Cлед подлото убийство на Борис Немцов, у нас лъсна едно изненадващо непознаване на Русия. Изненадващо, защото на практика цялата българска интелигенция чете много по-лесно на руски, отколкото на английски.
Онзи ден гледах при Кулезич чудесния поет и специалист по руска литература Румен Леонидов плюс политолога разобличител Антон Тодоров, който имал около 3000 руски книги в библиотеката. И тримата се обявиха за русофили. И аз им вярвам. Но защо тогава и тримата стигнаха до колективното заключение, че Путин може би не е поръчал убийството на Немцов, но той е създал тази обстановка на омраза, краен национализъм и конфронтация, която довела до атентата? Излиза, че Путин е някакъв зъл масов хипнотизатор.
Отдавна следя изказванията на Путин. И в нито една от тях не съм забелязал поне една фраза, която да нахъсва омраза към опозицията и към запада. А какво говори Путин насаме, как успява така да нахъси националистите – питайте Бъфи. Истината е, че ако се беше противопоставил на анексията на Крим, вече щеше да е паднал от власт.
Когато Путин дойде на власт, той още се канеше да присъединява Русия към НАТО и ЕС. Спомняте ли си, когато се срещна с Джордж Буш?
“Аз погледнх
в очите и видях
душата му” –
каза поетически американският президент. Но уви, както самият Буш отбеляза миналата година, Путин много се промени. И какво го промени? Според Буш – цената на нефта го е направила прекалено самоуверен.
Но истината е, че един голям играч като Путин винаги следва електората. А руският електорат си пада 99.9 на сто националист. На практика Путин е възможно най-умереният и прозападен руски политик, който може да дойде на власт чрез демократични избори в тази държава. Повтарям – който може да спечели избори. Има и по-демократични, но не печелят избори, същото като у нас.
Всичките прозападни руски опозиционери, , които тук смятаме за съвестта и разума на Русия, там нямат никаква електорална подкрепа. С Путин или без Путин – те са нула. Те могат да дойдат на власт само и единствено чрез преврат. Или окупация.
Достатъчно е да погледнем данните от президентските избори през 2012 г.. На първо място е Путин с 63,64 на сто, на второ е Генадий Зюганов, лидерът на комунистическата партия, с 17,18 на сто, на трето място е близкият до Путин бизнесмен Михаил Прохоров с 7,94 на сто, а на четвърто е Владимир Жириновски, лидер на либералдемократите, фанатичен националист и антисемит. Заклет враг на САЩ. На практика в класацията на реалните претенденти няма нито един прозападен демократ от компанията на Каспаров, Немцов и Навални. Ако днес има президентски избори, Путин ще спечели с около 80 на сто от вота.
Подобни са резултатите от парламентарните избори през 2011 година. “Обединена Русия”, партията на Путин и Медведев, спечели 49.32 на сто от вота. Това се отчете като провал, спад с 14 процента в сравнение с предишния път. Но това е защото водач на листата бе Медведев, когото местното население схваща като твърде мекушав. На второ място бе комунистическата партия с 19,19 насто, Справедлива Русия с 13,24 на сто, Либералдемократичната партия (Жириновски) с 3,53 на сто и чак тогава, с жалките 1,84 на сто идва първата прозападна опозиционна партия – “Яблоко”. Партията на десните сили, в която преди това участваше Борис Немцов, получи едва 0.68 на сто. По онова време Немцов току що бе създал своята нова партия, ПАРНАС, но тя не бе регистрирана за изборите.
Това е жестоката
правда за Русия –
прозападнят либерал няма никакви шансове. Демокрацията се оказва коварна към демократите. Да, те имат влияние в Москва, Петербург и още 2-3 града. Затова единствената им надежда за власт е да организират “цветна революция”, а после да превземат президентството и министерския съвет с щурм. Друго просто не е възможно.
И либералната опозиция много добре го разбира. Може би най-известният руски опозиционер е Гари Каспаров, който в момента работи за фондацията “Карнеги”. Ето как реагира той на вестта за убийството:
“Беше ми много тежко, защото ние с Боря много спорихме 2012 – 2013 година. Аз казвах, че промяната в Русия чрез избори не е възможна, че този режим няма да си тръгне без кръв, а той ме убеждаваше в обратното: “Не, в Русия се иска търпение, ще видим промени, това е тежък процес, но трябва да вървим стъпка по стъпка...” (http://focus.ua/ country/325708/)
Ако не може чрез избори – то как? И какво друго е предлагал Гари Каспаров в своите спорове с покойния Немцов?
Трябва да е ясно, че ако Путин се е променил, вината не е в цената на нефта, както твърди Буш, а в електората. Руският народ в момента е на вълна “вставай, страна огромная”. Оставката на Путин искат именно крайните националисти. Философът на руския национализъм, Александър Дугин, се нахвърли върху Путин защо още през пролетта не е превзел Киев. В резултат го уволниха от Московския държавен университет.
А защо руският народ е така нахъсан? Много просто – защото още десетилетия наред няма да забрави “катастройката”. Либералната демокрация го ограби, унижи и видиоти много по-жестоко, отколкото тук можем да си го представим. И на това отгоре му отказа “цивилизационния избор”, т.е. правото да се спаси от Русия с европейски паспорт, от което ние тук масово се възползваме.
Още бях кореспондент в Москва през 1989 г., когато Борис Елцин спечели с 80 на сто изборите в столицата и стана знаме на руската демокрация. Но
хората не го бяха
усетили, че е
ненормален
В официалната си биография Елцин се хвали как като студент се е возил на покрива на влака в пияно състояние, паднал и изгубил два пръста. През 1987 г., когато го изритаха от Политбюро на ЦК на КПСС, той направи опит да се самоубие с нож, наръга си гърдите и си спечели славата на “юродив” – любим светец на руските староверци. По-късно, го видях с очите си по телевизията как описва един опит за покушение от трибуната на Върховния съвет. Някакви хора го нападнали в тъмното, завързали го в чувал и го хвърлили от моста в Москва река. След половин час дойде на себе си, качи се пак на трибуната и каза точно обратното – нямаше никакво покушение, нещо съм се объркал. И си цъкна с пръст гърлото, което при руснаците означава, че се е накъркал.
Та този юродив пое в ръцете си съдбата на Русия в нейното най-съдбовно десетилетие. През 1993 г. той направи преврат, превзе парламента с танкове и арестува тези депутати, които не успяха да избягат. През 1996 г. той “спечели” президентските избори с откровени фалшификации. Истинският победител трябваше да е комунистът Зюганов, но олигарсите, които току-що бяха разграбили националните богатства, се организираха и ограбиха и вота. Просто го приватизираха. На всичкото отгоре дойдоха да им помагат американски електорални специалистки, които после направиха игрален филм за подвизите си. Голяма грешка! От този момент Русия изстина към Чичо Сам.
В началото на 90-те години руснаците до един бяха американофили – те гледаха на САЩ с надежда, упование и любов. Но освен че американците дойдоха да им фалшифицират изборите, те изпратиха и свой икономически екип, който да организира приватизацията на националните богатства. Като видяха колко велика е далаверата, тези чужди съветници си подадоха оставките, направиха приватизационни фондове и се включиха в грабежа.
И понеже всички – и олигарси, и управници, и американски съветници – вече се бяха окъпали в народната омраза, през 1997 г. Елцин докара за заместник председател на Министерския съвет Борис Немцов – млад и симпатичен политик, който бе направил една нормална и човешка приватизация в Нижни Новгород. Вероятно не е имал съветници. Първата му работа бе да махне мерцедеса и да се качи на волга. В резултат стана толкова популярен, че ако бе се возил мирно и тихо във волгата, гарантирано щеше да наследи Елцин на президентския пост. Уви, той избърза – спря приватизацията на “Газпром” и така обяви война на крадливата руска олигархия. С което късметът му в политиката се изчерпа.
По-късно Путин също удари олигархията и отне “Газпром” от ръцете на същите олигарси, които прогониха Немцов. Само че той първо си изигра играта, овладя положението и едва тогава тръгна на война.
Така че ако имаше търпението на Путин, Немцов щеше да е следващият президент. И щеше да измине същия път – от душевен приятел на Буш до смъртен враг на Обама и на западните ценности. И кой знае? Путин спокойно можеше да работи във фондацията “Карнеги”...