Поредното попълнение на черната хроника - убийството на 23-годишната Вероника Здравкова в района на великотърновската гара разбуни духовете. За пореден път. От “Господ ни наказва, все на празници ни праща знак" до “Стига медиите са се занимавали с тъмната страна на живота ни!".
Разни хора, разни идеали, нали? И разни мнения. То Христос за една седмица е извървял пътя от "Осанна" до "Разпни", какво остава за всеки един от нас. За мен обаче този диапазон между крайните мнения е показателен. За нивото на обществената нагласа. За бита и битието. За човешките ценности. За кой има очи и уши, за да види и да чуе. И сърце, за да го затвори или приеме в него действителността, в която живеем. С цялата й чернилка. Да, всеки има своето право да си лепне розовките очилца и
да си пусне някой
развлекателен канал
или да потъне в пикантерийките за наши и чужди “икони" по страниците на определени издания или интернет сайтове.
Не отричам правото на тези хора да пишат гневно в социалните мрежи "Байгън от тия катастрофи, убийства, измами и насилия, какво ме интересува това, битият - бит, умрелият - умрял, насиленият - да се оправя!" Само че като се озърнем наоколо - някак никак не е розов животът. Много далече е от лъскавите корици и цветното съдържание, от пухкавите котенца, шарените китки и лимонадените писания за вечни любови по фейсбуковите дувари.
Една млада жена стана поредната жертва. На кого - неизвестно. С каква цел? Неизвестно. Засега. Дано да е засега. Дано това да не е поредното злодеяние с неизвестен извършител, минало “към дело". Въпреки че май така се очертава. Много добре познавам района на гарата във Велико Търново. Още докато бях студентка, това си беше едно доста усойно място, което явно е станало още по-занемарено. На кого е станала жертва Вероника? На някого, който я е следил и е знаел кога точно минава оттам, или на случаен изрод, урод, ром, нером, наркоман, пиян, който просто е “случил" на “източник на доход"? Това е работа на следствените органи.
Не искам да слагам пръст в раната на роднини и близки, за да анализирам своите версии. Светла памет на момичето, дано светът, в който е сега, да е наистина по-добрият!
Всъщност за живитепо-страшно от тук няма накъде. Затова не мога да припявам на хора медиите да престанат да ни занимават с черната хроника по земите български. Медиите са длъжни да отразяват това, което се случва из милата ни татковина. А то не е от най-милите неща, които бихме искали да видим и чуем.
Защото на една новина за българчето, решило смятана за нерешима математическа задача, десет са за българи, дето са или жертви, или насилници. Защото зад един успех, който следва да обедини нацията, прозират десет, които я разединяват. Не ви се правя на всички сте до шия, само аз цялата в бяло. Преди няма и седмица бе отбелязана годишнина от оная страшна нощ, в която девет човешки съдби изгоряха като живи факли в кардамския влак. Една медия отрази годишнината от гибелта посредством интервю с един от персонала на влака убиец, който каза, че е служител, а не спасител. Различната гледна точка, нали?
А онзи доктор, за когото едва ли някой вече си спомня, който изгоря в подпалил се автобус, спасявайки пътниците, той назначен за спасител ли беше? “Стига сте ни занимавали с тези убийства”? “Тъпи журналя, гледате само как да си запълните страниците”? Абе,
уважаеми
сънародници,
я се огледайте,
я се ослушайте и ако на пет метра от вас минава някой с нож в ръка, ако шумът от разбиване на врата не е под носа ви, спете спокойно, разминало ви се е. Този път. Естествено, че говоря метафорично, но в общи линии е точно така.
Не медиите защитавам, а вас самите. Като не изключвам и себе си. Не че медиите ще помогнат да се свие черната хроника, но поне да знаем, че тя шества по света бели. Че е на една ръка разстояние. Че понякога точно моята или твоята ръка може да я предотврати. Не в ръкопашен бой. В случая с Вероника, защото това е поводът, навел ме на тези мисли, общината в старопрестолния град най-после да вземе мерки и да осигури безопасността на гражданите. Апропо в Стара Загора какво става около лобното място на малкия Паоло? Та ще продължавам да питам от медийната трибуна ЗАЩО, КАК, КОЙ допусна да се случи поредното престъпление, което да бъде отразявано и да дава богата хранителна среда на хейтърството, и да бъде забравяно на принципа всяко чудо за три дни! Нямаме право да си затваряме очите. Нямаме право да храним собствените си фрустрации на гърба на човешкото нещастие. Нямаме право на забрава. Защото не аз съм го казала - който забравя миналото, не може да гради бъдещето. Прекършеният живот на Вероника утре може да влезе във вашия живот, докато пишете коментар "Ай байгън от тия убийства, бе!"
МАРГАРИТА ПЕТКОВА