- Проф. Митков, преди няколко дни Светослав Пеев каза в интервю, че физиономията на Сатирата - финансово и репертоарно, се изменя. Така ли е?
- Първо, много ми е любопитно може ли един външен човек да отиде и да каже каква е физиономията на Военния, Народния или друг театър. Физиономиите на театрите съгласно Закона за защита и развитие на културата се определя от тяхното ръководство. Затова то се избира чрез конкурс. В този смисъл смятам за неприемливо външни за институцията хора да се месят в репертоарната политика, да дават оценки относно финансите на театъра. За тях има такава строга отчетност. За 1 г. имаме милион и 600 хиляди от субсидия и собствени приходи. Що се отнася до артистичната политика – ние имаме дирекционен съвет. От януари създавам нещо, което присъстваше в моята концепция на конкурса – създавам Артистичен колегиум, който ще обсъжда главно естетически въпроси. Взел съм мерки нито едно решение да не зависи еднолично от директора.
- Какво е свършено за благосъстоянието на театъра, откакто го оглавихте?
- Направени са толкова много неща, че няма да мога да ги изброя. Изцяло сменена е рекламната политика, рекламната фасада на театъра е изцяло подновена. Във фоайето се изгради барче за зрителите, за да може в антракта по време на представление или след него те да се чувстват комфортно. Създадохме мъжко шивашко ателие, тапицерско ателие. Оборудвахме с нови осветителни тела сцената, с нов компютър и програма за звукови монтажи. За тази година, в която аз съм директор, четири пъти сме раздавали така нареченото допълнително материално стимулиране и сме раздали 160 хил. лв., което, разпределено, означава, че всеки служител вместо 12 е получил 15 заплати. Въведохме и система за ваучери за храна, което е много по-изгодно за тях, защото ваучерите не се облагат с данък. За 4 месеца от началото на този сезон осъществихме 4 нови представления. Едното от тях, за което Светослав Пеев си позволява да твърди, че не било качествено, е съвсем нова австрийска комедия, която беше поставена от австрийски постановъчен екип. Създадохме и ново детско музикално представление. За първи път в България се постави “Шумът на върбите” и, слава богу, не останахме незабелязани. Композиторът Данко Йорданов е номиниран за наградата “Икар” за музиката към спектакъла. Всички нови заглавия на театъра бяха поканени през 2014 г. на 12 участия в национални и един международен театрален форум. Това не се е случвало в Сатиричния театър от десетилетия.
- Каква е оценката ви за спрените представления? Защо вече не са в репертоара на театъра?
- Терминът не е “спрени”. Чисто и просто в края на сезона дирекционният съвет се събра и отчете финансовите резултати от всяко едно представление. Оказа се, че две от представленията няма да можем да играем през новия сезон, защото изпълнителки на главните роли са бременни. Останалите, по наша обща преценка, макар че едното беше със сравнително добър публичен интерес, не отговаряха на естетическите критерии. Постановките бяха слаби. И тук искам да отбия абсолютно несправедливите атаки за моето отношение към Станислав Стратиев. През последните години от живота си той не разговаряше със Светослав Пеев. Така че именно той да бъде негов застъпник, е нелепо. Със Стратиев бяхме много големи приятели и аз бях режисьорът, който направи неговия “Рейс” в Съединените щати и в Македония. Така че някой да каже, че аз не харесвам по някакви причини Стратиев, е повече от лъжа. Но литературата е едно, спектакълът е друго нещо. Кой го е правил, как го е направил. А и всеки театър, за да захрани афиша си с нови представления, трябва да се освободи от старите. В края на сезона ние имахме 23 дежурни заглавия. Да се поддържат 23 декора, е невъзможно. Аз не можех да не направя нови представления, първо, защото имам ангажимент към Министерството на културата, и второ – към актьорите на театъра. Четирите нови представления са направени преди всичко с актьорите от щатния състав на театъра. Нещо, което не може да се каже за предишните постановки.
- Имаше ли брожение сред екипа на Сатирата, когато заехте поста?
- Когато пристигнах, забелязах известно отдъхване в състава. Дали е било искрено, не мога да кажа. Не съм забелязал напрежение, като изключим външния медиен натиск, организиран от предишния директор Калин Сърменов и много ярко пригласян от Светослав Пеев. Защо – заради техни лични интереси. Разбира се, по-късно към тях отстрани се присъедини и Панкин (Борис – б.а.) – все хора, които по някакъв начин са свързани помежду си. Вероятно подозират, че ще бъде ограничена възможността им да играят и поставят в този театър. А Калин Сърменов, естествено, заради амбицията си и това, че не спечели на конкурса. Езикът, който тези хора държат, и лъжите, които бълват в пространството, са потресаващи.
- Какво заварихте в театъра, когато станахте директор?
- Заварих пет предварително подписани от Сърменов договора с екипи, които правеха постановки. Той също беше направил доста, това не може да се отрече. Това, което ми направи впечатление, че хонорарите, които беше уговорил, бяха доста завишени. Заварих хонорари за постановъчни и авторски права в размер на 110 хиляди лв. Разбира се, разплатихме ги, тъй като това бяха задължения по договори. Единственото сериозно нарушение, което заварих във финансово отношение, беше потвърдено от току-що завършилата ревизия от Министерството на културата преди един месец. Констатирано беше, че по времето на Калин Сърменов в нарушение на всички закони е закупен бус за театъра с бюджетни средства, без да е обявена обществена поръчка. Това е описано в ревизионния акт като действие с особено сериозни последици за бюджета на театъра. Този доклад е вече при министъра, той трябва да реши какви мерки да се вземат. Освен това още нещо, което не е формално нарушение, но е доста неприятно – да продадеш кола от частната си компания на театъра, което беше направил Калин Сърменов. И понеже ние преди два месеца увеличихме автомобилния парк с още една кола и започнаха същите спекулации отвън, искам да подчертая, че тя е придобита за пределен срок вследствие от договор за реклама. Не е похарчен един бюджетен лев за този автомобил.
- Защо е махнат портретът на Георги Калоянчев в Сатирата?
- Първо, искам да кажа, че ние сме направили необходимото, за да почетем 90-годишнината на Калоянчев на 13 януари. Имахме специално изявление преди представлението вечерта. Направи го младата актриса Александра Сърчаджиева, която, между другото, аз лично привлякох в трупата на театъра. Що се отнася до портретите – в театъра има една цяла галерия с фотоси на всички значими личности, които са създали този театър и имат принос за неговата популярност и битие. Портретът, който стоеше във фоайето, беше портретът за погребението на Калоянчев.
Аз мисля, че след като стоя повече от година и половина, е редно той да бъде прибран. Един погребален портрет няма място във фоайето на театъра. Така че така нареченото “махане на портрета” е поредната идиотия. Калоянчев е играл главни роли в най-малко 3 мои представления в театъра и отношенията ми с него, както и със сина му винаги са били перфектни.