Напълно възможно е до 2018 г. да влезем поне в чакалнята на еврозоната, заяви от Литва финансовият ни министър Владислав Горанов.
Но най-напред трябва да обясним какво означава "еврозона" и какво "чакалня". Всички страни - членки на ЕС трябва да влязат в еврозоната, да се откажат от националните си валути и да въведат еврото. В договорите за влизане в Евросъюза обаче няма поставен някакъв краен срок, в който това да се случи. Поради това към днешна дата, освен Швеция и Англия, които не искат да въвеждат еврото и при влизането си в Евросъюза не са били длъжни да приемат това условие, защото не го е имало, още
България,
Румъния,
Унгария, Чехия,
Полша не са в
чакалнята
Последните три страни въобще не обсъждат скоро да влизат в еврозоната. Но рано или късно това трябва да им се случи.
За какво се прави това? Причините са няколко. Безспорно, когато има валута, която се използва в много повече държави, ползата е, че има по-малко трансакционни разходи. В случай на въвеждане на еврото ще се намалят разходите, защото няма да има валутни трансакции между държавите, които са приели еврото, и това е една от ползите.
Друга полза е, че за малка държава като България, минаваща през дълъг преход от непазарна икономика към пазарна, има значима степен на валутен риск. Въпреки че България е във валутен борд и де факто отдавна сме изпълнили един от петте критерия за приемане в еврозоната - валутният курс на лева е фиксиран към еврото. От време на време се коментира, че валутният борд може да се срути, от което възниква валутен риск, а той от своя страна винаги е част от общия риск за една държава. В "превод" това означава, че когато инвеститори и банкери чувстват, че има валутен риск,
те искат
по-висока лихва,
по-висока
възвръщаемост
А влизането в еврозоната премахва този валутен риск.
За да влезем в т.нар. чакалня ERM-2 обаче, има четири критерия, които са обективни и ние ги изпълняваме, макар по два от тях още да сме на границата. Но има и неписани критерии, част от които не изпълняваме.
Кои са писаните критерии? Един от тях е, че 2 години преди да влезем в еврозоната, инфлацията трябва да е максимум 1,5% над тази в трите страни с най-ниска инфлация. Това у нас не е проблем в последните години.
Вторият е, че трябва да имаш силни публични финанси, което също не ни е проблем днес. Съотношението публичен дълг към брутен вътрешен продукт трябва да е под 60%. България беше дълги години под 20%.
През последните 5-6 г. дефицитът се увеличи, поради което днес сме около 30%, но няма индикации, че в бъдеще ще има увеличение на бюджетните дефицити. По-скоро има индикации, че ще опитат, даже е поет ангажимент от сегашното правителство, включително с 3-годишната прогноза още
от догодина
да започне
намаляването
на бюджетния
дефицит
Друг критерий е свързан с това, че преди да приемат една държава в чакалнята и докато е там, бюджетният дефицит трябва да бъде под 3%. Но дори сега да поискаме да влезем в чакалнята тази година, няма да ни приемат заради това, че през миналата 2014 г. дефицитът беше над 3%, най-вече заради парите, които трябваше допълнително да се дадат за КТБ, а и не само заради това.
Друг показател, който засега изпълняваме, е, че трябва лихвените равнища по дългосрочните дългове в държавата да са отново не повече от 2% по-високи от най-ниските три лихвени равнища в страни-членки на еврозоната. Тук сме на границата.
Съгласен съм с казаното от финансовия ни министър Владислав Горанов преди няколко дни в Литва - че без реформи, няма как да ни допуснат да влезем в чакалнята на еврозоната, което е добро предупреждение.
Това е дълъг процес, съдейки по Литва и Латвия, които влязоха в чакалнята съответно през 2004 и 2005 г., или преди 10-11 г. Така че даже и да ни приемат в чакалнята, няма да помръднем, ако не направим структурните реформи, които ни гарантират макроикономическа стабилност, при това с минимален шанс тя да бъде нарушена.
Понеже решението за приемане в еврозоната се взема от Европейската комисия и от ЕЦБ, вероятно ще има
изискване
да се засили
независимостта
на БНБ,
на нейната сила в областта на контрола на банковата система (знаем, че тук има някакви въпросителни във връзка с КТБ).
Кои всъщност са структурните реформи, които ако не проведем, заплашват фискалната стабилност на България? Това са пенсионната реформа, тази в здравеопазването и в публичната администрация. Ясно е какво означават тези реформи - рязане на неефективни структури, увеличаване на пенсионна възраст, намаляване на възможностите за ранно пенсиониране, на многото инвалидни пенсии, които източват системата, също - реформа в здравеопазването с цел контрол върху ескалиращите разходи.
Затова, да, съгласен съм с изявлението на министър Горанов, че България трябва да си определи дата за влизане в ERM-2 и еврозоната. Но дали ще е скоро, зависи от това дали парламентът ще гласува необходимите реформи и дали те ще бъдат направени.
Колкото до негативните ефекти от влизането ни в еврозоната, те са по-скоро теоретични.
Единият минус, за който се говори, е, че когато се въвежда еврото, има
закръгляване
по-скоро нагоре
на цените и те
се увеличават
Това се случва само в държави, които преди това не са имали дълъг период на фиксиране на националната валута към еврото, както в България. Известно увеличаване на цените след въвеждане на еврото се е случило в Гърция, в Малта. Но в България според мен това е чисто теоретичен риск.
Съществуват обаче други два риска, които са обект на политически преговори. Например, ако за влизането ни в еврозоната ни поставят като условие хармонизация и т.нар. единна данъчна политика със страни като Германия, Франция, Италия. Това ще бъде изключително вредно за България, защото едно от малкото ни сериозни предимства са атрактивните ни преки данъци (ДОД, данък дивидент, данък печалба). И ако такова условие ни бъде поставено, България трябва да се откаже от влизане в еврозоната.
Също трябва много да внимаваме какъв ангажимент ще поемем към фондовете за стабилност. Ако се случи подобна като с Гърция криза, страните от еврозоната ще трябва да дават пари за подпомагане на държава членка, която е в криза. А размерът на помощта трябва да бъде базиран не на показател като брой на населението например, а на показател, който отчита ниския доход и ниската покупателна способност в България. И както ние получаваме под 1% от субсидиите в ЕС, така ние трябва да даваме под 1% от всякакви необходими суми за стабилизационните механизми на Европейската централна банка. Защото иначе има риск при криза в някоя страна от еврозоната България да трябва да даде пари, които да не бъдат по джоба на нашия бюджет.
В този смисъл подкрепям стъпки към влизане в чакалнята, но на политиците, които одобряват това нещо, трябва да е ясно, че ако след това не направят реформи, това ще е просто еднократен акт без никакви ползи за България.