от ВИКТОР ИВАНОВ
"Министерският съвет или Народното събрание не могат да са финансови съветници дали хората да се осигуряват в НОИ, или в универсален пенсионен фонд."
С тези думи вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин отказва да даде съвет какво да правят хората, след като от началото на тази година бе въведено правото на избор осигурените, които са родени след 31 декември 1959 г., да изберат дали да се осигуряват изцяло в НОИ, или да запазят личните си партиди в универсалните пенсионни фондове. Всъщност дори експертите не обясняват какви са ползите на единия или другия избор, единствено изтъкват предимствата на модела, който на тях им харесва повече. Така например привържениците на НОИ изтъкват, че при осигуряване в частен фонд държавната пенсия ще бъде намалена. Поддръжниците на фондовете пък обвиняват държавата в опит за национализация и изтъкват, че осигурените, които се прехвърлят в НОИ, ще загубят парите си.
Двата модела реално не може да се сравняват и да се конкурират. Заради това и през 2000 г., когато беше създаден досегашният модел, идеята бе универсалните фондове, известни още като доброволно задължително осигуряване, да допълват пенсията от НОИ. Целта бе държавата да осигурява пенсия, която да замести 40% от дохода преди пенсионирането, универсалният фонд да осигури заместване на 20% от дохода преди пенсионирането, а евентуалното осигуряване в третия стълб, или т.нар. доброволно допълнително осигуряване в частен фонд, да додаде още 10%. Крайната цел при пенсиониране е хората, родени след 1960 г., да получават 70% от трудовия си доход. Тоест ако човек е получавал заплата от 1000 лв. преди пенсионирането си, пенсията му общо да достига 700 лв.
От тях 400 лв. трябва да осигури НОИ, 200 лв. - задължителното допълнително осигуряване, и още 100 лв. пенсия, ако се е осигурявал евентуално в доброволен фонд.
В идеалния случай на тристълбовата система пенсията от универсалния фонд трябва да допълни и дори да е по-голяма от т.нар. намалена пенсия от НОИ.
Намаляването на държавната пенсия за хората, които са избрали да останат в частните универсални пенсионни фондове, всъщност е основен мотив за защитниците на НОИ. Принципът на това намаление е следният. При подаване на документите за пенсиониране НОИ изчислява каква трябва да е пенсията при пълно осигуряване. След това се взема каква част от пенсионните осигуровки е отишла към универсалните фондове и съответно пенсията се намалява процентно с техния дял.
При осигуряване в НОИ с 12,8% от осигуровките и 5% в УПФ това би трябвало да означава намаление на пенсията от държавата с 28%. Всъщност обаче това намаление е строго индивидуално, защото в първите години след 2001 г. вноската за универсалните фондове беше 1 и 2%, а пък от следващата година ще стане 7%. Тоест в зависимост от това през кои години човек се е осигурявал в универсалния фонд и какъв е бил доходът му тогава ще се определи и намалението му.
От друга страна обаче, именно същите показатели имат най-голяма роля при определяне на допълнителната пенсия от универсалния пенсионен фонд. Причината е, че размерът на внесените осигуровки е гарантиран и застрахован.
Освен това колкото по-високи са вноските на един човек в универсалния фонд, толкова по-голяма е партидата, върху която фондът натрупва доходност и съответно натрупаната сума при пенсионирането ще е по-голяма.
Пълният текст, както и как да вземете по-голяма пенсия ще намерите в новия брой на в. "Досие"