Стрес тестът с
облигациите показа
колко непоклатимо
е управлението
КАТО чух, че Георги Първанов е подал оставка, не се изненадах. Нито пък си помислих, че има вариант да си тръгне наистина. Просто до следващия месец ще се изписва "председател на АБВ в оставка", след което ще бъде ритуално помолен от своите да остане.
Но то така и се прави, ако иска партията му да не потъне. Въобще до следващите избори много още ще подават оставки. За да останат. Ето, понеже говорим за АБВ - оставането им във властта, съчетано с раздаването на великденски и коледни добавки на пенсионерите ще се обърне на бюлетини за партията, чийто зам.-председател е социалният министър Калфин. А президентът (2001-2011) Георги Първанов го знае като силен политически играч, какъвто много пъти е доказвал, че е. Включително и с това, че не се кандидатира за депутат, след като е бил вече държавен глава.
Но да го оставим и да погледнем цялата картина сега. Покрай драматичното гласуване за 8-те милиарда евро облигации, добило гражданственост като решението за дълга, се видяха симптоматични неща.
Генералният извод е, че управлението е повече от стабилно. Дотолкова, че може дори да си позволи благосклонно да търпи театралното поведение на Валери Симеонов из кулоарите на парламента и невъздържания му език от трибуната (негови реплики не цитирам не защото не си ги спомням, а само и единствено за да не се рекламират и легитимират, недостойни са.)
Съществен елемент от основния извод е и фактът, че
каквото иска
Бойко Борисов,
със сигурност
се случва
в Народното събрание. Не е нужно дори да ходи до там. Предава например през устата на чаровната, но и желязна Румяна Бъчварова, че ако не мине дадено решение, си дава оставката. И наистина е готов да го направи - в това никой не се съмнява. Пред реалната опасност реформаторите тичат да вразумяват патриотите (които само се правят, че се дърпат), а от ГЕРБ "стиковат" АБВ. Въобще разлюлява се едно всеобщо вълнение, насред което непоклатими са само от партията на Борисов. Парадокс е, но факт -
не ГЕРБ, а
по-малките
крепят властта
Защото премиерът ни най-малко не се плаши от избори - утре, наесен или догодина. А и той си го формулира при откриването на това Народно събрание: "Мога да стана министър-председател за 1, за 2 или за 4 г." Тоест не държа да оставам до края, да се прецени как е най-добре за държавата.
Но да минем към следващия политически извод покрай истерията с дълга. Нови категории има вече в парламента. И понеже отдавна по света, а и у нас делението не е десни - леви, тези дни се открои нова дихотомия. В сряда я формулира Лютви Местан, на когото обикновено му гледат формата на изказването. Но не по-малко впечатляващо от нея е съдържанието му. Преди два дни, малко преди парламентът да закове по решението за дълга рекордното, направо конституционно мнозинство,
лидерът на ДПС
пророчески рече:
"Има теми, по които е добре да преодолеем опозиционните рефлекси. Готов съм да понеса всякакви интерпретации." Точка.
Удивително наистина съдържание само в няколко думи. Неслучайно избрах него, за да откроя новото политическо деление. Най-точно е да го формулираме като "отговорни - безотговорни", което легитимира смятаните досега за неприлични срещи "управляващи - опозиция".
Може да направим прогноза и за партньорите в управлението. При наближаване на избори отношенията между тях ще се поизострят, но те са обречени да останат заедно 4 г., освен ако Бойко Борисов не реши да стане президент. Четирите субекта във властта
ще редуват
помежду си
четирите
фундаментални
взаимодействия от физиката.
В по-голямата част от времето между тях ще преобладава електромагнитното поле и гравитацията. С наближаването на избори пък ще гледаме слабо и силно ядрено взаимодействие. Но пък колко по-скучен би бил иначе пейзажът. Ще става толкова безлично в Народното събрание, че журналистите ще трябва да отразяват и циничните изказвания на загубили баланса депутати.
Иначе от време на време РБ (в най-малка степен, почти по изключение), АБВ и особено Патриотичният фронт ще си продължат да играят контра на ГЕРБ. Но това е логичната им тактика против обезличаване, нещо като превенция от аншлус - да не ги погълне голямото тяло ГЕРБ. Защото, както вече споменахме, партията на Борисов е готова за избори във всеки момент. Както и ДПС. Плюс "Атака". Това са. Нито един от останалите 6 играчи (броя ги 9, не 8, понеже включвам и независимите депутати като Ана Баракова) не смее и да помисли за избори. Реформаторите, патриотите и АБВ - защото са във властта и реално имат инструменти да я упражняват - поверяването на отговорности е важна разлика на Борисов-2 от предишния му мандат. А пък БДЦ и тези, които не принадлежат към група, не искат избори, защото вече няма да влязат в парламента.
От друга страна,
Борисов много ловко
вкара в управлението
партии с различни
платформи
Едни акцентират на социалните мерки, втори - на магистралите и залите, трети на правосъдието и равенството пред закона, четвърти подръпват патриотичната струна. Ами то за опозицията не остана. И макар че понякога от оркестъра на управлението излизат нестройни звуци, като цяло произведението продължава прилично да се изпълнява.
Понеже така или иначе засегнахме физиката, гласуването на дълга показа, че мнозинството е бетон, самоподдържащ се процес като чиста ядрена верижна реакция. Стига елементите да не се разделят мигновено като атомна бомба, което може да стане само под въздействието на някакъв хипермегаскандал, но такъв, който толкова да отекне, че да вкара в кондиция и позадрямалата опозиция. Но ако верижната реакция е управляема като ядрен реактор, всичко ще си продължи до края на мандата. Най-малко.