са силни физически и устояха сами в гората през онази нощ. Не са се уплашали и не са плакали, аз не възпитавам ревлювци. Уча ги, че ако имат една кифла, трябва да я разделят с другите. И на честност, и на родолюбие", допълва Андон.
Той смята, че заради шума на придошлата река малчуганите не са чули виковете на тези, които ги търсели цяла нощ. Дори в един момент, когато Криси се ударила в дърво и си счупила рамото, по-големият Самуил отишъл при нея, а 5-годишният Самуил останал съвсем сам в тъмното и пак не се уплашил и не заплакал. А бил и по чорапи.
Самият Андон цени религиозните добродетели, учил е малко в Духовна семинария и дори е бил свещеник по Враца, но признава, че е разочарован. Не от религията, а от тези, които я проповядват. "Проблемът на православната ни църква е, че в духовниците ни няма сърце. Някак центърът се измести от Бог към владиците, а то не става с едното размахване на жезъла", загатва мнението си Андон, но и добавя, че не иска да се връща към тази част от живота си. И без това сега си има достатъчно други грижи. Една от тях е, че заради дъждовете все още не е успял да изоре двора си на село, където гледа зеленчуци за фамилията си.