СКОРО на родителските срещи, ако не се е случило вече, майки и бащи ще питат защо мъчат децата им с ченгелчета и други отличителни особености на ръкописното писане. Защо не ги учат да пишат на клавиатура.
Че за какво са клавиатурите всъщност? Ще кажете - някои са прави, светът е една малка клавиатура, защо губим времето на малките с тези ръкописни измишльотини?
Забравете клавиатурите. Родителите никога няма да бъдат прави, ако изискват обучение по писане на клавиатура в училище. Ще бъдат прави единствено ако държат на писането на ръка, но с печатни букви.
Образованието днес трябва да акцентира повече върху писането на ръка, но не задължително с ръкописни букви. Сложните курсиви отказват от малки децата да пишат на ръка, а писането на ръка е най-важното нещо, което трябва да бъде научено в училище.
Когато за първи път видях как майка ми пише с красиви печатни букви на разни архитектурни и инженерни чертежи, веднага забравих, че толкова години кривях ръката си в час, за да уча ръкопис. За един ден превключих на далеч по-полезното и смислено писане на печатни букви. Това умно превключване ми помогна да заобичам писането на ръка и до днес пиша повече на ръка (факт), отколкото на клавиатура.
Трябва ли обаче и ръцете на моите деца да се насилват да пишат с ръкописни букви и разни невъобразими ченгелчета, които никога после няма да използват? Не, не трябва. Трябва да учат да пишат много на ръка, но не ръкописно на всяка цена.
Ето пет причини защо трябва: 1. Писането на ръка е добро за мозъка. Това твърдят редица изследвания. Писането на ръка е като да гледаш телевизия със субтитри - по-бързо се учиш да четеш и говориш.
2. Писането на курсиви помага на децата да разбират по-добре думите. Факт в защита на ръкописното писане срещу писането с печатни букви, но все пак недостатъчен, за да задължаваме малчуганите. Истина е, че дечицата, които навързват разни букви една с друга, възприемат думата като едно цяло, а не като отделни частици. По някаква странна причина това им помага да събудят мозъка си, да развият други важни умения и т.н. Но по-важното е да запазим желанието им да пишат на ръка.
3. Ще могат да четат стари текстове, тефтерчето на Левски и други тефтерчета, стари писма и рецептите на баба в готварските книги. Сигурно ви се струва малоумно, но няма нищо по-хубаво от това учениците да могат да четат исторически документи в оригинал. Да не говорим, че редица възрастни хора все още пишат ръкописно, при това много красиво.
4. Доказано е, че писането на ръка помага при лечение на деца, страдащи от дислексия. Интересно е, че такива деца не могат да отличат напечатан текст, но курсивите са по-разбираеми за тях.
5. Бележките, написани на ръка, винаги са по-ефективни от един безличен имейл. Независимо дали става дума за благодарствено писмо, картичка за рожден ден или малко листче в букет цветя, писаното слово отваря врати.
Както пише Мария Коникова в “Ню Йорк таймс”, на много места след началните класове учителският фокус отива от писането на ръка към използването на клавиатура.
Но редица нови изследвания показват, че връзката между писането на ръка и образованието е далеч по-дълбока, отколкото ние си представяме. Писането на ръка помага да “задържаме” повече и по-бързо информацията, която ни трябва, както и да генерираме повече идеи. Когато трябва да говоря, без да чета, винаги ми стига да препиша текста на ръка, като подчертая или отделя определени пасажи. И всичко остава в мозъка ми. Психолозите твърдят, че това е характерно за всички, тъй като писането на ръка отключва мозъка.
Основният въпрос, който убягва, е не дали децата трябва да пишат на ръка, а дали трябва да пишат ръкописно, или с печатни букви. Така или иначе мнозинството от хората, които пишат на ръка, сами изграждат някакъв хибриден стил - някои от буквите са като ръкописни, други - откровено печатни. И тъй като ръкописното писане е една от причините, които отказват децата да продължат с писането на ръка - толкова е трудно и изнервящо, навярно е време училищната програма да продължи да акцентира върху писането на ръка, но да остави тъй силния акцент върху ръкописното писане. Да не говорим, че от чисто историческа гледна точка архивирането на нещо написано на хартия е далеч по-сигурно от архивирането на документ, който сте запазили компютъра си.
Трябва ли децата да пишат на ръка?
Трябва, но не ръкописно
КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ
ДАРИК РАДИО