20-30 влезли в сила ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта. Тази цел е поставена в доклад, озаглавен “Стратегически насоки за борба с корупцията”, който днес Министерският съвет ще разгледа по предложение на вицепремиера Меглена Кунева.
Документът е подготвен от работна група, водена от зам.-министъра на вътрешните работи Филип Гунев, и върху него през март трябва да бъде написана цялостна антикорупционна стратегия на България.
Целта за 20-30 корумпирани властници, които да бъдат вкарани в затвора, е поставена пред ново специално звено, което да разследва всички политици, министри, висши чиновници, шефове на агенции. Ще се занимава единствено със случаи, при които щетите за бюджета надхвърлят 1 000 000 лв. или
поисканият
подкуп е
над 100 000 лв.,
е записано в документа, който ще обсъждат министрите. Създаването на такова звено бе предложено първоначално от главния прокурор Сотир Цацаров, а сега е възприето и от правителството.
За да бъдат постигнати резултати и да се гарантира независимост на новата структура, ръководството ѝ ще бъде редовно атестирано за постигнатите резултати. Ако поставените цели не бъдат изпълнени, шефовете на звеното ще бъдат сменени.
В новата структура ще участват поне 200 прокурори, следователи, оперативни работници от МВР и данъчни инспектори от НАП, предвиждат стратегическите насоки.
Идеята е да бъдат сформирани постоянни екипи, които да могат да работят самостоятелно на територията на цялата страна.
Създаването на структурата трябва да започне веднага с малко ядро служители, а до една година да постигне пълния си капацитет, се посочва в документа. Подобни звена има в почти всички източноевропейски държави. В Полша корупцията на властта разследват 880 души, в Литва са 238, в Латвия - 148, а в Румъния - 230.
Новото звено
ще отчита пред
Народното
събрание
два пъти годишно постигнатите резултати.
Моделът на специализираното звено трябва да бъде пренесен и в регионите, гласят насоките. Предвидено е да има
6 регионални
структури,
които да се занимават с корупция на властта, но в размери, по-малки от лимитите на националното звено. Според стратегията Комисията за конфликт на интереси трябва да получи правомощията да разследва и анализира имуществените декларации на политиците и висшите чиновници, за да може да се откроят неправомерно забогателите участници във властта.
В България липсва звено, което
да се занимава
с необяснимото
богатство,
констатира анализът на работната група, водена от Филип Гунев. Не е записано обаче коя структура ще се заеме с тази задача.
Констативните доклади и наложените актове от държавни институции пък трябва да бъдат допуснати като писмени доказателства в съдебните дела срещу корумпирани, предвиждат насоките.
За да стане това, ще е нужна промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Бюлетините ще се броят по нов начин срещу купуването на гласове
Бюлетините при избори вече да не се броят от секционните комисии, а в регионални преброителни центрове. Това предвиждат стратегическите насоки за антикорупция по отношение на купуването на гласове.
Изборната търговия опорочава политическата система и гражданите губят доверие в нея, констатира анализът.
При регионалното преброяване на гласовете ще се намалят както неумишлените грешки, така и грубите манипулации в броенето. Би трябвало да намалее и натискът върху гласоподавателите, обяснява докладът на работната група.
Финансирането на предизборните кампании да подлежи на контрол още докато тече кампанията, а не впоследствие, предвижда друга от насоките, насочени срещу политическата корупция и търговията с гласове на избори.
Партиите, в чиито отчети бъдат открити нередности или които въобще не подадат отчети пред Сметната палата, да бъдат поне глобявани, препоръчва още работната група.
158 хил. случая на корупция за 2014 г., само 150 сигнала в полицията
През 2014 г. в България са реализирани 158 хил. корупционни сделки, се твърди в аналитичната част от доклада на работната група.
Почти всеки втори българин е бил подложен на корупционен натиск, а всеки трети е участвал като страна в даването и вземането на подкуп. Констатирано е и увеличаване на хората, които
дават подкуп
дори без да им
е поискан,
констатира още работната група, водена от зам.-министър Филип Гунев.
Най-зле е положението в здравеопазването, където на 7% от пациентите е бил поискан подкуп.
При контакт с полицията на натиск да дадат пари са били подложени 4% от хората. 58% от фирмите пък са били възпрепятствани от корупция да участват в търг или да спечелят обществена поръчка.
На този фон официалната статистика е повече от скромна. В полицията са регистрирани едва 150 сигнала през миналата година, че чиновник иска подкуп. Тази бройка всъщност не се променя много през годините, показват данните от анализа. Осъдените за злоупотреба с власт в България пък са единици. През 2013 г. са били едва 5-има. 104 пък са осъдените за получаване на подкуп.
В България
няма влязла в
сила нито една
присъда
по делата от висок обществен интерес, констатират от работната група. През 2013 г. например под специален надзор от прокуратурата са били 21 дела за тежки престъпления и корупция. От тях едва 6 въобще са стигнали до съда, а по останалите още няма никакво движение.
Основните трудности, които срещали прокурорите при разследването на корупция, били привличането на свидетели на обвинението, силната адвокатска защита на обвинените, тъй като те разполагали с много финансови средства, посочва аналитичната част от антикорупционните насоки.
39 са институциите, които би трябвало да борят корупцията в различните сфери на икономиката, политиката и управлението на страната. При това в тази бройка не са включени инспекторатите, които всички министерства, общини и агенции трябва да имат.
Липсва обаче каквато и да било координация между всички тези институции. Липсва и структура, която целево да се занимава с корупцията по висшите етажи на властта. Върху декларациите на политиците за имотното им състояние и за конфликт на интереси пък не се упражнява никакъв контрол.