Да си красива, руса, млада и първи човек в държавата, има не само положителни страни. Колинда Грабар-Китарович, която на 11 януари стана първата жена президент в историята на Хърватия, бързо изпита на гърба си негативите на политическата популярност.
Буквално дни след като бе избрана за държавен глава, снимките ѝ по бански заляха медиите. Няма лошо. Още повече че 46-годишната блондинка и майка на две деца демонстрира добре запазена фигура. Снимките бяха придружени от пикантното разкритие, че на 20 години Колинда имала любовна афера със сръбски плейбой, заради когото искала да прекъсне следването си и да се премести в Белград.
Играта загрубя, когато сръбското издание “Информер” реши да спретне на новата президентка нескопосан порнокомпромат. На първа страница вестникът пусна кадри на разголена жена, за която се твърдеше, че е Грабар-Китарович. Кадрите били от горещо видео, снимано през 2013 г. със скрита камера в брюкселски апартамент, където блондинката уж се отдавала на страстни ласки със сръбски дипломат.
Скандалът веднага избухна и след като гневната хърватска политичка се закани да сезира съда, главният редактор бе принуден да признае, че на снимките е друга жена и че вестникът е бил подведен от свой дългогодишен сътрудник. “Само аз съм виновен и съм готов да понеса отговорността”, каза Драган Вучетевич и се извини на читателите в Сърбия и Хърватия и на потърпевшата Грабар-Китарович.
Като капак лидерът на сръбските радикали Воислав Шешел написа в туитър: “Скъпа
Колинда, няма да
умра, докато не
бъдеш удовлетворена
сексуално
И чак след като те удовлетворя 100 пъти, ще умра спокойно.” Дебелашкият му коментар бе предизвикан от изявление на Грабар-Китарович, че Шешел може да умре, преди трибуналът в Хага да се произнесе, както стана с Милошевич. Хърватската президентка дори говорила с шефа на ООН Бан Ки Мун Шешел да бъде върнат в затвора, откъдето бе пуснат миналата година заради влошено здраве.
Всичко това се случи още преди спечелилата изборите представителка на консервативния Хърватски демократичен съюз да поеме официално поста, което трябва да се случи на 19 февруари. Но уви, очевидно така е на Балканите. И Грабар-Китарович,
прекарала последните
години на Запад,
ще трябва отново да привиква на местните нрави.
Преди да оглави най-новата членка на ЕС, тя има престижна кариера. До есента на 2014 г. бе зам. генерален секретар на НАТО - отново първата жена на този пост. Преди това пък като външен и европейски министър започна преговорите за членство на страната си с ЕС.
Родена е на 29 април 1968 г. в Риека, но израства на село. Баща ѝ Бранко бил ловец и тя от малка редовно му правела компания в ловните излети, разкрива в. “Вечерни лист”. Говори се, че когато вече работела в НАТО, засрамила при учебна стрелба тримата най-висши офицери в хърватската армия, защото резултатът ѝ бил по-добър от техния. Грабар-Китарович твърди, че баща ѝ никога не е стрелял по животни пред нея. Научил я обаче да ги наблюдава внимателно, да познава следите им и да
борави с ловна пушка
От малка родителите ѝ я насърчавали да учи чужди езици, макар самите те да са собственици на месарски магазин. “Майка ми подхранваше амбициите ми за живота”, спомня си Колинда. Била отличничка и мечтаела да се занимава с история и превод. Ходела няколко километра пеша до училището. Заради произхода си по-късно казва: “Аз съм може би единственият дипломат, който може да дои крава.”
Като тийнейджърка кандидатства за обменна програма и на 17 г. отива да учи в САЩ, в гимназия в Лос Аламос, Ню Мексико - възможност, предоставяна на млади хора в Югославия. При завръщането си се записва да следва английска и испанска филология в Загреб. Паралелно със следването дава частни уроци по английски, превежда и гледа деца. Между 1995 и 1996 г.
специализира в
дипломатическата
академия във Виена,
а през 2000 г. прави магистратура по международни отношения в университета в Загреб на тема “Американско-съветските отношения по времето на Рейгън”. Говори свободно английски, испански и португалски и се справя добре с френски, немски и италиански.
Със съпруга си Яков Колинда се запознава през 1989 г., когато той е студент електротехник. Негова е заслугата за въвеждането ѝ в политиката и в Хърватския демократичен съюз. Двамата се женят през 1996 г. Имат син и дъщеря.
През 1991 г., много доволен от качеството на преводите ѝ, нейният професор я взема за секретарка, когато става министър на науката, технологиите и информатиката. Година по-късно тя вече е съветник в отдела по международно сътрудничество в министерството. Когато Иво Санадер пък става зам.-министър на външните работи, я вика в своя екип. Нейните бележки за дипломатическите срещи били любимо четиво на тогавашния президент Франьо Туджман, който е и основател на Хърватския демократичен съюз.
На 29 г. Колинда става дипломатически съветник в Отава, Канада, а след това и съветник на външния министър. Печели стипендия “Фулбрайт” по международни отношения в университета “Джордж Вашингтон” в столицата на САЩ, както и стипендия за училището по държавно управление към университета в Харвард.
През 2003 г. e избрана за депутат. Влиза в правителството на Иво Санадер като министър по европейската интеграция. Промените в кабинета през 2005 г. я правят първата жена външен министър на Хърватия. Не получава отново поста през 2008 г., но е изпратена за посланик в САЩ. През 2011 г.
прави пробив като
зам. - шеф на НАТО, отговарящ за дипломацията.
На първия кръг на президентските избори тя отстъпи на досегашния хърватски президент Иво Йосипович. На втория кръг обаче го победи на фотофиниш с малко над 1%. Повечето хърватски медии обявиха, че тя дължи това на диаспората в Босна и Херцеговина, чиито настроения са силно националистически.
“Тя влезе в президентската кампания с етикета Барби, на някой, който има образ, но не и звук. В началото медиите наблягаха на гафовете ѝ и я определяха като неспособна да бъде президент”, писа в. “Вечерни лист”. Според изданието обаче Колинда Грабар-Китарович водила смела и умерена кампания и успяла да убеди избирателите във волята си за промяна. “А масовото участие на гражданите показа, че те наистина искат радикални промени и по-голяма намеса на президента в кризата, която разтърсва страната", коментира “Вечерни лист”. Хърватите виждат в нея ефикасната и модерна “желязна лейди”, която се надяват да ги извади от тежкото икономическо положение. (24часа)