Доц. Радка Гайдарова е завършила медицина във Варна през 1969 г., психиатър от 42 г. През 1976 г. става асистент в Медицинския университет в Плевен, по-късно става доцент и преподавател. Била е началник на женската психиатрична клиника в университетската болница. Завежда психиатричната ТЕЛК. Дългогодишните си изследвания за самоубийствата е събрала в монография. Съавтор е на два учебника по психиатрия.
- Доц. Гайдарова, вярно ли е, че самоубийствата са подбудени от психическо заболяване?
- Това е дълбока заблуда. Само 1/3 от самоубийствата се извършват от психично болни хора. Много повече - 2/3, са здравите, които посягат на живота си. Сред тях и тези с будна гражданска позиция. Те виждат негативните страни на обществото и че нищо не се променя. Те са духовно извисени, имат идеал и кауза, свързана с добруването на народа. Не могат да се примирят с идеологическата, икономическа и социална криза на прехода и пристъпват към показното самоубийство.
- Защо?
- За да привлекат вниманието на институциите към проблема, който искат да бъде решен. Повечето постигат целта си. Психически здравият Пламен Горанов открито заяви, че кметът на Варна трябва да си отиде. Самозапали се и успя да го свали. През 1927 г. Владо Черноземски се взривява в Обществото на народите, за да призове Европа за справедливост към България.
- Изгори, за да светиш...
- Категорично не одобрявам показните самоубийства. Губиш най-ценното - живота си. А тези умни, интелигентни, духовно извисени хора ще са по-полезни на обществото, ако продължат да се борят за каузата си с други средства. Проучванията за хора в революционни ситуации показват, че никой не мисли за самоубийство. Според Солженицин в лагерите е било толкова тежко, че мнозина са загивали, но нито един не е прекратил сам живота си.
- Какво се случва в душата на човек, който посяга на семейството си - убива децата си, жена, родители, а накрая се самоубива?
- Прави го от отчаяние, за да спаси децата си от трудностите, които ги очакват за цял живот. В себе си чертае най-мрачни картини и се получава късо съединение - казва си: вземам ги със себе си, за да не страдат. Това е здрав човек, но в криза стресовете така въздействат, че той губи душевното си равновесие и устойчивост. Не споделя намеренията си с никого и няма кой да го спре. Действа импулсивно и бързо, да не би да се разколебае. Използва твърди методи, при които няма спасение.
- Осъзнава ли самоубиецът какво върши?
- Съзнанието му е толкова стеснено, там е единствено целта и той си мисли, че е на прав път. Някои специалисти смятат, че само слаб човек може да пристъпи към зловещия акт. За мене здравите самоубийци са решителни, волеви, смели. Спомнете си Яворов - той е обвинен несправедливо в убийството на жена си, срещу него се настройват враждебно, изолират го. В унижението защитава честта си на комита и харамия с двойно самоубийство.
- Защо демонстративните самоубийства не бива да се показват по медиите?
- Заради подражателния им характер. В много хора с мисли да прекъснат живота си цъка бомба със закъснител. Пациенти са ми споделяли, че искали да се самоубият, но не знаели как. Като видяли по телевизията, им олекнало, казали си: ето го начина. Получава се ефектът на доминото - верижно падат и други фигури. Според изследване в Америка и в Канада през 90-те години след показване по телевизиите самоубийствата са се увеличили 3 пъти. Затова страшните репортажи там са забранени, в Германия също.
- Безработният млад мъж от Плевенско, който се запали пред бременната си жена, обаче е чувал гласове от 2 месеца...
- Предимно неразкритите самоубийства се дължат на психично заболяване. Дебютът на болестта е с мислите за самоубийство. Симптомите са тъга, потиснатост. Човекът се изолира, не търси контакти с други, не говори, не може да спи, не се храни. При шизофренията чува гласове, които му внушават да свърши със себе си.
- Значи самоубиецът все пак дава знаци преди фаталната крачка?
- Преди да издам монографията си за самоубийствата през 1998 г., проведох безброй срещи и анкети с близки на самоубийци. Стигнах до извода, че дори да споделят, никой не взема отношение. По селата нямат никаква информация за проблема. Не знаят къде да заведат тези хора и как да се държат с тях и просто ги оставят да загинат. В мое интервю майка сподели, че е загубила единствения си син. Не приела сериозно предупреждението му, че ще сложи край на живота си. Възрастна жена пък обиколила целия си род и се сбогувала, казала на всички, че ще се самоубие. Никой не реагирал. На другия ден я намерили обесена.
- Може ли да бъдат спасени тези хора?
- Лекуваме ги, ако дойдат с “черни” мисли в психиатрията. Когато изчезнат, сами признават, че им се живее. Имам пациенти с по 10-ина опита и са си живи. Личните лекари задължително трябва да питат пациентите си в депресия дали имат мисли за самоубийство. И когато лекуват тялото, да не забравят душата.
- По-различни ли са мъжете и жените в съдбовния избор?
- Жените правят предимно опити, често с демонстративен характер, за да постигнат някаква цел, да поставят някого на колене. В психиатрията наричаме тези опити бутафорни, лъжливи. Жената е с хистерична структура на характера. При нея егото е голямо и тя държи желанията да бъдат удовлетворени. Обичайно жените си прерязват вените или пият по няколко таблетки успокоителни и казват, че се тровят. И на бутафорните опити трябва да се гледа сериозно заради риск да се задълбочат. При мъжете показност няма, те са решителни и праволинейни, застрелват се, бесят се - няма връщане. Профилът на мъжа самоубиец е разведен, вдовец, самотен. Експеримент показа, че ако тези мъже бъдат настанени в дом за възрастни, където създават контакти и имат храна, уют, нито един не се самоубива.
- Психично болни ли са децата, които отнемат живота си?
- В детската възраст психозаболяванията са много редки. Самоубийствата се дължат на кризи в семейството и училището. Децата лесно се обиждат, склонни са към импулсивни действия, защото са с неустойчиви характери и крехка психика. Иначе децата в депресия изглеждат по същия начин като възрастните - тъжни и затворени.
- Ако състоянието е разпознаваемо, не трябва ли училищните психолози да работят с детето, преди да е станало най-страшното, а не да успокояват връстниците му в класната стая до осиротелия завинаги чин?
- Психолозите по училищата трябва да са много, а не един на 500 деца, както съм чувала. Психолозите ще изпълнят мисията си, ако познават децата и са сред тях. Децата пък ще знаят, че имат отдушник и ще ги търсят при негативни емоционални преживявания.
- Психиатърът чете ли мислите на душевно страдащия?
- Усеща ги. Наблюдението разкрива душата. А тя е невероятно тайнство, в което има толкова пластове и психични процеси. При болния изследваме всяка сфера. Търсим и генетична връзка, понякога цели фамилии прекъсват живота си по един и същи начин. Винаги питам имат ли в рода самоубийци. Моя пациентка с доста опити разказа, че майка и дядо са се самоубили. При лечението момче пък се сети, че баба му се е удавила. Тези семейства са под наблюдение и ако у някого се появят тъмните мисли, го лекуваме.
- Увеличават ли се психично болните?
- Шизофренията например не се е увеличила много през годините на прехода и е около 1% от населението. Поне 10 пъти се увеличиха обаче тревожните депресивни състояния. Породени са от бедност, несигурност за бъдещето, трудна борба за оцеляване.