Янко Христов и Катя Руменова, студенти от малцинството
От години се наблюдава крайно грешната тенденция масата от ромската малцинствена група да бъде определяна като неграмотна и мързелива. Освен, че е удобно за представителите на някои политически партии, това твърдение е крайно несериозно.
Нека започнем с университета. Там приемът се осъществява не на база етнос, а документи и резултати, които по никакъв начин не зависят от произхода на човек. Най-малкото балът, с който се влиза там, е чиста математика, а тя е точна наука, непризнаваща променливи величини като етнос и социална група.
При приемането там наистина е възможно човек от малцинствата да се сблъска с предразсъдъци. При грешен подход, това може да отблъсне студента, но един целеустремен човек ще приеме това за своя отправна точка и ще работи 10 пъти повече, за да покаже, че заслужава да е част от тази институция.
Кандидатстването на работа също става по документи, така че дори там етносът не играе особена роля. Да, отново може да се стигне до предразсъдъци заради етноса, но един уверен в способностите си човек може дори да превърне това в свое предимство, стига да е убеден, че точно той е най-подходящият за работата и да успее да изложи тезата си, така че да убеди острещната страна.
А кой е този работодател или университет, който ще приеме човек от малцинството ли? Да речем частният. Там се иска знание и умение. Пример – Нов български университет. Янко Христов и Катя Руменова са от ромското малцинство и въпреки това са с отличен успех в програма „Право“ и за втори път са част от Изпълнителния съвет на Студентски съвет – тоест техните колеги не от малцинствата са им гласували доверие. Просто защото са взели събдите и животите си в ръцете си и са и продължават да се трудят здраво, за да постигнат целите си. Те не се притесняват да се идентифицират като роми, за да покажат, че успехът в образованието и професионалната реализация зависият само от тях самите.
Не, те не са изключение, а нещо съвсем нормално. И не, не сте чували за такива случаи, защото те не са един или два. Те просто не се различават от останалите случаи на хора от немалцинствата. Всеки ден хора си намират работа и не разказваме тези истории, защото това е съвсем нормално.