- Г-жо Павлова, говорихте ли с Хауърд Стърн за “България търси талант”? Бяхте казали пред “24 часа”, че ако влезете в журито, ще се обадите на американския радиоводещ, когото познавате, за да ви разкаже какво е усещането, тъй като той също е бил жури на изданието в САЩ.
- Не успях да говоря с него, тъй като взех решението в последния момент. Но мисля, че добре се справям, по-добре даже и от него.
- Какво се случва в шоуто, тази седмица приключвате първите записи?
- На старта членовете на журито не се познавахме много. Познавах само Ники Илиев, с когото се срещнах в Италия на “Искиа филм фестивал” това лято. Аз бях президент на фестивала и го открих с българска вечер, на която представихме България като страна гост и показахме неговия филм “Живи легенди”.
Илиана Беновска я познавам отпреди много-много години.
- Участвали сте във филма “Нощ на аристократи”, режисиран от нея, нали?
- Точно така, но не се бяхме виждали от много години. С Иво Сиромахов сега се запознах. Но успяхме да се сработим и мисля, че добре се получават нещата. Има много интересни таланти. Има и хора, които смятат, че имат талант и търсят публична изява. В този формат има от всичко.
Много съм доволна, че успях да отложа ангажиментите си и съм тук. По време на работата има много добра дисциплина, но същевременно хората са усмихнати. Много позитивна атмосфера.
- Кой ви покани в шоуто?
- Най-напред ме покани Слави Трифонов. Обади ми се преди доста време и първата ми реакция беше: “Абсолютно невъзможно”, защото нямам необходимото време. Даже сега между записите пътувам, връщам се. Отначало му казах “Не, не, не”, но после - “Нека да си погледна ангажиментите”. “Хайде, погледни си ги”, отговори той. След това получих и обаждания от директора на телевизията Павел Станчев.
Казах си, че това е едно хубаво дело,
човек трябва да знае
откъде е тръгнал,
България е моята родина, така че патриотизмът надделя.
- Как се чувствате по време на снимките?
- Много добре. Не ми е никак напрегнато или чуждо, може би всички очакваха от мен да съм много добрата.
- Да не играете лошото ченге?
- Не, не играя нищо. Това, което оценявам, е това, което виждам. Всички участници имат различен бекграунд, идват от различни слоеве на обществото, на различна възраст са. Но това, което се мъча да оценявам, е талантът, който показват на сцената. Гледам да изолирам всякакви други неща, които биха ми повлияли при решението - примерно, че идва от бедно семейство, или е вземал много уроци по пеене и така нататък. Мисля си, че съм много реална и когато човек има талант, го поощрявам. Но няма ли, му казвам, за да не се заблуждава, че с това може да продължи напред.
- Навремето имахте агенция “Мегаталант”. Какъв е смисълът да се търсят таланти?
- В световен мащаб това е голяма индустрия. Открай време се казва “Хляб и зрелища”. Продуцентите са тези, които им дават път, за да може талантът на даден човек да бъде представен пред голяма аудитория. Не само че те търсят талантите, и самите таланти искат да бъдат открити. Защото, когато носиш нещо в себе си, искаш то да се види, да бъде оценено. Колкото повече публика имаш, толкова по-добре.
- Уж имаме много таланти, но малко от тях стават световноизвестни. Защо? Румънската попмузика например е много по-известна от нашата.
- Когато един талант се прочува, това е голяма реклама. Това не е само чистият талант, който трябва да бъде оценяван сам по себе си. Румънците са много добри в това да промотират себе си. Успяват, въпреки че не казвам, че техните таланти са по-малко или по-слаби от нашите. Но те знаят как да ги промотират. Тука вече опираме до държавата, която трябва да направи така, че да има политика в промотирането ѝ като културна или като историческа дестинация.
Другото нещо е да може
да се участва
на фестивали
Трябва да се разбере, че участието на български филми дори в малък фестивал означава промотиране на това, което се прави в България. Повечето участия навън във всякакъв вид фестивали, не само филмови, дава възможност тези таланти да бъдат виждани от повече хора.
- Снимахте преди време за италианската телевизия предаване за успелите италианци в Америка. Бихте ли направили подобно предаване за България?
- Имаше такова подобно предаване, казваше се “Другата България” на Георги Тошев. Снимах моето, след като дълго проучвах италианците в различни градове в Щатите, търсех какво ги свързва. Оказа се, че всички те, въпреки че са много различни, промотират доброто име на Италия в тяхната си област. Затова предаването се казваше “Бленувайки Италия”. Някои от тях са родени в Америка - второ, трето поколение, но правят всичко възможно да рекламират Италия.
Другото интересно нещо в предаването беше какво са дали италианците на града, в който живеят. Показахме как този град се е променил от първите години, когато са влезли италианци там, до днешно време.
- Какво стана с предаването, ще има ли следващ сезон?
- Не съм изчерпала италианците в Америка. По-нататък исках да снимам “Бленувайки Италия” с известни италианци, но започнах да правя филми. И това ми е много по-интересно в момента. Но винаги мога да продължа тв предаването, тъй като форматът е мой, аз съм го измислила, депозитиран е като моя идея.
Мога да го правя и за друга телевизия, когато поискам. Но пътят ми отиде малко в друга посока.
- Къде е запазена идеята ви - в Италия или в САЩ?
- Има гилдия на авторите и в Америка, и в Италия, където се запазват идеи, които са интелектуална собственост. Аз съм регистрирала своята и в двете държави, тъй като имам две фирми - италианска и американска. И понеже работя и на двете територии, трябваше да я регистрирам и на двете места.
- Какви са филмите, които правите и които са ви отклонили от телевизията?
- Два игрални филма съм продуцирала досега. Единият е почти готов и ще бъде показан на фестивал през юни. Той е италиански, действието се развива в Сицилия, казва се “Разказвачите”. Историята е много специфична, защото навремето е имало хора в Сицилия, които са минавали от площад на площад да разказват легендите за Сицилия. Носили са големи нарисувани платна и са допълвали картините с разказ и с песен. Филмът е базиран върху тази история, но се развива в днешно време.
Вторият филм е американски. Той е съвсем различен. Казва се Maid For You и е игра на думи, защото означава “Направено за теб” или “Прислужница за теб”, зависи от изписването. Оригиналът на заглавието се изписва като “прислужница”. Сега е в постпродукция. Имам още около 10-ина дни да я завърша. После мисля да го продавам международно, тъй като историята е от наше време. Трилър е, но има и любов, заплетени истории.
- Как се насочихте към филмите?
- Мислех, че това щеше да бъде пътят ми в живота, все пак съм завършила ВИТИЗ. Но той тръгна в друга посока. Като се освободих малко и ето че се обърнах към киното при първа възможност. Но и не само това. През последните 3 години по стечение на обстоятелствата
съдбата ме събра с
много интересни хора,
които са във
филмовия бизнес
Все звезди, с някои от които се запознах тук, в България - Силвестър Сталоун, Мел Гибсън. С други се срещнах в Америка, с трети - в Италия. Тези хора, понеже толкова много обичат това, което правят, те заразяват, карат те да се вдъхновиш наново.
А и в Италия имам много приятели, които са продуценти, актьори, режисьори. Малко по малко, от приказка на приказка започнаха да ми пращат сценарии. Моята компания се казва Project I Productions, направих я за “Бленувайки Италия”. Като я регистрираш, започват да те търсят, да искат да има различни проекти, тв предавания.
- Какво се промени в живота ви, за да влезете във филмовите среди?
- Телевизионното предаване се оказа голям опит за мен. Беше и проба дали все още нося изкуството у себе си, след като толкова дълго съм била откъсната от него. Работата по него отне някъде около година. Стана много добре. Когато завършихме предаването, бях наградена с “Премио Америка” от фондацията “Италия - САЩ”, която е под патронажа на президента на републиката Джорджо Наполитано. Това ми даде криле.
- Изкушавате ли се да се снимате във вашия филм като актриса?
- Не. Тя, актрисата, ще бъде винаги у мен, не може да се отдели. Но да бъдеш актьор, не е никак лесно. Славата, прожекторите, всичко това опиянява хората и си мислят колко е хубаво да си актьор. Но не е така. Актьорът трябва първо да разбере характера на героя, да отдели време, да го изучи. Това изисква много голяма концентрация и време. Да бъдеш продуцент и актьор едновременно, означава да зарежеш всичко останало и да се вглъбиш само в това, за да можеш да дадеш от себе си всичко. Аз нямам това време и понеже това са първите филми, които правя, нямах и куража да свърша тази двойна работа. Може би по-нататък, ако вървят добре нещата, защо не?
- С какво се занимавате у нас, все още имате бизнес, нали?
- Да, все още имам бизнес в сферата на хотелиерството и туризма. Той се управлява от директорски борд, развива се много добре. Нямам никакви проблеми, напротив, горда съм от хората, които работят в компанията. Някои от тях работят още от самото ѝ създаване.
- Вие поддържате много добри отношения с Венцислава, дъщерята на Илия Павлов от първия му брак. Как се разбирате толкова много?
- Ние сме приятелки с майка ѝ. Подобни отношения са много индивидуални, няма общовалидна рецепта за всички. Когато аз се запознах с моя мъж, той имаше един брак и едно дете. Ти приемаш този човек, какъвто е. След като има дете, ти приемаш на 100% това дете. Защото то е негово. Това означава, че е част от него. Това означава, че ако не го приема, не приемам част от мъжа си. По-късно се запознах и с Тони (първата му съпруга - б.а.), Венци дойде в Америка да учи. Станахме като едно разширено семейство.
До ден днешен, понеже Венци е израснала с нас, тя се уповава много повече на моя съвет, тъй като така е свикнала през всичките тези години. Разбира се, че майка ѝ взима много дейно участие във всичко, не е изолирана. Тя също е в Америка. На всяка Коледа, на всеки Ден на благодарността ние сме заедно с майка ѝ. Така че
продължаваме
традицията на
това семейство
Не че се напъвам да го запазя, не че имам някаква формула да го запазя, мисля, че това е естественото нещо, защото тези деца са загубили един родител. Защо трябва да изолирам едното дете от един или друг родител. Но това отношение не идва само от моя страна, а и от майката на Венци. Като има мир и любов, какво по-хубаво? Никой не е спечелил от разправии, вражди и нападки.
- Вашите деца какво правят?
- Каквото си искат. (Смях.) Аз съм късметлийка, защото са изключително добри деца, учат се. Паола сега завърши висшето си образование. Гледам да поддържам приятелска връзка с децата ми, защото така те чувстват винаги моята подкрепа като майка, но и могат да споделят с мен като с приятел. Това съвсем не означава, че ако правят нещо лошо, не им се карам или не ги наказвам. Но поддържаме много приятелски отношения. Няма значение, че те са пръснати на три различни места.
- Къде са?
- Венци е омъжена и е в Дубай. Паола завърши “Тексас Крисчиан юнивърсити” в Далас. Сега се върна във Вашингтон, но иска да замине
да прави
практика за
йога в Лос
Анджелис
А Илия е първа година в “Болдър юнивърсити”, който е в Денвър, Колорадо. Той учи биомедицинско инженерство.
- Доста сложно звучи.
- Да, много. Всички ми казват, че това е бъдещето. Аз искам да разбера какво е днес, но ми е трудно.
- Съветвате ли ги с какво да се занимават?
- Не можеш да накараш детето ти да осъществява твоите мечти. Те са индивидуалисти, имат собствени мечти. Единственото, което мога да направя с тях, е да ги посъветвам дали това е техният път. Те са вече достатъчно образовани и разумни, за да могат да постигнат това, което искат. Ето например Паола искаше да учи в началото моден дизайн. Точно затова отиде в Далас, защото университетът там имаше много хубава програма. Първата година учи, но на втората каза: “Мамо, това не е за мен. Не се чувствам добре в това. Нека да сменим с арт (рисуване и изкуство).” После поиска да добави и социология, защото правенето на изкуство за нея не е самоцелно, иска да има социално влияние върху хората.
Те се променят и аз се мъча да ги направлявам по този път. Ако на тази млада възраст не експериментират и не търсят, няма да постигнат това, което искат, и няма да са щастливи.
- Как се запознахте с баща им?
- Съвсем случайно, това е прословутата среща на софийската улица “Хан Крум” в един следобед. Изглежда, съдбата ни е била такава.
- Как се почувствахте, когато разбрахте какво се е случило?
- Шок, бях изпаднала в шок.
- Къде бяхте, когато става убийството?
- Вкъщи, във Вашингтон. Не ми се говори за този ден.
- Имате ли човек до себе си сега?
- Преди години да, имах италианска връзка и тогава реших да науча езика добре. Започнах интензивно да чета италианската преса и малко по малко започнах да пиша стихове.
- На италиански?
- Да, имам написани над 100 италиански стихотворения. Някои от тях се опитах да преведа на български, но звучат по различен начин. Имам и на английски.
- На каква тематика са?
- Любовна, житейска, различни.
- Какви ангажименти отменихте, за да дойдете да снимате риалити шоуто?
- Имам предложение да вляза в продуцентска филмова компания. В един от нейните филми Cake участва Дженифър Анистън. Имахме план, но го отложихме за септември. Същевременно имам покани за разни други продукции в Лос Анджелис. Трябваше сега точно да се преместя там, но го отложих. И същевременно забавям излизането на двата филма, за да снимам тук.
- Къде живеете, когато сте в София?
- В момента съм в хотел, защото непрекъснато пътувам. Няма да стоя тук през всичките тези месеци на предаването. В хотел съм, защото е много по-удобно да съм в центъра.
- Говорихте ли с продуцентите евентуално да промотирате човека, който ще спечели “България търси талант”?
- Все още не. Искам да изчакам, да видя края на кастингите и тогава ще седнем да говорим, ако има човек или група, които заслужават да бъдат промотирани. Но най-важното е да дадем възможност на истинските таланти да блеснат от малкия екран. Така ще ги направим щастливи и зрителите съпричастни да подкрепят талантите на България.
CV
Дарина Павлова е българска актриса, завършила е ВИТИЗ, но навън е позната като бизнесдама, телевизионен продуцент, а напоследък и филмов. Вдовицата на Илия Павлов има успешен бизнес в хотелиерството и туризма и у нас. Основно обаче живее и работи в Италия и САЩ, като постоянно пътува между двете държави.
През следващите 3 месеца обаче ще е най-често в България, тъй като е в журито на забавното шоу “България търси талант”, който Би Ти Ви вече снима.