ЧАВДАР НАЙДЕНОВ
Хората отхвърлят мерки, които водят до ограничения и харесват тези, които увеличават разходи на държавата.
В национално представително изследване в края на март, бяха предложени за оценка 15 от най-нашумелите мерки и реформи, обсъждани към онзи момент.
Хората одобряват: увеличаване на минималната работна заплата (93% са “за”), замразяване на държавно регулираните цени (ток, парно, вода) (88%), данък лукс (80%), таван за възнагражденията на държавните служители (77%),конфискация на имущество с недоказан произход без съд и присъда (75%), фирмите да плащат 20% глоба за забавяне на плащането данъци и осигуровки вместо 10% - 60% одобрение.
Общественото мнение е резервирано към: повишаване на възрастта за пенсиониране (91% неодобрение), пациентите да си доплащат в болниците (88%), задължително записване на населението в частни здравни фондове (76%), подоходният данък от 10% да се начислява преди, а не след осигуровките (51%), задължителна неплатена отпуска от 2 седмици за бюджетните служители (42%),амнистия за скритите доходи на физическите лица чрез еднократното им облагане (35%).
30% са за приватизация на остатъчните държавни дялове, а 38% са против.
Както виждаме, сред неодобряваните мерки са тъкмо онези, които са в ядрото на реформи на осигурителната система и могат реално да намалят дефицита. Обратното - одобрявани са такива, които слабо влияят и дори могат да увеличат бюджетните разходи. Иначе казано, колкото по-дясна е една мярка, толкова по-силно е отхвърлянето й.
Като цяло идеята за приватизация и концесиониране на държавна собственост, споменавана често в медиите, не среща положителен отклик. Близо 3/4не са съгласни отдаването на водоснабдяването в частни ръце. С почти същата сила се отхвърля продажбата на държавния дял в електроразпределенията и евентуалните сделки с болници и поликлиники. За приватизация на пристанищата, летищата, БДЖ несъгласните спадат до 2- 2,5 на всеки 1 съгласен.
Избирателите на ГЕРБ не се отклоняват съществено от населението като цяло по резервираност към приватизацията. Но за разлика от преди 10-11 г., когато СДС успя да предаде в частни ръце икономиката, Борисов трудно ще влезе втори път в тези води. Защото са му нужни единомишленици. За да ги набере обаче, трябва да застане в определена идеологическа ниша. Но засега той споделя смес от най-различни вкусове - от желание да даде парковете на концесия до убеждението, че никой служител не бива да получава повече от премиера. Това го прави трудно предсказуем дори за своите.
А управлението ще се нуждае от опора, защото:
- Вече реално се усеща натискът на кризата върху доходите. В сравнение с декември 2009 г., делът на хората в подоходната група до 150 лв. нараства от 22,1% на 28,5%; делът на получаващите между 150 и 500 лв. намалява от 59,8% на 57,9%, а на тези с над 500 лв. - от 10,3% на 8%. Това свива търсенето и дава бумерангов ефект върху производството на стоки и услуги вътре в страната.
- Ако през февруари все още 5% очакваха кризата да завърши към лятото, то сега подобно очакване имат 2%.
- Намалява увереността, че икономическият екип на правителството се справя.
- През август рейтингът на вицепремиера Дянков беше най-висок след този на премиера (+14 пункта) и стана най-нисък през март (-17 пункта).
- Електоралният ресурс на ГЕРБ също спада - от август миналата до март тази година - с повече от 15 пункта. Засега може да се каже със сигурност, че от това не печели никоя друга партия, тъй като оттеглящите подкрепата си за ГЕРБ увеличават дела на потенциалните негласуващи.
Затова съживяването на социалния диалог бе правилен ход за закрепване на стабилността на управлението. Друг е въпросът дали то бе интуитивно налучкано решение или част от стратегически завой.