Режисьорът Максим Генчев не е първият, осмелил се да покаже Апостола на свободата като филмов герой. Опити има още от зората на българското кино, но всички дръзновения от тогава до наши дни се провалят.
Първи в списъка е режисьорът Борис Грежов, който през септември 1923 г. дебютира с мелодрамата "Момина скала", изградена върху легендата за любовта между бедния овчар Стоян и дъщерята на селския кмет Лиляна.
Още през следващата 1924 г. той започва да работи по филмов проект за Левски заедно с писателя Димитър Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Дори прави пробни снимки на Стефан Савов и Владимир Трандафилов, гримирани като Дякона. Няма категорично мнение дали проектът е изоставен по липса на пари, или заради творчески страхове ва Борис Грежов.
През 1927 г. комитетът по въздигане на храм-паметник музей на Левски в Къкрина, обявява конкурс "за изработване сценарио по отфилмиране живота и деятелността на Васил Левски". Създадено е жури начело с д-р Н. Сяров, определен е и размерът на наградите. Няма обаче запазена информация дали журито е получило някакви сценарии и каква е тяхната последваща съдба.
На 2 октомври 1933 г. в столичното кино "Модерен театър е
премиерата на
35-минутния филм
"Бунтът на робите"
на пионера на българското кино Васил Гендов. Това е първият говорещ филм в родната кинематография. Гендов явно е бил силно екзалтиран от възможностите на звука, защото започва филма с черен бланк, на който самият той говори с плам за "възможностите, които предоставя навлизането на звука в киното"
Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на ролята на Левски. За разлика от Максим Генчев, който, освен че изпълнява всички тези "длъжности", е и монтажист на своя "Дякон Левски", Гендов предоставя монтажа на Симеон Симеонов.
Но пък озвучава Левски, Киряк ефенди и поп Никола в малко кино на фирмата "Майер" във Виена. Жана Гендова дава гласа си и на героините на Бистра Фол и Мила Савова, а останалите мъжки роли озвучават двама студенти в австрийската столица.
Преди да завърти камерата, Васил Гендов натрупва солиден театрален опит с пиесата "Гяури", която неговата трупа играе в цялата страна. Тя е със "сюжет из живота и робството ни под турците". Участват, но само с имената си Васил Левски и Христо Ботев.
Като сценарист Гендов търси източник на идеите си в историческите сборници на Димитър Т. Страшимиров и "Живот, дела, извори" на Димитър Кацев-Бурски. Както и в разказите на съвременници на Левски от Карлово, Калофер и Сопот.
Филмът започва с живота на малко градче, в което пристига Васил Левски. Събира членовате на вече създадения от него революционен комитет, но заверата е разкрита от турските власти и съзаклятниците се разбягват.
Гендов вкарва в сюжета и тънка романтична линия -
в Апостола е влюбена
учителката Христина
(Жана Гендова). Тя и свещеникът Никола са заловени и подложени на мъчения. Турците изтезават и майката на Левски и я хвърлят в кладенеца в двора на къщата им.
Преобличайки се с различни дрехи, Левски следва потерята, която го търси, за да го арестува. След много перипетии Апостола успява да освободи Христина, но турците ослепяват свещеника. Той започва да се моли на Бога за поробените си братя и тогава става чудо. Камбаните започват да бият сами. Народът вижда и чува знамението и то го изпълва с вяра в близкото освобождение.
Васил Гендов обаче засилва оптимизма на филма и с един епилог. "Бесилка... Освободеният народ вършее под звуците на химна", пише в първия том на "Български игрални филми", издание на Българската национална филмотека.
Филмът е заснет с бюджет от 450 000 лв. Посрещнат е с любопитство от публиката, но като че ли повече заради първата поява на звука в киното.
В брой 833 от 1940 г. "Вестник за жената" публикува следната информация: "Едно от филмовите предприятия на СССР възнамерява да създаде драматичен филм "Васил Левски". На българските писатели и историци ще бъде възложено написването на сценарии, като на най-сполучливите от тях ще се дадат премии..."
През следващата 1941 г. подобна информация излиза и във в. "Илюстрована политика" (бр. 120, стр. 6): "Едно от филмовите предприятия в Съветския съюз си е поставило задачата да филмира филм из живота на нашия революционер Васил Левски. Руските кинорежисьори в търсенето си да открият най-светлата личност - водач на националреволюционните движения, са се спрели на Васил Левски. Това е един сполучлив избор, който не може да не радва всяко българско сърце..."
Избухва Втората световна война и всичко пропада.
През 1971 г. образът на Левски изкушава и един от най-големите естети в българския театър Вили Цанков. БНТ излъчва 10-серийния му филм "Демонът на империята" по сценарий на Стефан Дичев. В ролята на Апостола се снима актьорът Илия Добрев, избран и заради физическата прилика с Левски. (Интервю с Илия Добрев виж на 52-а стр.)
В сериала играят и едни от най-големите актьори: Коста Цонев (Матей Миткалото), Георги Черкелов (Мидхат паша), Георги Калоянчев (Ибрахим бей), Иван Кондов, Наум Шопов, Петър Слабаков, Георги Русев, Виолета Гиндева, Джоко Росич и др.
Сюжетът на сериала се гради върху една от най-известните черти на Апостола - безстрашието и умението му предрешен да се измъква от всякакви капани и засади. Затова
турците го наричат
Джингиби, в превод -
Неуловимия демон
Във филма присъстват и много исторически личности като Матей Миткалото, Хаджи Иванчо Пенчович, Баба Тонка, Христо Иванов-Големия и дори австрийският железопътен строител барон Хирш.
Сериалът беше съсипан от критики. Вили Цанков се опитва да се защити с аргумента, че филмът е насочен главно към юношеската публика и заради това е заснет като уестърн с много екшън перипетии на главния герой. В крайна сметка сериалът беше отчетен като провал за създателите му и неуспех за българската кинематография.
През 1974 г. Радой Ралин написва
сценария
"Аз съм Левски"
Той е публикуван в сп. "Кино", но не е заснет. За тогавашната власт е светотатство дегероизирането на Апостола, каквито опити има в сценария.
Радой Ралин например описва случая от 14 август 1872 г., когато в Ловеч Левски убива малкия чирак Стойчо Гиргинов, за да не го издаде. Държавата, сякаш наплашена от неуспеха на "Демонът на империята", не посмя да сложи пак пръста си в скърцащата врата на Историята.
След 10 ноември 1989 г. Радой Ралин поде всенародна инициатива всеки българин да даде по левче за бъдещия филм "Аз съм Левски". Нито народът се бръкна в изтънелия си портфейл, нито се намери благодетел, който да извади милион и половина лева като спонсорство. Идеята "Аз съм Левски" беше погребана заедно с автора си Радой Ралин.