От какво зависи политиката на Русия? В значителна степен - от цената на нефта. Колкото са по-ниски цените, колкото по-малко валута идва от продажби на суровини и горива, толкова е по-миролюбива политиката на съветското, съответно на руското ръководство, пише Григорий Явлински в “Независимая газета”. Според него, щом нараснат цените на петрола - перчене и самовлюбеност безкрай. Политиката - и външната, и вътрешната, става агресивна и авантюристична. Зависимостта е толкова примитивна и очевидна, че даже е удивително.
Същата връзка описва в свой материал и “Економист” и го илюстрира с подробна графика.
Явлински също онагледява тезата си с графика (виж горе) как се е променяла цената на петрола от 1970 до 2014 г. За сравнимост цените са в долари от 70-те години, коригирани според инфлацията. Ето как “Независимая газета” описва паралелното движение на цени и политика.
1. В началото на 70-те петролът е много евтин, Съветският съюз загърбва конфронтацията със Запада и провъзгласява “разведряване на международното напрежение".
2. През втората половина на 70-те петролните цени растат, “разведряването" приключва, започва съветската интервенция в Афганистан през 1979 г. и свалянето на южнокорейския “Боинг" през 1983 г.
3. През втората половина на 80-те цените на петрола се сриват, след което започва “перестройката", но петролът все така поевтинява, разрушава се Съветският съюз.
4. През “епохата на Елцин" петролните цени падат почти до нивото от началото на 70-те. Русия води приятелска политика спрямо
“Помислете - щом днес сме скарани с всички развити страни наведнъж, докъде ще докарат Русия сега ниските петролни цени?", пише “Независимая газета”.
В “Економист" изводът е малко по-различен. Цената на петрола пада, но Русия засега не е станала по-приятелски настроена към Запада, нито към съседите си. Путин, изглежда, е решен да прекъсне описаната връзка. Тази година ще видим състезание между режима на Путин и цената на петрола и гледката няма да е красива, прогнозира "Икономист".