Всеки следващ политически ход
на Путин е все по-краен, все повече
популистки и по-националистичен
от предходния
Убийството на Борис Немцов би трябвало поне с мъничко да разтърси руското общество и да го накара да се замисли.
Толкова крещящо очевидно е, че в Русия се случват опасни промени.
l Отказ от парламентарна демокрация и замяна с автократична демокрация - управление на автократ, който “оформя" решенията си с формални демократични процедури на послушни парламентарни марионетки.
l Липса на опозиция.
l Смачкване и смазване на гражданското общество.
l Засега сравнително мек (но удачна ли е тази дума днес?) култ към личността на Путин.
l Великоруски шовинизъм.
l Външна политика с нарастващи прояви на агресия към съседни държави.
l Пълзяща реабилитация на Сталин и неговите методи.
l Жалки опити да се “възкреси" мумията в центъра на Москва (самото й запазване 26 години след падането на Берлинската стена е грозна ментална перверзия.).
За всичко това и аз пиша през последните години. А ме обвиняват в русофобство... Аз и русофоб?! Българските путинофили досущ като огромна част от руснаците смятат, че Русия и Путин, патриотизъм и подкрепа за действията на Путин са еквивалентни неща: казваме Русия, разбираме Путин, казваме Путин, разбираме Русия... При еднолично авторитарно управление, осъществявано чрез силовите структури и пропагандата на водените на каишка официозни медии, винаги съмненията и подозренията, обвиненията и отговорността сочат към едноличния авторитарен Вожд.
Затова нека никой путинофил у нас не се сърди и не обявява международното положение, гришата и кишата за това, че острието на възмущението и потреса е насочено директно към Путин. В държава, в която има един-единствен лидер, който де юре и де факто еднолично владее властта и е поставил под пълен контрол всички властови инструменти и е събрал в юмрука си и четирите власти, не може да бъде другояче.
Владеещият цялата власт носи и цялата отговорност.
P.S. В този дух, разтревожен от процесите в Русия, написах вчера следното: Като автократ, все повече използващ демократичните процедури откъм формалната им страна – да се имитира демократично утвърждаване на волята му, той изтегли своята позиция в крайна популистка и националистическа позиция. И понеже е типичен авторитарен лидер без идеология (не е нито ляв, нито десен, прави това, което укрепва властта и богатството му – неговото и на ръчно управляваната от него олигархия, като не се притеснява от това, че в Русия социалното разслоение вече надмина дори това в САЩ), той постоянно, когато изтегли политиката си в по-крайна позиция, той е принуден да надбягва, да надминава себе си в още по-крайна позиция. И като че ли няма механизми в Русия, чрез които нещата да се балансират и да завръщат политиката към центъра – защото няма реална опозиция, всъщност няма никаква опозиция, и защото гражданското общество постоянно е задушавано в прегръдките на властта или репресирано от силовите структури и съдебната система.
Всеки следващ политически ход на Путин е все по-краен, все повече популистки и по-националистичен от предходния. Путин сам надбягва, надминава себе си по популизъм и национализъм. Защото няма коректив. Защото не иска да има коректив. Защото не допуска да има коректив.
А понеже чисто житейски той е в своята есен, може би ще започне да разбира колко самотна и неблагодарна за живеене е есента на авторитарния вожд…
* От фейсбук страницата на Николай Слатински. Заглавията са на редакцията.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ*