Преди 30 години политическата върхушка на БКП и държавният апарат на България започват т.нар. възродителен процес - масовото насилствено преименуване на турското население у нас.
В края на 1984 г. и началото на 1985 г. започва една от най-срамните страници в историята на социалистическа България. “24 часа” публикува поредица за възродителния процес с документи и автентични свидетелства.
Днес четете как офицери от КГБ идват на помощ на колегите си от Държавна сигурност, за да разследват заедно кои са авторите на бомбените атентати в Буново, Варна, Сливен и Пловдив.
Гери Белчева
След тригодишно разследване трима са осъдени на смърт
за атентата във вагона за майки с деца
По време на т.нар. възродителен процес насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани.
На протести срещу политиката на преименуване излизат около 40 000 души (близо 15 000 от тях са в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. и около 25 000-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.). Има бити, интернирани, стотици са изпратени в затвори и в лагера в Белене, десетки са ранени.
Убитите по официалната тогавашна статистика са 29 души. От тях 8 души са жертви на терористични актове. Една жена загива от раните си при бомбен атентат на гара Пловдив на 30 август 1984 г. в 17,30 часа. На същия ден, с разлика от 36 минути, бомба избухва и на летището във Варна. При двата взрива има десетки ранени.
Няколко месеца по-късно, на 9 март 1985 г., в 21,31 ч на гара Буново във вагона за майки с деца на влака от Бургас за София избухва бомба с часовников механизъм. Експлозията убива 3 деца и 4 жени. Има и тежко ранени.
31 минути след взрива в Буново бомба избухва и в сладкарницата на най-големия сливенски хотел, ранени са 14 души.
МВР и Държавна сигурност започват оперативни дела за всеки един от взривовете.
За бомбата във Варна е открито делото "Враг" по линия на терора, което се води от Шесто управление на ДС. По-късно на помощ на разследващите идват и офицери от КГБ.
Още на 9 октомври 1984 г. на съвещание с партийните секретари на Централното управление на МВР министър Димитър Стоянов казва: "Имаме ли ние основание, другари, да се тревожим от организирането на нови терористични актове срещу нашата страна? Такива основания имаме и аз тук ще се спра на някои секретни данни: ...вражеските елементи в страната се стремят към снабдяване с оръжие. От извършената работа само от 1 юли досега са получени 354 сигнала за незаконно притежаване на оръжие, боеприпаси, взривни материали..." От думите на Стоянов става ясно, че са иззети 280 бр. огнестрелно оръжие, 128 бойни пистолета, 72 ловни пушки, два автомата, боеприпаси, над 5000 патрона, 300 кг взривни вещества, 600 капсул-детонатора, 250 м бикфордов шнур, 24 гранати, 25 артилерийски гръма. ("Възродителният процес, българската държава и българските турци", изд. на Държавна агенция "Архиви", том първи).
В началото на 1985 г. (12-13 февруари) министър-председателят Георги Атанасов докладва пред пленум на ЦК на БКП, че "всички наши сънародници с турско-арабски имена по собствено желание приеха български имена". Ето какво казва още тогавашният премиер: "По същество това е преосмисляне на собственото минало, среща на историческата истина за това население със съзряващото негово самосъзнание за българската му народностна принадлежност.
...Възложено ми е да докладвам пред ЦК на БКП, че в цялата страна всички наши граждани имат имена в съответствие със своя български родов корен. Едно наистина епохално дело завърши успешно! Собственият избор на хората представлява велик вот на доверие към БКП.
По своята същност и исторически последици възстановяването на българските имена трябва да се оцени като преломен етап в развитието и утвърждаването на етническата еднородност, сплотеност и неразривно единство на българския народ."
Докато българските турци "се радват" според комунистическата пропаганда на новите си имена, на 12 март 1985 г. се провежда спешна оперативка на ръководството на МВР, посветена на бомбените атентати на гара Буново и в сладкарницата в Сливен.
На нея вътрешният министър Димитър Стоянов казва: "В Политбюро имаше заседание по въпросите за взривовете. Безпокойството е - какво може да се очаква по-нататък. Неразкриването на тези хора, организация, тук има убеждението, че са едни и същи лица, може да ги насърчи към нови терористични актове, което за нашата страна ще бъде твърде много."
Антон Мусаков (ген.-лейт., началник на VI управление на Държавна сигурност от 1985 до 1990 г.) докладва: "След взривовете в Буново и Сливен ние обръщаме особено внимание на сигналите за терористично-диверсионна дейност.
В ръководството на управлението разглеждаме всички сигнали, отнасящи се за терор. От началото на годината до сега е работено за страната по 94 сигнала, изяснени са 50, в момента имаме 44 действащи сигнала за терор, има няколко по-важни от тях и по тях сега съсредоточаваме вниманието си...."
От стенограма от среща-разговор на щаба по тероризма при МВР с оперативна група от КГБ - СССР, състоял се на 25 юни 1985 г., се разбира, че специалните служби на СССР идват на помощ на българските си колеги от Държавна сигурност по разследването на бомбените атентати.
Зам.-началникът на седми отдел на пето управление на КГБ подп. Едуард Каспаров представя колегите си: Едуард Курбатов, помощник на началника на отдела на ВГУ на КГБ, зам.-директор на института за оперативна техника при КГБ подп. Андрей Биков, началник на следствения отдел на КГБ Генадий Василиевич. Групата е пътувала до местопроизшествията в Пловдив, Сливен, Варна, Карлово, Кърджали, Крумовград, Момчилград, Толбухин и Бенковски.
Според стенограмата заключението на групата е, че "първо, престъплението е извършено от враждебно настроени към НРБ лица от граждани на НРБ, които изповядват мюсюлманска вяра, които са недоволни от мероприятието по възстановяването на българските имена. ...Агентурните данни особено след взривовете показаха, че това е извършено от преименувани турци." В експозето на Едуард Каспаров се посочва още, че е нараснал броят на сигналите по турска линия - през 1984 г. те са 489, през 1985 - 1268. 20% от тях са за заплаха за "централен терор". Докладва се още, че "редица агенти са ни предали. Напр. агент Журналист. "Разбрахме, че 13 500 турци работят по жп линии, 12 гари - като се започне с началниците и се свърши със стрелочниците - се обслужват от лица с турска националност.
Видяхме, че членове на партията са започнали също да пишат писма и в тях пишат:
Ние тук сме роби
Предприемат се екстремистки акции по отвличане на параход "Ракета", за да заминат за Турция.
Затова тази оперативна обстановка, всички тези неща, които стават, техният фанатизъм не изключва възможността тези взривове да са били осъществени от преименувани лица и най-вероятно от Кърджалийски окръг. От този окръг от началото на 1984 г. много са хващали Балкана, живеели са лятно време там, много са отпътували, пръснали са се из страната, някои и досега не са се върнали, някои, които са били по горите, са се разболели или децата им са се разболели и това може би е акт на отмъщение или за международен отглас за това мероприятие. Това е потвърждение за първата версия."
В процеса на следствието са разпитани 1500 души, направени са много експертизи, които според хората на ДС заради конструкцията на взривното устройство, схемите на електроверигите, веществата, които са били използвани в компонентите на устройствата, дават основание да се предположи, че взривовете са подготвени от едно лице и използвани от една група лица.
След 3-годишно разследване атентаторите на влака при гара Буново са разкрити, на 25 април 1988 г. са осъдени на смърт Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Според някои източници Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров) са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години.