Тадж Махал Палас е едно от любимите ми места в Индия. Не говоря за онази гробница в Агра, а за едноименния хотел в Мумбай. Чудесно място, което, за съжаление, бе окървавено по време на терористичния рейд в града през 2008 г., но 7 г. по-късно от тази драма няма и следа. Маса до прозорците на Sea Lounge и до днес гарантира най-добрата гледка към “Вратата на Индия”. Арката, която е знаково място за този град, събира целодневно шарени тълпи в подножието си. Докато си поръчвате чай или по-добре джин с тоник в декадентски удобната климатизирана зала, няма как да не си дадете сметка, че е по-добре да се намирате там, където сте, вместо да се блъскате сред тълпите долу. Това е най-добрият и най-сахибски, така да се каже, начин да започне всяка обиколка на Мумбай. Единствената заплаха за вашия комфорт и спокойствие може да се окаже някоя многолюдна и шумна индийска сватба. Sea Lounge е любимо място на богатите двойки от града. Управата на хотела дори е сменила канапетата с по-широки, за да има място на сватбените снимки да се подредят всички лели, зълви, етърви, вуйни и учинайки на младоженците. В случай че имате нещастието да се засечете с такова събитие, по-добре напуснете Тадж Махал с достойнство и се присъединете към шарената тълпа под арката срещу хотела. Ще е далеч по-безшумно.
“Вратата на Индия”
е сигурно
най-популярният
сборен пункт
в Мумбай. Построена е в чест на посещението на английския крал Джордж V през 1911 г. Монархът така и не вижда мемориала, защото той е завършен чак през 1924 г. По време на същото посещение е изпълнена и специално написаната за краля ода Джана Гана Мана. Ти си владетел на умовете на всички хора, пеят индийците на своя суверен, но той не разбира и дума. Песента е написана от Рабиндранат Тагор, който две години по-късно получава Нобелова награда за литераура - първият неевропеец, удостоен с това отличие. През 1950 г. Джана Мана Гана ще бъде провъзгласена за химн на Индия.
По ирония на съдбата “Вратата на Индия”, построена като символ на колониалния триумф, ще е мястото, през което ще преминат последите британски войници, напускайки Индия, след обявяването на независимостта през 1947 г.
Всъщност
това е най-важното
място за града. И то
не заради арката,
а заради това, което е зад нея. Залив с дълбоки и спокойни води, наречен още от първите португалски мореплаватели Bom Bahia - бом бая - добър залив. Което предопределя името на града за векове напред, а Британската източноиндийска компания превръща Бомбай в едно от най-големите си търговски пристанища. Така градът достига днешните си гигантски размери, трансформирайки се не само в търговски, но и в международен финансов център.
Чаят (или джинът) в Тадж Махал Палас е добър повод за историческа и въображаема разходка, но истинското ходене по улиците си остава най-истинският начин за разглеждане на един град.
Мумбай е удивителен пример за това колко готика може да има на юг от Тропика на Рака. Ако сте пристигнали в Мумбай с влак, това ще е всъщност първото нещо, което ще ви направи впечатление.
Чатрапати Шиваджи
Терминус се води
най-красивата
жп гара в Индия,
а знаете, че в тази страна има доста гари. Истината е, че изглежда повече като катедрала. Екстравагантната готическа архитектура с всичките й куполи, колонади, кули и стъклописи наистина си заслужава бутането в тълпите. Тази сграда е строена повече от 30 години и е завършена през 1887 г. Днес е най-натоварената гара в цяла Азия, а от 10 години е и в списъка със световно наследство на ЮНЕСКО. Всеки знае, влаковете в Индия са нещо много специално, но един от най-специалните спира на тази гара и се казва Ladies Special. Това е влак за 35 000 работещи момичета и жени. Сякаш армия амазонки, които връхлитат перона всяка сутрин и напускат града като пепеляшки в точно уречен час. В случая - 5,55 ч следобед.
Крауфорд Маркет - още едно оживено място. Това е най-големият общински пазар на Мумбай. Отвън изглежда повече като средновековен замък, отколкото като място, където може да си купите ряпа и всевъзможни видове алабаши.
Въобще готическият стил е нещо, което дава на Мумбай неповторим колониален блясък. Една друга емблематична сграда в тази архитектурна поредица е Бомбайският университет, чийто стил наподобява френска готика от XV век. Ако, разбира се, човек се абстрахира от палмовате гора и шарените тълпи наоколо.
Сградата на Върховния съд пък представлява елегантна неоготика от 1848 г. и
напомня повече за
германската дворцова
архитектура на
Людвиг Баварски. Катедралата “Монт Мери” също е част от тази духовна връзка на Мумбай с Европа. Пред църквата продават странни пластмасови отливки в различни форми - на къща, жена, крак, ръка, бебе, кола... Има дори пластмасови имитации на рупии. Логиката е такава - купуваш това, в което се състои проблемът ти или в което е концентрирано желанието ти към господ. Принасяш го като дар на църквата и чакаш бог да чуе молбите ти, докато клисарят не върне камарата пластмасови отливки отново на сергиите отпред, за да бъдат закупени от други вярващи.
Друг от религиозните символи на града е джамията “Хаджи Али”. Построена е на парче скала насред морето, което е свързано с тесен провлак с Уорли, южната част на града. В основите на храма е гробницата на светеца, чието име носи джамията. По време на прилив мястото става недостъпно.
От Уорли към предградията, без да се влияе от приливите и отливите, води едно от новите архитектурни чудеса на града - мостът “Си Линк”, който действа от 2009 г. По това 5-километрово съоръжение всеки ден минават 25 000 автомобила, които си спестяват между половин и един час в задръстванията на града.
В горите на Малабар
Хил се крие една от
мумбайските
потайности -
кулите на мълчанието На това място зороастрийците, живеещи в Мумбай, оставят телата на мъртвите си, за да бъдат изядени от лешояди. Традиция на повече от 3000 години, според която свещените птици отнасят покойниците в отвъдния свят.
Преди няколко години
лешоядите започват
мистериозно да
изчезват,
което съответно води до огромен проблем за зороастрийската общност в града. По-късно се разбира, че популацията на лешояди в цяла Индия е застрашена заради пестицидите и лекарствата, използвани в земеделието и животновъдството. Зороастрийците, които представляват една от най-богатите и добре организирани общности в Мумбай, финансират разследване, което завършва с извода, че лешоядите са станали жертва на отравяне с диклофенак. Мощното противовъзпалително средство, предписвано на сакралния за индийците добитък, прави месото им опасно за птиците. Използването на медикамент вече е забранено, но популацията от лешояди все още не се е възстановила. Което е проблем не само за живите, но и за мъртвите. Защото
душите на мъртвите
не могат да преминат
към светлината,
както обича да казва Мелиса Гордън от филма “Шепот от отвъдното”. И като стана дума за кино... Мумбай, както всички се досещат, е родина на Боливуд. Това е най-плодовитата киноиндустрия в света. Студиата в Мумбай бълват 200 филма годишно повече от Холивуд, като за сметка на това лентите са два пъти по-дълги от американските, но много по-шарени, звучни и мелодраматични. Тези, като мен, които са отраснали с индийско кино, знаят много добре това. “Слонът, моя приятел”, “Сандокан, тигърът на седемте морета”, “Маджнун и Лейла”, “Любовна история”, а много преди тях “Бродяга” и “Господин 420” с легендарния Радж Капур - всички те са снимани тук - в добрия стар Бомбай. Индийските ми домакини бяха толкова впечатлени и умилени от ретрокласацията ми, че предложиха да ми уредят среща с Кабир Беди - актьора, изиграл Сандокан. Тъй като г-н Беди бе заминал за Лондон преди два дни, програмата продължи с чай (или джин с тоник) в клуба на Мумбайската крикет асоциация. Какви са правилата на крикета? Това ще отнеме време. Затова да спрем дотук.