Български учени от Техническия университет участват в европроекта
Проектът eWALL (еWALL for activ long living - електронна стена за активен дълъг живот) е финансиран от Европейския съюз . Той е под ръководството на световноизвестния учен от индийски произход проф. Рамжи Прасад от университета в Олборг, Дания. С него повече от 15 години в Дания работи българката Албена Миховска, специалист по телекомуникации. В проекта участва Техническият университет в София. Началото му е 1 ноември 2013 г. и е с продължителност 36 месеца. Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Владимир Пулков. В него участват преподаватели, изследователи, докторанти и студенти от 3 научноизследователски лаборатории на Техническия университет в София - лаборатория "Телеинфраструктура" с ръководител проф. Пулков, лаборатория "Електронни системи за визуална информация" на проф. Огнян Бумбаров и лаборатория "Моделиране с невронни мрежи" на проф. Валери Младенов.
Колективът има основно участие в три пакета. Целта им е предоставяне на удобна интерактивна среда за болните, предоставяне на цялостна информация за качеството на живот, анализ и оценка на здравословното състояние на пациента и предоставяне на информация към лекуващите лекари и роднините.
- Проф. Прасад, какво представлява проектът eWALL, получил 5 млн. евро от ЕС?
- Платформа, която осигурява динамична среда за социално общуване и медицинско наблюдение на пациенти с когнитивни увреждания (алцхаймер и демеция) и хронични белодробни заболявания (конструктивна обструктивна белодробна недостатъчност) с помощта на информационни и комуникационни технологии. Концепцията е заложена в дома на пациента, който ще се оборудва с различни сензорни и подобни устройства, чрез които ще се събира информация за навиците на пациента. Впоследствие за всеки един ще се предлагат персонализирани услуги, например подходяща гимнастика, напомняния, че трябва да се вземе определено лекарство в даден час и т.н. , а в случай на спешност ще се осведомят лекуващите лекари и близките.
- Каква помощ и как точно ще я получат хората с алцхаймер и деменция?
- За пациентите с алцхаймер и деменция, обикновено по-възрастни хора, платформата eWALL ще бъде изключително полезна и на самите пациенти, и на техните близки с това, че ще даде възможност за самостоятелен живот в началните стадии на болестта. eWALL
ще напомня, ако
бъде забравено
включено
нагревателно
тяло,
което би могло да предизвика пожар, или ще следи за правилното и редовно хранене на пациента, както и ще дава информация на близките, ако пациентът излезе. Пациенти с алцхаймер не могат да си спомнят как да се приберат и често са издирвани с дни от близките с помощта на съответните органи за сигурност. Сега eWALL ще осведомява навреме и ще дава възможност за бързото локализиране на пациента, като по такъв начин ще предотврати произшествия. Пациентите с алцхаймер, както и тези с хронични увреждания често се чувстват самотни и изолирани. eWALL ще подобри качеството на техния живот с възможността да предлага социални контакти, развлечения и т.н., които са специално предназначени за съответния пациент.
- Като че малко прилича на Биг Брадър. Може ли някой да злоупотреби?
- Специален работен пакет се занимава с изискванията за сигурност и запазване на личната и собствена информация. Екипът от специалисти включва както инженери и научни работници, така и адвокати и специалисти по правата на човека. Проектът предвижда директни тестове с потребителските групи, за които се разработва, т.е. пациентите, лекуващите лица и близките на пациентите. Такъв подход осигурява възможност за получаване на директна обратна връзка, как eWALL се възприема като част от всекидневния живот. Впоследствие работните екипи ще могат да анализират как технологията трябва да се подобри или дали няма да има обратен ефект върху самите пациенти и тяхното здраве.
- Кога и къде реално би могъл да заработи проектът?
- Проектът сложи начало на дейността си на 1 ноември 2013 г. и вече сме в състояание да демонстрираме някои от услугите на eWALL в лабораторна среда. До края на проекта
ще имаме тестове
в реална
обстановка
с истински пациенти. Пълното внедряване на технологията зависи до голяма степен от регулативните и здравните органи, както и от положителното възприемане на технологията от самите пациенти. Готов прототип на системата ще има през ноември 2015 г., който ще може да се използва в домани условия и в медицински заведения. Пазарен продукт се предвижда да бъде пуснат през 2016 г. Убеден съм, че при следващото ни интервю ще мога да ви дам по-конкретен отговор.
- Как върви работата с българските ви колеги от Техническия университет в София?
- Аз съм изключително впечатлен от силното професионално отношение и високите научни познания на колегите от Техническия университет. Тяхното участие като ръководители на важен работен пакет, част от предвидената техническа разработка, е голямо предимство и силен фактор за постигане на поставените технически задачи и краен успех на проекта.
- Разкажете малко от интересната си биография, откъде дойде интересът към науката?
- Роден съм в Индия. Майка ми и по-големият ми брат бяха много настоятелни аз да се запиша в един от най-добрите технически колежи в страната според желание на починалия ми баща да стана отличен инженер. Отначало не бях съгласен с моите родители. Искаше ми се да следвам основи на физиката и да постъпя в Централната научно-изследователска лаборатория и да се занимавам с експерименти. В нашата селска къща имаше външна стая, където обичах да се усамотявам и да мисля за бъдещата си научна кариера. Беше много тихо, моето бюро беше до прозореца. Един горещ слънчев следобед, наслаждавайки се на пейзажа и чуруликането на птиците, се бях отдал на дълбоките си мисли. Изведнъж ми хрумна да изляза навън и докато се разхождах в полето, започнах да правя записки на хрумващите ми мисли. Без да осъзная, се разхождах в продължение на шест часа, докато изведнъж видях, че денят си е отишъл, цари мрак, а аз се намирах в непознат район. Бях гладен и жаден. За щастие се намирах близо до едно село, където познаваха баща ми, и там ме приютиха за нощта. На другия ден се прибрах у дома след почти 24-часово отсъствие. Майка ми беше силно разтревожена, сварих я разплакана, но много я зарадвах с решението си да уча за инженер.
- Какво се случи след това?
- През 1963 година се записах в Института по инженерство в Бихар. Реших да следвам телекомуникационна техника. Обучението си продължих в Технологичния Институт в Бирла, Ранчи, Индия, откъдето имам магистърска диплома, и кандидат на науките по плазмена физика. През 1983 година, вече семеен, с три деца, заминах със семейството си за Дар ес Салам, Танзания, където работих в университета до 1988 година. Последваха 11 години в Техническия университет в Делфт, Холандия, като ръководител на лабораторията по трафик контрол. През 1999 г. ми предложиха да оглавя Центъра по персонализирани комуникации в университета в Олборг, Дания, и да поема професорски стол. До днес мога да се похваля с основаването на Центъра по телеинфраструктура, който днес е голям международен център с присъствие на три континента, както и с уникалната магистърска програма иновационни, комуникационни технологии и предриемачество, по която от три години имаме сътрудничество с Факултета по телекомуникация към Техническия университет в София. Награждаван съм многократно, включително и от Нейно Величество кралицата на Дания Маргарете Втора. Ценя всяко едно отличие, и се радвам че мога да допринеса за развитието на висшето образование и телекомуникацията в международен мащаб. Искам също да отбележа заслугите на колеги, аспиранти и студенти, без чиято помощ и подкрепа не бих успял.