ПРИ БОЛНАВИЯ пациент дори малко порязване може да причини смъртоносна инфекция. И терористичните атаки във Франция, и опитите на Русия да тормози съседите си са опасни не защото нашите противници са поначало силни, а защото нашата политическа и културна имунна система е слаба.
Спомняте ли си иранската фетва срещу Салман Рушди през 1989 г.? Тя нямаше нищо общо с достойнствата на книгата.
Това беше игра на власт: може ли Западът да устои на външния опит да се даде на ислямския закон за богохулството глобален обхват? Правилният отговор би бил съвместно издание, произведено от хиляди издатели, и с откъси, излъчвани по десетки хиляди радио- и телевизионни станции. Това щеше да е вид дразнение към екстремистите. Сплашването е безсмислено, когато е видимо контрапродуктивно.
Вместо това сплашването работеше и продължи да работи. Други платиха цената за нашето малодушие. През 1991 г. японският преводач на Рушди - Хитоши Игараши бе убит, а неговият италиански колега Еторе Каприоло - сериозно ранен; неговият норвежки издател Уилям Нигаард едва оцеля при покушение през 1993 г. Една атака, насочена към турския му преводач Азиз Несин, доведе до клането в Сивас през 1993 г. и смъртта на 37 души. Рушди се съмнява, че "Сатанински строфи" би била публикувана, ако я бе написал сега.
Този страхлив отговор създаде и още поражения. В Холандия Тео ван Гог и Пим Фортюн бяха убити; карикатуристът с псевдоним Грегориус Некшот бе накаран да замълчи, Аян Хирси Али избяга в изгнание. Когато карикатури в датския вестник "Юландс постен" привлякоха гнева на фанатиците ислямисти през 2005 г., малко други медии ги разпространиха. В повечето от тези, които го направиха, имаше уволнени редактори и извинения на колене. "Шарли ебдо" упорит, непримирим и преди всичко изолиран,
бе лесна мишена
Това е съвсем отделно от дебата в Европа за имиграцията или интеграцията, или ислямската теология, или дали антисемитски карикатури са повече, или по-малко поносими от илюстрации, които благочестивите мюсюлмани намират за обидни. (Трябва да припомним, че до момента най-големите жертви на джихада са мюсюлмани.)
Става дума за нещо друго: сила на волята. Искаме ли ние, в светските европейски общества, да продължим да правим нашите правила по нашия начин, или ще позволим на други да налагат своите желания над нас? Историята досега е мрачна.
Ние загубихме
битката за
карикатурите
Задават се по-големи и по-мрачни поражения: в големи градове е все по-опасно да си евреин.
Същите уроци се отнасят за натиска от страна на Русия. Ако Кремъл вижда, че опитите да тормози съседите си се провалят, защото идват по-високи разходи за отбрана, по-голям трансатлантически ангажимент, по-тясно фокусиране върху интеграцията на Европа и търсене на руски шпиони и мръсни пари, то той ще отстъпи. Засега отговорът е смесен. Точно както редакторите обмислят дали да публикуват текст, или снимка, която мюсюлманите няма да харесат, граничните държави са несигурни за последствията от устояването на руския натиск. Лесно е да бъдеш смел, ако смяташ, че твоят приятел ще те подкрепи; благоразумно е да бъдеш предпазлив, ако се боиш, че няма да го направи.
Колективното малодушие също отваря вратата към
екстремизъм в другия край на спектъра
Ако умерените приятели не ви помогнат, тогава радикалните може да го направят. "Национален фронт" на Марин льо Пен във Франция и украинските ултранационалисти се възползват еднакво от това за радост съответно на джихадистите и на режима на Путин.
Точно както би било грешка да се отговори на терористичните нападения срещу журналисти с предложение към извършителите за диалог по законите срещу богохулството, е грешка и да се отговори на атаката на Русия към Украйна с предложения за нови договорености за сигурност. Джихадизмът не е по-привлекателен от путинизма. Но и двете са подкрепени от решимост и се посрещат със слабост.
* Едуард Лукас пише за сп. "Икономист", той е старши вицепрезидент на Центъра за анализи на европейската политика.