Bсе повече министри се чувстват задължени почти всяка седмица да предлагат по нещо ново, за да се поддържа огънят на обществения интерес.
Министърът на образованието заяви, че трябва да има гражданско образование от първия до последния клас в училище.
Ако говорим за първи клас, там се придобиват много базисни знания и умения, основите на езиковата и математическата грамотност (където в България все още има какво да се желае, според резултатите от международни изследвания сред четвъртокласниците). А нали четенето, писането и смятането са предпоставка за каквато и да е форма на участие в обществения живот и икономиката. Българската образователна система има да преодолява и допълнителни предизвикателства и в началното училище, свързани с компенсирането на дефицити от семейството и с интегрирането на ученици, чийто майчин език не е българският. Това са все важни задачи, изискващи време и усилия.
Каква всъщност
е целта
на гражданското образование? Една от дефиниции за гражданско участие, намерила място и в документи на Европейската комисия, гласи, че активното гражданство предполага участие в гражданското общество, общността и политическия живот по начин, който се характеризира с взаимно уважение и ненасилие и уважава човешките права и демокрацията.
Компетентните граждани трябва да се ориентират и да могат да участват в политическата система, да познават основните институции,
пазарите, света
на парите и
банките,
да умеят да общуват в различни сложни ситуации, да уважават и да зачитат мнението на другите и различията, да могат да защитават тези и интереси с аргументи.
Но в българското образование проблемът не е, че имаме малко, а че имаме прекалено много предмети с прекалено натоварена програма. В дупките между тях остават необхванати важни знания и умения. В главите на учениците има много и информация, но когато се изправят пред задачи, в които тя трябва да се комбинира, интерпретира и използва, резултатите не са много добри. На този фон не виждам необходимост да има още един отделен предмет по нещо, което изначално не изисква да го има.
И това с нищо не подценява важността на темата, нито е в ущърб на придобиването на гражданска компетентност. Освен това смятам, че най-важните неща от гражданското образование наистина могат да се усвоят в училище,
но не непременно
в класната стая, нито по специални учебни предмети. Ще дам примера с финансовата грамотност. Тя е част от широкото разбиране за гражданско образование. Оказало се е, че в страните, които залагат на специални модули и предмети за финансово ограмотяване, учениците са по-малко компетентни в областта на финансите от страните, в които има
силно обучение
по математика
Който има добра основа по математика, няма проблем с бързото усвояване на финансови знания, дори върху тях да не е акцентирано специално.
Не можах да намеря страните, в които гражданското образование да присъства или напоследък да е присъствало като отделен предмет от първи клас. Тъй като тази сфера е доста динамична, а гражданското образование го има в предмети с най-различни наименования, не твърдя, че такива примери през последните 10-15 г. няма.
Гражданското образование обаче може да бъде вградено дори в изучаването на родния или чужди езици. Ученето на език става чрез определени текстове с някаква тематика. Така неусетно се научават и други неща. Разбира се, изучаването на езика поне в началото е добре да става чрез познати ситуации, за да не се създават допълнителни трудности в нещо бездруго трудно. Така че ранното обособяване на отделен предмет по гражданско образование не е масова практика.
Най-ранната възраст, за която намерих информация да има такъв предмет, е
9 години. Такъв
е примерът с
Румъния
В съседна Гърция предмети, свързани с гражданското образование, има в 5-и и 6-и клас. В Германия и много други страни негови елементи има след 7-и клас.
Не липсват и критици на вече утвърдилите се и станали модни модели на гражданско образование. Някои автори (от съвсем демократични среди) дори говорят за “неизпълнените обещания на демокрацията”, с които младите хора трябва да свикват, както и с провалите в стратегиите за участие.
Гражданската пасивност и политическата незаинтересованост сред някои групи младежи, които ясно се виждат в редица изследвания в България, не се дължат толкова на непознаване на политическата система, колкото на разочарование и липса на житейски перспективи.
Страната ни е европейски рекордьор по дял младежи, които нито учат, нито работят. Скорошни по-детайлни регионални анализи показват, че в гъстонаселените градове, особено в централните части няма такъв проблем – делът на неучещи и неработещи младежи е сравним със средния за гъстонаселените райони в ЕС – около 14-15%. Но започвайки
от периферията
на големите
градове
и покривайки цялата останала територия от страната, делът на тези младежи става 43%, докато в рядко населените райони на ЕС той е средно 19%. Зад тези данни прозират огромни дефекти в цялостната програма за развитие на страната през последните десетилетия. Тук включвам и сериозни проблеми в образователната ни система, които обаче няма да се оправят с предмет по гражданско образование.
В българското училище между другото напоследък се развиха практики, които имат принос за изграждане на основни умения за гражданско участие - например формите на ученическо самоуправление, избираемите ученически съвети, също доброволчески и благотворителни инициативи.
Бих препоръчал на МОН да се замисли над подкрепата за вече зародилите се добри модели. Както и за поощряването на иновативни подходи, вместо да въведе поредния скучен предмет с учебник, който ще описва за малко по-големите ученици колко депутати има в българския парламент, какви избирателни системи съществуват и каква е разликата между министерство и община.
Струва ми се, че много по-добре за гражданското образование в първи клас ще бъде, ако всички деца могат да отидат някъде през лятната ваканция.
Има деца, които не са напускали родното си място, а това не е добре за развитието на гражданска компетентност. Но е част от суровата реалност на неравните възможности в България, която създава отрано усещане за несправедливост и посява семената на бъдеща незаинтересованост и пасивност.
За по-големите ученици пък има чудесни игрови форми. Например да отидат някъде на летен лагер, да си представят, че все още няма никакви правила и трябва сами да измислят как да организират всичко, така че да бъде справедливо, полезно и т.н. Педагози и изследователи твърдят, че в подобни игри децата започват да разкриват и осъзнават латентните си и придобити в семейството етични предпочитания и идеологически пристрастия. Всичко това е много повече от купчина информация между четирите стени на класната стая.
Гражданско образование
и извън класната стая