ВАСИЛ ЛЮЦКАНОВ
За “Калуня-каля” - книга, в която читателят броди като пилигрим из мъдростта
ДА ПОХВАЛИШ друг писател, без да похвалиш себе си, е глупаво... и почти невъзможно, а и бързо се забравя, ми каза преди месец един опитен ветеран в бранша. Каза го без злоба по повод новото издание на уникалния роман на Георги Божинов "Калуня - каля".
Историческата сага видя бял свят благодарение на писателя Деян Енев през ноември м.г. и влезе в топкласациите на най-продаваните книги у нас за декември и януари. Моят ветеран не притури примери за своята теза. Каза го като отдавна доказана истина. Жегна ме, но не спорих, защото не бях прочел романа.
Същия ден предприех блицкръг в някои от софийските книжарници в ларгото. Не намерих книгата. Вечерта ми се обадиха от Варна, че и там я търсили без успех. Брей, рекох си, евала на Деян Енев: С една гореща препоръка по телевизията и в някои културни сайтове е продал романа за няма и два месеца! А прочетох, че имало и допечатка! Браво, неслучайно Деян Енев се е подвизавал и като копирайтър в рекламна агенция.
И сам се контрирах: едва ли сегашният тираж е надминал този от първото издание през 1988 г. - 16 112 бройки, от които 2112 с твърда корица! От тях поне 100 бройки са били безплатни за автора, такава беше практиката. Останалите къде ли са били разпространени? Нямам спомен да съм виждал романа по онова време и дори да съм чел нещо за него. А бяха времена, когато литературните пробиви не се забравяха: "Честен кръст" на Борис Христов през 1982-а, "Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков през 1987-а, "Появяване" на Константин Павлов през 1989-а (след повече от 20-годишно принудително мълчание)... Освен това имах перфектна мрежа от доверени книжарки, чрез които купувах всичко свястно, излязло от наши и чужди автори. Въпреки автори като например Ст. Ц. Даскалов (кой и с какво го помни днес?), който заливаше със стохилядни тиражи книжарската мрежа. Легенди и вицове се разказваха за майсторлъка му в личния пиар пред партийните другари, от които зависеха тиражите и преиздаванията.
В случая с "Калуня-каля" самият Деян Енев признава, че случайно е изровил книгата като непозната нему из кашоните за вехти книги на 80-годишна старица на пазара "Красно село"! А Деян е трапер ветеран в лова на луди книги и още по-луди истории. И като резултат - възкръсва едно писателско възвишение!
Прочетох всичко за премиерата на 13 ноември м.г. И пак ме жегнаха някои коментари във форумите, сякаш се бяха сговорили с моя литературен ветеран: притоплена манджа с личен пиар. И реших да пипна нещата от първа ръка...
Набавих си книгата от колеги журналисти. Прочетох я за два дни и една нощ - разлистих я в събота следобед, а в неделя вечерта затворих последната, 350-ата страница... Налях си черно домашно вино, гъсто и дъхаво. И отлях в памет на Георги Божинов, и пих за здравето на Деян. Два дни бях като в нирвана...
Талантливата книга те извисява до историята си и ти бродиш като пилигрим из мъдростта и на последната страница се покланяш пред перото на писателя.
Георги Божинов пише "Калуня-каля" с любов цели 5 години, завършва романа през април 1980 г. 8 години чака, за да вземе в ръце рожбата си, издадена в книга. И осъдена на премълчаване... Отива си от този свят навръх 24 май 2004 г. (светите братя прибират своя побратим), а предния ден е награден със "Златен век" от МК, но романът му не е преиздаден.
26 години след първото му издание Деян Енев го възкресява. В началото на януари в Барселона от белия свят си отива първият редактор на "Калуня-каля" - писателят бунтар и емигрант Красимир Дамянов, който в края на живота си реставрира стари сгради в Испания и написа романа "Студентът по хармония. Балада за Виктор Пасков".
Талантливата книга, освен че я прочиташ на един дъх и извисява духа ти, те понася към сродните събратя, преминали през сърцето ти през различно време и години.
Човекът така е устроен: сравнява, за да измери висината. А "Калуня - каля" ме пренесе към първото прочитане на: "Индже" и "Старопланински легенди" на Йовков, "Железният светилник" на Талев (а и цялата македонска четирилогия), "Дивите разкази" на Хайтов (но и "Хайдути"), "Родосто, Родосто" на Севда Севан... Като сладкодумие, обич към героите, свещенодействие с легендите за тях... А "Цената на златото" на Генчо Стоев и "Калуня-каля" на Георги Божинов сякаш са от двете страни на един и същ обелиск. "Цената на златото" (1965-а) ни разтърсва с разказва за "пепелището на Перущица от гледна точка на изпепелените", 23 години по-късно Божинов чрез героя от родопска легенда, помака Калуня ага, съпреживява "пепелището на Батак от гледна точка на пепелящите" (кавичките са цитати от добронамерен блог). Уникално е, че до "Калуня-каля" (1988-а) в литературата за Априлската голгота 1876-а липсва турата на историята, а и после не знам някой да се е гмурнал в тази гледна точка. Мюсюлманин мъсти на свои за клане на християни. И като Йовковия Вълкадин си говори с Бога: за корена на човешкото зло и антизло и докъде му стига мандатът на антизлото и ще възцари ли накрая доброто?
И това родее "Калуня-каля" с шедьоврите на Андрич, Кадаре, Милорад Павич и най-вече с шедьовъра на мъдреца Казандзакис "Христос отново разпнат".
Има възрасти, когато човек бясно препрочита книгите на младите си възторзи. От доста време съм на тая кота. И благодаря на Деян Енев, че прибави в библиотеката още едно за препрочитане.
Освен ако не приемете, че това е похвала за глупостта.